Здравейте, мили мами! Постът ми ще бъде дълъг, за което предварително се извинявам.
Бременна съм с второ детенце в 22 г.с. + 2 дни. Много чакано и искано бебче. На 26.04. за пръв път получих оскъдно кафяво зацапване (тогава в 13 г.с. + 4 дни). Веднага отидох на преглед и за щастие всичко беше наред. Докторката ми изписа само Дуфастон за задържане. Прибрах се спокойна у дома, а цапането спря до 1-2 дни. На 09.05 изкарах Ковид. Не беше крайно тежко, но АГ ми изписа Аугментин 875мг по 1т. на 12 часа. На 27.05 (вече в 18 г.с.) отново се появи кафяво зацапване, последва отново спешен преглед и успокоение, че всичко е наред и нищо притеснително не се вижда на ехографа. Точно една седмица по-късно, на 03.06, след малко повече разходка, се появиха болки в лявата част на корема, ниско долу (наподобяващи предменструални), придружени със стягане на корема. Чух се с лекарката си, която вече беше явно изнервена от честите прегледи, които обстоятелствата налагаха и ми каза да започна да пия Магнерот 3х1 и Но-Шпа при нужда. 2 дни по-късно (на 05.06 сутринта) отново се появи кафявото зацапване. Вече беше понеделник и отидох при АГ за преглед. За щастие отново всичко беше наред, но реши да ме изпрати в отделението на системи, а в допълнение каза, че вижда и малко миомно възел че от 2,5 мм (или см. - не мога да съм сигурна). Там ме държаха 3-4 дни, като ми преливаха Кормагнезин по 1 банка дневно и по 3 пъти на ден ми биха някакви инжекции. Докато бях в болницата изкарах малко черно съсирече. Споделих го на визитация пред докторите, но понеже тези зацапвания са само след ходене по малка нужда и избърсване, реших да го снимам с телефона си, за да им го покажа. Нямаше как по друг начин. За моя изненада, докторите започнаха да ми се подиграват, че съм го снимала. "Как ли са работели колегите ми едно време, когато е нямало такива технологии...?!" - това беше единствения отговор. Добави да ми сложат още една банка с Кормагнезин и излязоха от стаята. Вечерта попитах друг лекар на визитация каква може да е причината за тези чести зацапвания, а отговорът беше цитирам: -"Ами, госпожо... Причини много може да има-от спукан капиляр до злокачествено образувание". Представете си какъв шок изпитах тогава. Цяла нощ съм плакала неутешно. Та той дори не ме беше прегледал...
На следващия ден ме изписаха и зацапване вече поне нямаше,но...до следващата седмица. На 16.06 срещу 17.06 през нощта се започна отново. И отново малко черно съсирече на хартията. Отново ужаса, отново сълзи... Кога ще мога да се зарадвам на тази бременност? 😢 Реших да потърся помощ на друго място. Не можех да си позволя да лежа в болница и да ми се подиграват за това, че съм показала нещо, касаещо животът на бебето ми на телефона си, както и да слушам изрази как Бог си знаел работата. Исках отговорно отношение. С мъжът ми отидохме в Плевен, в "Света Марина". Прегледаха ме обстойно. Кръвното ми беше 130/80, като преди това на консултации винаги са го мерили, но акушерките като го видеха, казваха: -"Айде, айде... Ще го пишем 120/70". Затова винаги мислех, че 130/80 е нормално, но се оказа, че не е. Диагностицираха ме с лека прееклампсия и ме приеха в болницата. Правеха ми системи "Гинипрал", инжекции с "Папаверин", ректално си поставях "Профенид", през устата ми даваха 3х2 "Утрогестан" и "Допегит" 3х1. Уговориха ми час при тяхна колежка за фетална морфология, понеже заради престоя ми там, щях да изпусна часът си при другия лекар. Докторката, която проведе морфологията каза, че всичко е наред. Шийката ми я измери 30 мм. Споделих ѝ горчивият си опит с лекарите към този момент. Попита ме дали някой си е направил труда да ме прегледа със спекулум. Отговорих ѝ, че не, съответно последва и такъв преглед. Каза ми само: -"Дааа, наистина има кървене от цервикса. Леко е, по-скоро дори изглежда като жилки". Попитах дали може да е от горена през октомври миналата година раничка на шийката. Единствено тя ми каза, че е възможно, като допълни, че дори няма и вид да е правена подобна интервенция. До тогава всеки лекар ми казваше, че не е възможно. Казаха ми, че трябва много да се пазя и да лежа, както и до края на бременността да си слагам подкожно Клексан 0,4, който в допълнение с Папаверин 3х1 и Утрогестан 3х2 трябва да 2 седмици да спре това зацапване. Вече пети ден изпълнявам всичко това стриктно, но течение имам, което вече шести ден не спира. Има дни, в които ту спира, ту отново започва. Всеки път ходя до тоалетна със свито сърце. Половите контакти ги спряхме още от началото на бременността по лекарски съвет, а като се върна назад, винаги след полов акт имах розово зацапване, но траеше максимум ден. Правена ми е цитонамазка преди да ми изгорят раничката и беше PAP 2B, след като я изгорих, вече беше PAP 2A.
Моля Ви, изстрадали майчета, кажете ми наистина възможно ли е това да се получава от тази горена раничка миналия октомври? Опасно ли е това цапане? Мога ли с него да си изкарам успешно бременността до края? Какви могат да бъдат прогнозите? Вече съм толкова отчаяна, че единственото, коте правя е да лежа, както са ми казали и да плача... 😢 Усещам си бебчето и толкова ми е миличко... Не искам да го загубя! 😢 Има ли и други жени, като мен и как завършва бременността им?
Моля ви, наистина имам нужда от психическа подкрепа, защото вече усещам как губя почва под краката си.
Благодаря Ви предварително! ❤️
Виж целия пост
Бременна съм с второ детенце в 22 г.с. + 2 дни. Много чакано и искано бебче. На 26.04. за пръв път получих оскъдно кафяво зацапване (тогава в 13 г.с. + 4 дни). Веднага отидох на преглед и за щастие всичко беше наред. Докторката ми изписа само Дуфастон за задържане. Прибрах се спокойна у дома, а цапането спря до 1-2 дни. На 09.05 изкарах Ковид. Не беше крайно тежко, но АГ ми изписа Аугментин 875мг по 1т. на 12 часа. На 27.05 (вече в 18 г.с.) отново се появи кафяво зацапване, последва отново спешен преглед и успокоение, че всичко е наред и нищо притеснително не се вижда на ехографа. Точно една седмица по-късно, на 03.06, след малко повече разходка, се появиха болки в лявата част на корема, ниско долу (наподобяващи предменструални), придружени със стягане на корема. Чух се с лекарката си, която вече беше явно изнервена от честите прегледи, които обстоятелствата налагаха и ми каза да започна да пия Магнерот 3х1 и Но-Шпа при нужда. 2 дни по-късно (на 05.06 сутринта) отново се появи кафявото зацапване. Вече беше понеделник и отидох при АГ за преглед. За щастие отново всичко беше наред, но реши да ме изпрати в отделението на системи, а в допълнение каза, че вижда и малко миомно възел че от 2,5 мм (или см. - не мога да съм сигурна). Там ме държаха 3-4 дни, като ми преливаха Кормагнезин по 1 банка дневно и по 3 пъти на ден ми биха някакви инжекции. Докато бях в болницата изкарах малко черно съсирече. Споделих го на визитация пред докторите, но понеже тези зацапвания са само след ходене по малка нужда и избърсване, реших да го снимам с телефона си, за да им го покажа. Нямаше как по друг начин. За моя изненада, докторите започнаха да ми се подиграват, че съм го снимала. "Как ли са работели колегите ми едно време, когато е нямало такива технологии...?!" - това беше единствения отговор. Добави да ми сложат още една банка с Кормагнезин и излязоха от стаята. Вечерта попитах друг лекар на визитация каква може да е причината за тези чести зацапвания, а отговорът беше цитирам: -"Ами, госпожо... Причини много може да има-от спукан капиляр до злокачествено образувание". Представете си какъв шок изпитах тогава. Цяла нощ съм плакала неутешно. Та той дори не ме беше прегледал...
На следващия ден ме изписаха и зацапване вече поне нямаше,но...до следващата седмица. На 16.06 срещу 17.06 през нощта се започна отново. И отново малко черно съсирече на хартията. Отново ужаса, отново сълзи... Кога ще мога да се зарадвам на тази бременност? 😢 Реших да потърся помощ на друго място. Не можех да си позволя да лежа в болница и да ми се подиграват за това, че съм показала нещо, касаещо животът на бебето ми на телефона си, както и да слушам изрази как Бог си знаел работата. Исках отговорно отношение. С мъжът ми отидохме в Плевен, в "Света Марина". Прегледаха ме обстойно. Кръвното ми беше 130/80, като преди това на консултации винаги са го мерили, но акушерките като го видеха, казваха: -"Айде, айде... Ще го пишем 120/70". Затова винаги мислех, че 130/80 е нормално, но се оказа, че не е. Диагностицираха ме с лека прееклампсия и ме приеха в болницата. Правеха ми системи "Гинипрал", инжекции с "Папаверин", ректално си поставях "Профенид", през устата ми даваха 3х2 "Утрогестан" и "Допегит" 3х1. Уговориха ми час при тяхна колежка за фетална морфология, понеже заради престоя ми там, щях да изпусна часът си при другия лекар. Докторката, която проведе морфологията каза, че всичко е наред. Шийката ми я измери 30 мм. Споделих ѝ горчивият си опит с лекарите към този момент. Попита ме дали някой си е направил труда да ме прегледа със спекулум. Отговорих ѝ, че не, съответно последва и такъв преглед. Каза ми само: -"Дааа, наистина има кървене от цервикса. Леко е, по-скоро дори изглежда като жилки". Попитах дали може да е от горена през октомври миналата година раничка на шийката. Единствено тя ми каза, че е възможно, като допълни, че дори няма и вид да е правена подобна интервенция. До тогава всеки лекар ми казваше, че не е възможно. Казаха ми, че трябва много да се пазя и да лежа, както и до края на бременността да си слагам подкожно Клексан 0,4, който в допълнение с Папаверин 3х1 и Утрогестан 3х2 трябва да 2 седмици да спре това зацапване. Вече пети ден изпълнявам всичко това стриктно, но течение имам, което вече шести ден не спира. Има дни, в които ту спира, ту отново започва. Всеки път ходя до тоалетна със свито сърце. Половите контакти ги спряхме още от началото на бременността по лекарски съвет, а като се върна назад, винаги след полов акт имах розово зацапване, но траеше максимум ден. Правена ми е цитонамазка преди да ми изгорят раничката и беше PAP 2B, след като я изгорих, вече беше PAP 2A.
Моля Ви, изстрадали майчета, кажете ми наистина възможно ли е това да се получава от тази горена раничка миналия октомври? Опасно ли е това цапане? Мога ли с него да си изкарам успешно бременността до края? Какви могат да бъдат прогнозите? Вече съм толкова отчаяна, че единственото, коте правя е да лежа, както са ми казали и да плача... 😢 Усещам си бебчето и толкова ми е миличко... Не искам да го загубя! 😢 Има ли и други жени, като мен и как завършва бременността им?
Моля ви, наистина имам нужда от психическа подкрепа, защото вече усещам как губя почва под краката си.
Благодаря Ви предварително! ❤️
