Учене, развитие, курсове за цял живот

  • 3 408
  • 70
Как възприемате ученето през различните етапи от живота. За мен това е правилно и човек трябва да учи, да се развива и поддържа мозъчната си дейност, но често се сблъсквам с противоположното мнение, като късно е, няма смисъл, за кога, минало му е времето.....и т.н. Сещам се за познат на топ позиция, не иска да посещава  езиков курс, въпреки огромното му желание да научи нов език, как щял да се чувства сред младите,  дали ще е адекватен на темпото на тези млади хора и т.н. в този дух.  По мои наблюдения точно младите не са най-активните в курсовете, отсъстват, не учат, не си подготвят материалите. И аз планувам учене на нов език, подобряване на друг и какви ли не още идеи имам за учене на нещо ново в посока прилагане в работата ми и улеснение при пътувания и комуникация.
Разбира се има момент дали инвесницията си струва, всеки нов език, знание е ценност, но има ли стойност т.е. не учене заради самото учене. Дали това ще ни донесе позитиви, а защо не и повече възможности и по-добър доход. Или учене, което ще ни донесе духовна удовлетвореност и личностно усъвършенстване, което ще подобри живота ни, като цяло. Такива курсове, семинари се предлагат все по-масово, за мен са много интересни, но съм придпазлива и скептична кой ги предлага, какво е нивото и качеството.
Споделете ако учите нещо къде, какво, защо?
Виж целия пост
# 1
Ако си учил достатъчно на младини,  в по-късни години лично на мен не ми се учи. Дори мисълта ми е досадна. Ако си принуден, трудно.
Животът е динамичен, понякога нямаш избор. Но лично на мен би ми тежало.
Виж целия пост
# 2
Зависи за какво учене става въпрос. Едно е езиков курс, спорт, танци, арт хоби. Друго е цяло ново образование/квалификация. Аз се чудя дали да не сменя бранша, в който работя. И се замислям ...не съм дърта. Но е почване от нулата. 100 хиляди нови неща и програми да уча...и колко време трябва да мине, че да стана кадърен специалист и да изкарвам добра заплата...и дали?! А животът си тече.

Всяко хоби и курс изискват време. Каквото при едно семейство с деца често липсва. Умората от годините, от натоварването от работа и семейство. Освен това всяко занимание струва пари
Виж целия пост
# 3
Бях пълна отличничка навсякъде и честно си признавам, че вече ме мързи. Просто не ми се занимава. Уча, но извън академична среда, не се занимавам с университети и курсове вече.
Виж целия пост
# 4
Аз имам зад гърба си много години формално обучение, работата ми изисква непрекъснато да чета и понякога да уча нови неща, но освен това в свободното си време участвам в безплатни курсове, организирани от университети, включително и Харвард. Последните курсове, на които се записах бяха “Деветата симфония на Бетовен” и “Химия на готвенето”. Искам, след като се пенсионирам, да уча нещо коренно различно, като теология или история на изкуствата. Моя близка тъкмо завърши литература, на 77 години. Иначе е пенсиониран астрофизик.
Виж целия пост
# 5
Не мога да си представя да спра да се развивам и да уча нови неща. Освен че чета много, за да съм в час с професията си, имам доста разнообразни хобита, по които също не спирам да се образовам. Възможностите за онлайн курсове и обучения за мен са безценни, защото човек има достъп до световни институти и светила в най-различни области. Записвала съм се и на различни курсове в България, но тук няма достатъчно добри в областите, които ме интересуват. Иначе за съвсем базови неща, свързани с интернет и компютърни умения например, слушам курсовете на НетИт и Аула, но с уточнението, че съм най-обикновен потребител, и ползвам получените знания за основни потребителски цели. Имам изкарани няколко сертификата по здравословно хранене към ISSA, но пак само за лични цели и собствено ползване.
До човек си е, до лична нагласа и организация. Винаги съм намирала време да се обучавам, дори и по майчинство докато бях, с две деца със сравнително малка разлика. Преквалификация не обмислям, защото много харесвам  професията си и съм инвестирала над 35 години в нея, но ако по някаква причина се наложи, идеята не ме плаши. Когато човек има стабилна образователна основа и надградени няколко етажа, още един никога не е проблем. А пък за след пенсия колко идеи имам, дано само съм жива и здрава да ги осъществя!
Виж целия пост
# 6
За стабилната образователна основа от предния пост се хващам. Много личи, когато е  посредствена, закъсняла, непоследователно или на парче градена. Когато с основата всичко е наред, последващите усилия за надграждане на професионалното образование не са къртовски, а естествени, желани, логични. Гладът за усвояване на ново умение,  на нови знания е перманентен. Самообучението е постоянно, редовно и за удоволствие, не само заради професионални или лични ползи.
Виж целия пост
# 7
И аз поучвам разни неща, но само с онлайн курсове, никакви такива лични посещения. Нито имам време, нито желание да вися някъде и някой да ми дудне. Мина ми времето за това.
А онлайн уча, каквото си искам, неща, които са ми полезни в живота или са свързани с хобитата ми. Харесвам например, ако планирам някакво пътуване, няколко месеца преди това да започна да се самообучавам на езика, в случай, че не го знам вече.
За работата - не мисля, че има какво повече да науча, наистина.
Виж целия пост
# 8
Миналата година ми щукна, че трябва да се преквалифицирам. Даскалица съм по професия, но в среден и горен курс, а искам да работя с малки деца в началната степен. Обаче като се замислих...с дъщеря абитуриентка и син седмокласник само и дърта студентка липсваше в семейството...и се отказах.
Защо обаче тази есен не предприех никакви стъпки към целта си и аз не знам. Вероятно от мързел и страх да не установя колко е закърнял мозъкът ми с напредването на годините.
Виж целия пост
# 9
Завършила съм ЕГ, но по време без "нива". После професионално не ми се е налагало да ползвам език
Единия език благорарение на книги, филми го зная като роден (вкл някои диалекти и жаргонни), другия-прилично, но далече от съучениците ми, които го ползват професионално. И когато на работа обявиха курсове, първа се записах на "изпит", за жалост стигнах до 80въпрос от 100,но успях да се класирам. И общо 4години (с малко прекъсване заради Ковид) ходих на курсове за нива. Това беше едно от най-приятните и ползотворни моменти в тези години. Ще повярвате ли, че при лошо стечение на обстоятелствата на първия курс бях със сина си в болница, но и с тетрадки те и учебниците в свободното време.
Но аз обичам ученето като процес, събитие.
А за проф квалификации се подразбира, те са ми нещо естествено.
Виж целия пост
# 10
Свикнал съм със ученето и го харесвам като дейност. В последните години съм ограничен като време и пари, също така усещам че способностите на мозъка ми някак са намалели. Въпреки това постоянно се опитвам да научавам нови неща във всякакви направления, или по малко от някои езици, общо взето според вдъхновението ми на момента, бързо се прехвърлям от едно на друго. Също се опитвам да си припомням наученото и вече почти забравено Smiley което ми е било интересно.
Предимно в интернета, както и откривам старите учебници и книги. Интересно е да се види как са изложени нещата преди и да се сравнят със съвременните постановки и новите открития и факти. Така че стремежа го има. Предполагам че няма да ми мине до края.
Виж целия пост
# 11
Миналата година ми щукна, че трябва да се преквалифицирам. Даскалица съм по професия, но в среден и горен курс, а искам да работя с малки деца в началната степен. Обаче като се замислих...с дъщеря абитуриентка и син седмокласник само и дърта студентка липсваше в семейството...и се отказах.
Защо обаче тази есен не предприех никакви стъпки към целта си и аз не знам. Вероятно от мързел и страх да не установя колко е закърнял мозъкът ми с напредването на годините.

Идеално време за учене 😀, тъкмо големи, самостоятелни, по-скоро страха надделява може би.
Ако човек си казва, че вече е дърт за нещо, това го ограничава и дърпа назад, а да се учи нещо ново, да срещнем нови хора, да се справи с ново предизвикателство не е ли прекрасно.
Виж целия пост
# 12
Аз съм от хората, които са привърженици на ученето и развитието през целия живот. Даже в момента уча, вече втора година нещо, коренно различно от това, с което се занимавам. Планирам догодина - живот и здраве да запиша и за учителска правоспособност.
Виж целия пост
# 13
Всяко нещо с времето си, има една такава хубава приказка...

На 60+ например години някой да се емне да учи език да речем - може, но само с цел активиране на мозъчни клетки, вид упражнение за мозъка. За реализация тепърва с този език - надали е реално и адекватно да се разчита. Като хоби - да,  като реализация - не.

 Някои учат само за де се потупат в гърдие вижте ме колко съм умен и начетен.

Та както е поставена темата - цял живот - не. Има си време за всичко и за ученето често това време е отминало.
Виж целия пост
# 14
Всяко нещо с времето си, има една такава хубава приказка...

На 60+ например години някой да се емне да учи език да речем - може, но само с цел активиране на мозъчни клетки, вид упражнение за мозъка. За реализация тепърва с този език - надали е реално и адекватно да се разчита. Като хоби - да,  като реализация - не.

 Някои учат само за де се потупат в гърдие вижте ме колко съм умен и начетен.

Та както е поставена темата - цял живот - не. Има си време за всичко и за ученето често това време е отминало.

Аз не съм съгласна. Учене с цел професионална реализация - да, но учене с цел самоусъвършенстване - защо не?! Аз съм любопитна по природа и ми е интересно да уча нови неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия