Сигурно темата звучи несериозно, но вече не знам как да се справям с чувствата си, затова искам да си сверя часовника. Може би аз прекалено се вживявам.
Историята е, че един от близките приятели на мъжа ми, те са и колеги, го гони някаква криза на средната възраст, и дори когато аз съм там, само говори как еди кой си си имал любовница, какви будали били те с мъжа ми, че си нямали, коя колежка го заглеждала, колко млади били, и подобни простотии. Да уточня, че той е женен, с две деца в тийн възраст.
Та ако говори подобни неща, докато аз съм там, дори не знам какво е, когато ме няма. Те често излизат по мъжки, ходят на ски заедно. Аз само си представям как свалят разни мадами, където и да отидат. Не мисля че ММ е такъв, но нали знаете, когато си под определено влияние, понякога и ти почваш да мислиш така. Намеквала съм на мъжа ми, че не ми се струва нормално някой само за едно да говори и да мисли, но той разбира се ме отряза, че много съм обръщала внимание. Аз никога няма да му кажа да не си вижда приятелите си, нито пък искам да звуча като ревнива досадна съпруга. Но направо ме побиват тръпки всеки път, когато излизат заедно или си пращат по 1001 съобщения на вечер по социалните мрежи. Трябва да призная, че ММ доста ентусиазирано участва в чатенето. Не му следя телефона, но едва ли си говорят за времето.
Вие как бихте реагирали? кога минаваш границата от това да говориш едно нещо, и реално да го повярваш или направиш?
Виж целия пост
Историята е, че един от близките приятели на мъжа ми, те са и колеги, го гони някаква криза на средната възраст, и дори когато аз съм там, само говори как еди кой си си имал любовница, какви будали били те с мъжа ми, че си нямали, коя колежка го заглеждала, колко млади били, и подобни простотии. Да уточня, че той е женен, с две деца в тийн възраст.
Та ако говори подобни неща, докато аз съм там, дори не знам какво е, когато ме няма. Те често излизат по мъжки, ходят на ски заедно. Аз само си представям как свалят разни мадами, където и да отидат. Не мисля че ММ е такъв, но нали знаете, когато си под определено влияние, понякога и ти почваш да мислиш така. Намеквала съм на мъжа ми, че не ми се струва нормално някой само за едно да говори и да мисли, но той разбира се ме отряза, че много съм обръщала внимание. Аз никога няма да му кажа да не си вижда приятелите си, нито пък искам да звуча като ревнива досадна съпруга. Но направо ме побиват тръпки всеки път, когато излизат заедно или си пращат по 1001 съобщения на вечер по социалните мрежи. Трябва да призная, че ММ доста ентусиазирано участва в чатенето. Не му следя телефона, но едва ли си говорят за времето.
Вие как бихте реагирали? кога минаваш границата от това да говориш едно нещо, и реално да го повярваш или направиш?
