На 10.12. сутринта получавам силни контракции, придружени с напън, през 10 мин. Бях с избор на лекар- обаждам й се, тя казва като станат на 7-8, пак да се обадя(както май правят всички). В 1 на обяд те стават, но аз чакам, защото ту са на 7, ту на 8, ту на 9. В един момент, към 2 й се обаждам, казвам за засечката , както и че ме боли и тя казва да отида в приемния кабинет, за да видят дали имам разкритие. Отивам. Слагат ме на уреда, който не засича нито една контракция, въпреки че коремът ми се стяга болезнено и сестрата, която ме беше сложила на коланите, ми пипа корема и пита- "това усещаш ли го"? .А аз се гърча като червей. Оказа се, че нямам разкритие и ме пускат да си ходя с думите, че това са подготвителни контракции и няма скоро да раждам (странно как пък го прецениха ). Обаждам се на док и тя ме успокоява, казва да й се обадя.
Изкарвам едвам нощта, лекарствата не помагат. Проблемът е, че не мога и да се разхождам, защото много боли, а после- ще видите, се оказа, че въобще не е трябвало да мръдвам даже. Но решавам да отида при моята ЖК (Вили Ковачева от 3- та градска:евала на жената, жестока е!) да ми види тоновете и тя ми вижда контракциите и казва, че според нея бебето е тръгнало и да отида във вторник, ако не съм родила, за тонове в Т. Киркова.
Контракциите продължават и целия понеделник, също и през нощта, като към края им се появява и напън. Засичам ги ,че са на 5-6 минути. Сутринта се обаждам на лекарката и се уговаряме след 16 часа да отида в частния й кабинет (защото коремът ми беше огромен, да видим колко голямо е бебето). Изкарвам целият ден така и две приятелки ме водят до Т.К. Контракциите вече са на 4-5 миниути, изключително болезнени, с много силен напън. Качват ме в приемния кабинет, където ПАК не ги улавят, питат ме дали да ме гледат за разкритие, тъй като съм дошла за тонове( !!!) и нямало нужда. Отивам в частния кабинет на док и се оказва, че съм с 5 см. разкритие, главата въобще не е прилегнала и тъй като бебето е голямо, ще ми правят спешно секцио. Док вдига скандал на тия в приемния кабинет и казва да ме подготвят за спешно секцио, като ме наливат с банки като пристигна, а тя ще дойде след мен.
Когато се връщам в кабинета, същата сестра, която ме убеждаваше, че няма нужда да ме преглеждат, ми заявява с усмивка!!!"О, ми то апаратът е стар, не засича контракциите!" . И ме подготва за раждането. Но никой не ме налива с никакви банки....Когато попитах как са тоновете на бебето (защото не звучаха като обикновено), ми се изрепчиха и същата сестра после ми постави изключително грубо катетъра.
Идва док и прави втория скандал ( ако не беше дошла, щяха да ме мъчат нормално), в момента, в който ме преглеждат за разкритие, ми изтичат зелените води и всички много се разбързаха изведнъж, защото тоновете показваха тахикардия на бебето.
Когато извадиха бебето, се оказа,че бебето се е омотало около врата, около корема и през дупето с пъпната връв.
Целта на тоя подробен разказ не е да се оплаквам от отношението на персонала, от болките или от каквото и да е. Единствената ми цел е да не се допусне някой друг да се мъчи като мен и, основно, да не умре някое бебче от безхаберието на тия хора.Защото моето Господ го спаси, но знае ли се следващия път..
Искам да благодаря безкрайно много на д-р Жанна Колева (шеф на "Патологична Бременност"), която спаси живота на детето ми и моят. Нека Бог я закриля винаги.