Здравейте.Със съпругът ми сме заедно вече 7 години,имаме си и дете.Първата ни караница беше заради родителите му и до ден днешен те са основна причина за кавгите ни.Още в самото начало на връзката ни родителите му бяха организирали тайно от нас нещо като "сватбена вечеря",на която бяха поканени само неговите роднини.Аз разбирам затова часаове преди събитието дори и моите родители не бяха поканени.Хванах се за главата ,казах му моля те говори с тях ,това е лудост и неуважение към нас как може дори да не ни кажат,той се обади на майка му майко моля те не сега обаче така и говореше все едно има страх от нея,попита я как може никой от нейните роднини да не сте поканили а нейните думи бяха "ами майка и да си организира вечеря и да си ги покани"😁
Премълчах си за да запазя добрите отношения.Няколко години по -късно ни се ражда дете,без наше знание и съгласие организираха вечеря тип тържество за бебето пак поканнени само неговите роднони, стоя си аз на терасата и гледам балони, хора ,чинии и се чудя какво става.Питам го него ,той също не знае.Пак нищо не казах ,но на лицето ми е било изписано ,че не съм съгласна(ние сме родителите в крайна сметка и ние решаваме кога и кой да поканим).На другия ден майка му го пита защо съм гледала така странно а той и казал "а оставете я тя си е такава"(е значи пак аз съм лудата).А на мен той също ми каза ,че не е съгласен ,обаче на нея нищо не смее да каже.Живеем в обща къща ,решават нещо и го правят и изобщо не се допитват до нас дали сме съгласни ,мъжът ми не е съгласен но не смее нищо да им каже.Истории много и в повечето случаи освен ,че не им казва нищо ,даже винаги ги защитава и изкарва мен виновата.
Наистина немога да си намеря място, много ми е тежко и болно ,че винаги избира да е добрия син,пред това да бъде добрия съпруг.
Никога не защитава мен ,дори и аз да съм права.Има ли шанс според вас той да се промени и аз и детето да сме му най-важните и веднъж да се осмели да каже на родителите му ,че не са били прави за нещо?
Виж целия пост
Премълчах си за да запазя добрите отношения.Няколко години по -късно ни се ражда дете,без наше знание и съгласие организираха вечеря тип тържество за бебето пак поканнени само неговите роднони, стоя си аз на терасата и гледам балони, хора ,чинии и се чудя какво става.Питам го него ,той също не знае.Пак нищо не казах ,но на лицето ми е било изписано ,че не съм съгласна(ние сме родителите в крайна сметка и ние решаваме кога и кой да поканим).На другия ден майка му го пита защо съм гледала така странно а той и казал "а оставете я тя си е такава"(е значи пак аз съм лудата).А на мен той също ми каза ,че не е съгласен ,обаче на нея нищо не смее да каже.Живеем в обща къща ,решават нещо и го правят и изобщо не се допитват до нас дали сме съгласни ,мъжът ми не е съгласен но не смее нищо да им каже.Истории много и в повечето случаи освен ,че не им казва нищо ,даже винаги ги защитава и изкарва мен виновата.
Наистина немога да си намеря място, много ми е тежко и болно ,че винаги избира да е добрия син,пред това да бъде добрия съпруг.
Никога не защитава мен ,дори и аз да съм права.Има ли шанс според вас той да се промени и аз и детето да сме му най-важните и веднъж да се осмели да каже на родителите му ,че не са били прави за нещо?
Ако твоите родители си поканят гости, за да черпят за сватба или внуче и не поканят свекървите ще ти е през пуловера предполагам? 
