Учене, развитие, курсове за цял живот

Нали това написах и аз. Като хоби-да, за реализация -не.

Е то на Запад мисля че е доста разпространено - като се пенсионират там и започват да учат разни работи като бридж например, който не виждам как ще успеят да го научат от нулата на добро ниво, ама го учат и играят даже в международни турнири. А каква им е ползата от това освен някакви емоции главно негативни . Да речем в други случаи започват да учат някакви неща от шев и кройка, или нещо от сорта на икебана, цветарство. Вече туризма в разните варианти не ги слагам тук.

Ами това е като хоби - за запълване на свободното време, плюс че тренират мозъчни гънки.

Ами аз уча цял живот. През около 10тина години, една специалност, после втора, после пак първата, сега пък съм в период на обучение за нова професия.
И освен това преподавам. Дори и на хора, които се преквалифират.

И за професионална реализация е необходимо понякога.
Както писах, навремето нямаше "нива" по езиците, всеки от ЕГ донякъде стигнал, но не знае докъде. Последните години се отварят възможности (в конкретната професия) за работа в европейски структури, но трябва да си наясно докъде си с чужд език. Така, някой, който не е подозирал на 25г какво предстои, на 55 си изкарва курса, обновява езика, ходи на интервю и успява. Специфичен случай, но достатъчно показателен.
Аз нямам амбиции за смяна на работа, уча заради самото учене, но често има значение и за по-нататък а кариера.

Един познат, доста възрастен, в смисъл - сигурно над 70, се беше записал на курс по живопис. Очевидно не за професионална реализация, макар че може и да изкара някакви пари, ако е добър.
Но пък ако човек спре да се развива, може да не тъпче на едно място, а да тръгне назад, което не е добре.
Така че, да, учене и развитие цял живот - подкрепям.

Освен това, вече на почти всяка работа, ако е читава, има обучения през няколко месеца.

Всъщност не всички професии изискват регулярни ъпдейти на знанията и обучения. Да не говорим, че в голяма част от фирмите дори няма въвеждащо обучение. Но иначе ментят как обучавали кадрите...

Моите допълнителни квалификации не са ролята, която изпълнявам във фирмата, но са тясно свързани с бранша и колегите ми. Това носи и плюсове, и минуси.

Например като минус отчитам, че и други отдели ме канят в проекти или слагат в най-разноообразни процеси, които реално не са ми в задълженията. И за да съм наравно с другите задължения, трябваше да увелича часовете на работа седмично. На мен в този етап на живота ми ми харесва, разбрахме се как очаквам да ми се върне "жеста" с часовете и като договор... Преди пет години обаче нямаше да ми е удобно, защото имах нужда от повече време за семейството. Моите приоритети бяха така подредени, на друг - иначе. Индивидуално е.

Плюсовете? Много са, не мога да изпадна в детайли. "За" ученето съм, дори "за" ученето само за удоволствие. Просто е въпрос на тайминг

Ако работата ми изрично изисква допълнителна квалификация, курс, ще отида, разбира се, но без желание. Не харесвам задължителните неща, а и не съм амбициозна в това отношение. Имам други приоритети. Не ме блазнят кариерно израстване или научни степени.
Ако сама реша, с удоволствие научавам нови неща в сфери, които са ми приятни, например чужди езици. Обаче го правя за удоволствие, като хоби, в никакъв случай с идеята за професионална реализация и доходи. Според моите разбирания работата е нещо задължително. Не бих искала да превръщам приятни за мен неща в задължения.

Никога не е късно да се развиваш, да научаваш и да правиш полезни за себе си и за другите неща. Моя бивша учителка и директорка на основно санаториално училище за деца с двигателни проблеми, което съм завършила и аз през 1992 г, на 91 години написа книга за историята на училището: https://ndt1.eu/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2 … 1%87%d0%b8%d0%ba/.

Миналата година е била награждавана в Балчик: https://pronewsdobrich.bg/balchik-otbelyaza-denya-na-duhovnostta … uchenitsi-p200466

Преди една седмица отидох на представянето на книгата. Беше прекрасно! Жената, въпреки годините си, е в много добра физическа и интелектуална форма, присъствахме нейни ученици от различни випуски, от различни градове, спомни си за почти всички нас, пита ни как сме, с какво се занимаваме... Удивителна, прекрасна жена!

Училището вече не съществува. Сега е Специализирана болница за рехабилитация.

Предишните поколения учители приемаха професията си като призвание, бяха много всеотдайни, стараеха се не само да преподават, но и да ни подготвят за живота, да изградят в нас полезни навици, помагаха ни не само за училището, а и за други неща... Такива хора вече почти няма.

Аз съм с ДЦП. Със средно общо образование съм. Когато завършвах гимназия през 1996 г., беше много трудно за хора като мен да учат висше. За себе си мога да кажа, че много обичам да научавам нови неща, непрекъснато чета на български и на руски, интересувам се от литература, от богословие, от психология, превеждам православно богословски текстове от руски като хоби.

Правя всичко по силите си, за да си осигуря що-годе нормален живот. Работила съм, и сега намирам с какво да се занимавам. Мисля, че ако човек е по-образован, това разширява кръгозора му и му помага да живее по-осъзнато, да прави по-осмислени и информирани избори. Смятам, че е добре да се възползваме от възможностите за образование, за развитие, за общуване и пътувания, които животът дава. Въобще, смятам, че с каквото и да се занимаваме, трябва да ни е интересно да живеем и да не губим вкус към живота.

Преквалифицирах се на дърти години (30+), не защото исках, а защото ми се наложи. Ами хич не беше нито лесно, нито забавно - с напредването на възрастта се учи по-трудно, запомня се по-трудно, концентрираш се по-трудно, уморяваш се по-бързо. Ако нямах нужда от тази квалификация, никога нямаше да я започна. Въпреки всичко се гордея със себе си и с това, което постигнах.

“Дърти години”? 30+? Виж, това, че на теб не ти е било лесно си е лично твой проблем. Що хора учат след 30 години и изобщо не се затрудняват!  Не генерализирай собствения си опит, защото аз, от личен опит мога да кажа, че бях в разцвета на умствените си сили точно на 30+. Това значи ли, че всички са? Ами не!
Аз и сега не се затруднявам да уча нови неща, макар че съм минала в друга възрастова категория. Всичко е индивидуално…

Нещо май те засегнах? Това си е моят опит и никого не съм генерализирала. Не бих започнала да уча в никакъв случай, ако не ми се налагаше. Хайде да спрем да обясняваме как сме супер млади и в разцвета на силите си и след 60, че става комично вече.

Апропо - това го забелязах като започнах да уча със значително по-млади хора от мен. Запомняха по-бързо, концентрираха се по-бързо. Всички горе-долу на моята възраст имаха проблеми.
Не виждам и нищо срамно да си го признаеш, а не да обясняваш как едва ли не имаш мозъка на 18 годишен. Ми, не нямаш го.

И според мен за всяка дейност в живота има някакъв възрастов диапазон, който е най-подходящ.