Здравейте, момичета. Отскоро съм семейна,всичко беше повече от прекрасно,докато не се появи ревността на сестра му и майка му,придружена от доза арогантност и простотия.
В началото на отношенията ни с него се разбрахме, че заради роднини спорове няма до имаме и за да ги избегнем ще спазваме здравословна дистанция(отварям скоба,за да кажа,че винаги сме ги уважавали на поводи а напоследък и всеки месец се ходеше).
След като се запознахме със семейството му,останах приятно изненадана,страхотни контактни и топли хора...В последствие започнаха да стават обсебващи,досадни-постоянни гостита,постоянни телефонни звъненета,всичко се превърна в терор сама и само да сме там.
През това време му намилат и внушават,че там си е неговото семейство, там се чувства най добре и внушаване на вина че има семейство с мен...
Постоянни придърпвания при тях да си яде,да си остава,да се къпе,прибираше се понякога в 11 вечерта,а работи голяма.част от времето при тях.
Сестра му започна да се държи арогантно и злобно към мен,майка му полудя като видя че се обичаме и вече не е номер 1 за сина си,и е много нахална и винаги жалка.
Стигна се до там че започна до ми прави забележки и да ми крещи а мъжа ми мълчи и все не е разбрал...
Имаше разправии между нас че нито 1 път не им направи забележка и не застана на моя страна и аз наранена му пиля на главата месеци а той мълчи и дори се оказа че всеки ден провежда тайни разговори с майка си,настройва го срещу мен и си трие разговорите за да не разбера.
Тази жена използва всеки един момент когато знае че не съм до него за тайни разговори и не знам как успя но внедри огромно чувство за вина на мъжа ми спрямо нея и той се отдръпва от мен...
Стигна се до там че проведох разговор с нея(не за да говорим по темата защото тя не смята за необходимо, държи се двулично все едно нищо няма а ми звъни за да ме убеждава да ходим на гости при нея).Във въпросния разговор ме предупреди уж доброжелателно,че ако те с мъжа й ме харесват,удобряват и всичко е наред и моят мъж щял да ме обича и да ме уважава и бракът ми ще върви иначе не...
Когато се виждаме с нея през цялато време се изтъква че едва ли не е най-важната,най-красивата,не ми позволява да се изкажа и ме потиска...
Мъжът ми я гледа с обожание и всичко й е простено...
Проведох разговор с него и му казах че си тръгвам,че ме излъга,защото се е превърнал в човек кой не видях преди да сключим брак и тай ме умолява да остана,че е допуснал грешка с тях...
Обеща повече с нея да не се чува,да не ходим повече на гостита и да я ограничи изцяло...
Само че не виждам как ще се оправи ситуацията, защото преди да се запознаем ,среда за излизане е била сестра му,един приятел който му е бил стар ерген и не знам от завист ли си прекрати отношенията с мъжа ми.
Сега го усещам как се чувства самотен,защото се наложи да държи семейство си настрана,за да ни спаси отношенията и не знам как да постъпя и какво да направя за да има мир...
Нямаме и много приятели и сме през повечето време заедно ,но винаги сме имали нужда един от друг,обичали сме се и сме се търсили,а сега се държи все едно не съм му достатъчна,самотен в мое присъствие,което ме наранява...
Чувствам се като припадък от който има нужда да стои настрана,защото майка му ноправи всичко възможно за да ни отчужди и знам че тази жена няма да спре... А той е подвластен на нея...
В мен ли е вината?
Какво да правя?
Виж целия пост
В началото на отношенията ни с него се разбрахме, че заради роднини спорове няма до имаме и за да ги избегнем ще спазваме здравословна дистанция(отварям скоба,за да кажа,че винаги сме ги уважавали на поводи а напоследък и всеки месец се ходеше).
След като се запознахме със семейството му,останах приятно изненадана,страхотни контактни и топли хора...В последствие започнаха да стават обсебващи,досадни-постоянни гостита,постоянни телефонни звъненета,всичко се превърна в терор сама и само да сме там.
През това време му намилат и внушават,че там си е неговото семейство, там се чувства най добре и внушаване на вина че има семейство с мен...
Постоянни придърпвания при тях да си яде,да си остава,да се къпе,прибираше се понякога в 11 вечерта,а работи голяма.част от времето при тях.
Сестра му започна да се държи арогантно и злобно към мен,майка му полудя като видя че се обичаме и вече не е номер 1 за сина си,и е много нахална и винаги жалка.
Стигна се до там че започна до ми прави забележки и да ми крещи а мъжа ми мълчи и все не е разбрал...
Имаше разправии между нас че нито 1 път не им направи забележка и не застана на моя страна и аз наранена му пиля на главата месеци а той мълчи и дори се оказа че всеки ден провежда тайни разговори с майка си,настройва го срещу мен и си трие разговорите за да не разбера.
Тази жена използва всеки един момент когато знае че не съм до него за тайни разговори и не знам как успя но внедри огромно чувство за вина на мъжа ми спрямо нея и той се отдръпва от мен...
Стигна се до там че проведох разговор с нея(не за да говорим по темата защото тя не смята за необходимо, държи се двулично все едно нищо няма а ми звъни за да ме убеждава да ходим на гости при нея).Във въпросния разговор ме предупреди уж доброжелателно,че ако те с мъжа й ме харесват,удобряват и всичко е наред и моят мъж щял да ме обича и да ме уважава и бракът ми ще върви иначе не...
Когато се виждаме с нея през цялато време се изтъква че едва ли не е най-важната,най-красивата,не ми позволява да се изкажа и ме потиска...
Мъжът ми я гледа с обожание и всичко й е простено...
Проведох разговор с него и му казах че си тръгвам,че ме излъга,защото се е превърнал в човек кой не видях преди да сключим брак и тай ме умолява да остана,че е допуснал грешка с тях...
Обеща повече с нея да не се чува,да не ходим повече на гостита и да я ограничи изцяло...
Само че не виждам как ще се оправи ситуацията, защото преди да се запознаем ,среда за излизане е била сестра му,един приятел който му е бил стар ерген и не знам от завист ли си прекрати отношенията с мъжа ми.
Сега го усещам как се чувства самотен,защото се наложи да държи семейство си настрана,за да ни спаси отношенията и не знам как да постъпя и какво да направя за да има мир...
Нямаме и много приятели и сме през повечето време заедно ,но винаги сме имали нужда един от друг,обичали сме се и сме се търсили,а сега се държи все едно не съм му достатъчна,самотен в мое присъствие,което ме наранява...
Чувствам се като припадък от който има нужда да стои настрана,защото майка му ноправи всичко възможно за да ни отчужди и знам че тази жена няма да спре... А той е подвластен на нея...
В мен ли е вината?
Какво да правя?
