добре, те твойто тати се е поосъзнал към края 
лека бременност до края ти пожелавам ! 
и леко бъдещо бременеене 
добре че сега мога по малко да хапвам, до сутринта връщах само стомашни киселини ве4е 
моля се всичко това скоро да ми отшуми....а за татенцето- нищо ново, даже напротив 
. След няколко месеца когато гушнеш малкото си съкровище ще видиш, 4е си е струвало да изтърпиш вси4ко това. 
и не съжалявам за секунда. 
Всичко се оправя, имай само ммъничко търпение 
добре, те твойто тати се е поосъзнал към края лека бременност до края ти пожелавам ! 
Мислех че след третия нещата ще се оправят,но нъц А за хормоните,мен още ме бият даже повече отколкото когато бях бременна 
На мъжете им е трудно да приемат че ще стават бащи и може би затова твоят съпруг се държи така.Поговори с него още веднъж,кажи му че трябва да е до теб,защото ти и бебето имате нужда от него Вземете някое списание за бременност и го разгледайте заедно,питай го как си представя бъдещото човече.Помечтайте,накарай го да се чуства неразделна част от вас и може нещата да се променят. Всичко това ме караше да се чуствам по-добре 
те успокоят ти ги пращаме с мойта палавница.А за мъжето ще му мине.Ще свикне.Моя след като родих за най малкото нещо се 
даже и сега като кледам някой тъжен филм се разплаквам и той ми се смее,но нищо не мога да направмя.Такава съм си и толкова.А по време на бремеността какви нтерви ме тресяха направо нямам думи.Милия все гледаше да не им обръща внимание.А колко викове е отнесъл той за щяло и нещяло и ме изтърпя 9 месеца.На всичкото отгоре крайните месеци как се доближавах до него така дъщеряни го риташе.Явно я притискаше.Милия.съветвам те ако можеш да поговориш с твоя съпруг и да му обясниш че това е временно явление и те моля да не се терзаеш толкова за глупости, защото вредиш на мъничкото човече, и защото това са преди всичко хормони, а и цялата ти бременноста няма да мине под техния знак. Постепенно ще се успокоиш и ще погледнеш на живота с по - други очи. Ще се наслаждаваш на човечето, растящо в теб, ще го заобичаш с всеки изминал ден, ще се чудиш сама на себе си защо толкова много си страдала и си се съмнявала, как си живяла без него. Защото това е благословия, няма по - значимо нещо на света от това, да дариш живот и определено си струва нервите и неразположенията. Мисли ПОЗИТИВНО, не със страх, а с любов, представяй си как ще изглежда бебо, на кой ще прилича, как ще се гушкате и обичате. Всичко, през което минаваш е една красива приказка, от теб зависи да я доведеш до щастлив и незабавим край. От теб и таткото... Стискам ви палци да намерите пътя към себе си отново, да издържите изпитанието, да осъзнаете, колко сте благословени от съдбата, заради това, че ставате родители. Препоръчани теми
