И аз не знам

  • 4 557
  • 99
Пускам темата, за да споделя и да ми олекне може би. Не знам. Ако прецени, модератор може да я премести или изтрие.
Напоследък усещам, че нещо не ми е съвсем наред. Депресирам ли се, не знам, но на моменти ми се въртят някакви много нелепи и опасни мисли. Обзема ме желание просто да избягам някъде далеч, да изчезна. Разбира се, нищо няма да предприема. Добър живот водя, имам си мъж и дете (да са ми живи и здрави), но имам чувството, че нещо в мен - хормони ли, друго ли - е яко прецакано. Не се харесвам, на моменти ми е противно от самата себе си. Това е от известно време и не смятам, че е следродилна депресия, защото минах през това и сравнително бързо приключи. Не се правя на интересна, не търся внимание. Близките ми ме виждат спокойна и уравновесена, за тях със сигурност не изглежда, че нещо в мен не е както трябва. И тялото ми страда от това.
Виж целия пост
# 1
Ако си сигурна, че не е следродилна депресия, търси стари случки и периоди, които са те натоварили, но си се стягала. И сега те връхлита и искаш да хванеш гората.
Като цяло си дала много малко информация поради казаната от теб причина- че не търсиш внимание. Споко, личи си, че не е това.
Виж целия пост
# 2
Взимайте си котета да ви мъркоткат и няма да ви гонят кофти мисли.

edit: за да не е излишен спам:
На мен от доста малък ми се въртят подобни и всякакви по- кофти мисли в главата. Все съм си мислел, че всички ги имаме и просто с годините се учим да не им обръщаме внимание. От тая си гледна точка смятам, че това което ти се случва не е нещо ненормално.
Виж целия пост
# 3
Пуснете си изследвания за хормони тогава, както и витамини. Не пишете нещо отвън да провокира това състояние, има ли нещо, което ви изнервя вкъщи, на работа?
Виж целия пост
# 4
Абсолютно знам къде се намираш и какво чувстваш, или почти. Избягах, махнах се от всичко. Тук след две години нов живот в чужбина, пак съм в някакъв момент на преосмисляне и нещо в мен пак не е пълно. Нещо ми липсва…
Ще следя с интерес.
Виж целия пост
# 5
По майчинство съм, в края на първата година. Детето ми си е чудесно, рядко се изнервям. Може би в момента, в който се върна на работа (което обмислям да е след втората година, няма да е скоро),  няма да имам време да мисля за глупости.
Усещам, че е крайно време да си изследвам хормоните, защото смятам, че в тях е проблемът.
Виж целия пост
# 6
И витамини B12 и D
Виж целия пост
# 7
Спортуваш ли редовно? Движиш ли се достатъчно? Научно доказано е, че спортът ефективно бори депресията. Може да пробваш, да видиш как ще се чувстваш. За това се сещам на прима виста.
Виж целия пост
# 8
Познато ми е! Още един глас за изследване на витамини и хормони ( и щитовидни). При мен това излезе- почти никакъв вит.Д, много ниски Б 12 и желязо, Хашимото.
Виж целия пост
# 9
Аз бих казала, ако хормоните се окажат в ред, да се опиташ да намериш причината за тези мисли.
Аз съм от тийнейджър поддатлива на депресия, много пъти съм си мислила, че ще е по-добре да изчезна в някои моменти.
Обикновено се опитвам в този момент да се запитам:Какво чувствам сега, какви точно са усещанията.Какво предизвика тази реакция - нечии думи, някаква ситуация, някаква моя мисъл?
И вече като разбереш , какво е отключило чувството, можеш да работиш над това.Да си дадеш това, което ти е нужно или да намериш начин, да промениш ситуацията.
Виж целия пост
# 10
Секса как е? Ама честно.
Виж целия пост
# 11
По майчинство съм, в края на първата година. Детето ми си е чудесно, рядко се изнервям. Може би в момента, в който се върна на работа (което обмислям да е след втората година, няма да е скоро),  няма да имам време да мисля за глупости.

Мм може и по-зле да стане, та не се надявай. Тогава ще се чудиш как да съвместяваш отглеждането на дете с работа и домакинстване. И не го казвам, за да те плаша, а аз лично има такива моменти. Просто има дни, в които искам да избягам от всичко. Не ми понася забързаното ежедневие, постоянните отговорности, постоянно някой иска и очаква от мен. Детето ми вече е сравнително спокойно, мъжа ми помага адски много, но пак не издържам. Всички хормони са ми наред.

Между другото виж как ти е желязото. Когато бях най-зле психически и физически, се оказа огромен дефицит на желязо.
Виж целия пост
# 12
Fire666 какъв е бил начинът ти на живот преди 2 години? Предполагам тогава си имала по- импулсивно,  по- екстровертно, по- динамично ежедневие. Сега с началото на семейния живот и появата на дете се променя изцяло редът, организацията, начинът на мислене - не си свободен електрон , мислиш и се съобразяваш с други хора и битовизми. Уж сигурност и рутина имаш, но все ти се струва , че нещо липсва или не е както трябва. Според мен просто ти трябва време да пренаредиш светогледа си , което не изключва изследване на хормони😊
Виж целия пост
# 13
Файърче, освен щитовидните хормони непременно изследвай и антителата тат и мат. Даже в момента те вероятно са по-важни от хормоните. Ако си отключила хашимото с бременността, обикновено докато се разбутат хормоните минава доста време и уж всички изследвания са идеални, а ти усещаш как нещо не е наред, същевременно все ще се появи някой лекар, който да те помисли за перко и да ти изпише успокоителни. Антителата показват дали щитовидната жлеза се е бъгнала и атакува организма. При мен минаха над две години, докато ме диагностицират и не беше най-страшното неприемането на заветното хапче, а именно чувството, че нещо не е наред и от другата страна лекарите и близките, които ми казват, че нищо ми няма и намекват/натъртват, че съм куку. Липсата на желание за секс е от основните симптоми на хашимото. За последиците от това върху семейния живот няма какво да се коментира, то е ясно.
Често разказвам моя тъжен опит, за да предпазя някоя друга жена от подобни лутания. Все пак стискам палци състоянието ти да е просто резултат от липса на витамини и да се оправиш бързо.
Виж целия пост
# 14
Може просто еднообразното ежедневие с бебе да ти е дошло в повече. Имаш ли възможност да го оставяш на някоя баба за час-два и да излезеш без бебето някъде? Или като почива мъжа ти, той да го гледа, а ри да излезеш?
Имай предвид, че трудното тепърва предстои - бебешкия пубертет на 2-3 години. Ако сега ти е тежко, не знам тогава какво ще ти е... Трябва да си намериш някакъв начин да почиваш БЕЗ детето. Дори да е веднъж седмично за няколко часа. Просто да се откъснеш. Майчинство натоварва, защото е еднообразно и постоянно има някакви неща, които трябва да се свършат. Затова е хубаво да можем да си почиваме. Така ми звучи на мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия