Зависи от семейството,за мене специално това би било изпитание,но е факт,че започват леки дразги-безпаричието изнервя.Но има семейства които се сплотяват,други се развеждат,все пак почти всичко се свежда до парите.
Виж целия пост
За парите и любовта
- Публикувана: 26 ян. 2007, 14:05 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 15:46 ч.
# 15
26 ян. 2007, 22:22 ч.
# 16
26 ян. 2007, 22:32 ч.
Колкото и да обичаш някого няма ли пари кавгите и неразбирателството веднага ще дойдат . 
За съжаление сме прекалено зависими от тези пусти пари защото без тях сме заникъде . 
Виж целия пост
За съжаление сме прекалено зависими от тези пусти пари защото без тях сме заникъде .
# 17
26 ян. 2007, 23:29 ч.
Зависи.
Най-щастливите си години съм ги преживяла в невероятна мизерия, на която нямах потенциал да обърна и грам внимание, защото присъствието на любимият запълваше целия ми свят.
Първите две години от съвместният ни живот бяхме в Студентски град, заедно с още разни съквартиранти и приходящи елементи, гаджета на съквартирантите, братя, сестри и др. подобни.
Живеехме с толкова малко пари на месец, колкото сега давам на едно ходене до магазина и то не единственото ми ходене за деня. Нищо не съм усещала да ми липсва, нищо повече не съм искала от това, което съм имала.
Глупаво е безпаричието да убива любовта.
В единият случай това означава, че имаш изисквания към другия да те издържа, които не знам доколко са основателни.
В другия случай изпитваш неудовлетвореност от собствените си доходи, което няма връзка с другия, а е проблем на теб самия. И решението пак си е в твоите ръце.
Пък ако човек живее с нагласата, че парите трябва да му паднат от небето и някой е длъжен да изкарва, за да може той да се весели, то проблемът няма нищо общо с любовта.
Виж целия пост
Най-щастливите си години съм ги преживяла в невероятна мизерия, на която нямах потенциал да обърна и грам внимание, защото присъствието на любимият запълваше целия ми свят.
Първите две години от съвместният ни живот бяхме в Студентски град, заедно с още разни съквартиранти и приходящи елементи, гаджета на съквартирантите, братя, сестри и др. подобни.
Живеехме с толкова малко пари на месец, колкото сега давам на едно ходене до магазина и то не единственото ми ходене за деня. Нищо не съм усещала да ми липсва, нищо повече не съм искала от това, което съм имала.
Глупаво е безпаричието да убива любовта.
В единият случай това означава, че имаш изисквания към другия да те издържа, които не знам доколко са основателни.
В другия случай изпитваш неудовлетвореност от собствените си доходи, което няма връзка с другия, а е проблем на теб самия. И решението пак си е в твоите ръце.
Пък ако човек живее с нагласата, че парите трябва да му паднат от небето и някой е длъжен да изкарва, за да може той да се весели, то проблемът няма нищо общо с любовта.
# 18
27 ян. 2007, 06:05 ч.
Според мен истината е някъде по средата.
Нямам нужда от палат и скъпа кола или супер маркови дрех, за да съм щастлива.
Единственото което искам е да имам дом за чиито сметки да не се притеснявам как ще платя, да имам храна за децата си, а не ехото да ме гони от хладилника, и когато имам нужда за нови обувки (например), да не събирам от 3 заплати, за да си ги купя...
Радвам се, че мъжът ми ми дава тази сигурност с която си лягам спокойно вечер.
Виж целия пост
Нямам нужда от палат и скъпа кола или супер маркови дрех, за да съм щастлива.
Единственото което искам е да имам дом за чиито сметки да не се притеснявам как ще платя, да имам храна за децата си, а не ехото да ме гони от хладилника, и когато имам нужда за нови обувки (например), да не събирам от 3 заплати, за да си ги купя...
Радвам се, че мъжът ми ми дава тази сигурност с която си лягам спокойно вечер.
# 19
27 ян. 2007, 08:38 ч.
Съгласна съм с мнението на Карина 
Зависи също какво точно се разбира под безпаричие? При един безпаричие означава да няма пари за храна и за месечните сметки /тогава със сигурност проблемите са големи/, при други парите не стигат за почивки, хубави дрехи, нова кола, жилище... И в двата случая обаче нещата са поправими, докато си намериш по-платена работа и си стъпиш на краката. Животът е променлива величина, днес може да нямаш, утре да имаш...
Виж целия пост
Зависи също какво точно се разбира под безпаричие? При един безпаричие означава да няма пари за храна и за месечните сметки /тогава със сигурност проблемите са големи/, при други парите не стигат за почивки, хубави дрехи, нова кола, жилище... И в двата случая обаче нещата са поправими, докато си намериш по-платена работа и си стъпиш на краката. Животът е променлива величина, днес може да нямаш, утре да имаш...
# 20
27 ян. 2007, 12:27 ч.
Убиват я конфликтите и разочарованието, натрупването на обида, липсата на откритост, притеснението от партньора. Безпаричието изнервя и разкрива сприхавост, страх, избухливост, притъпява толерантността. Всичко опира до страха от утрешния ден и ако партньорите не са истински близки, много нагнетява отношенията, тъй като изкарваш виновен най-близкия си човек, а пред чуждите се въздържаш, което е грешка. $Чуждите кучета ги яли, моят си ми е най-мил.$ - аз съм на този принцип във всяка ситуация.
Виж целия пост
# 21
27 ян. 2007, 12:36 ч.
И трите точки отразяват 100% и моето мнение. Никой не ми е длъжен на мен да ми осигурява желанията. Щом искам нещо, си спечелвам за него. Просто ние взехме от една много близка приятелска двойка, които от нищото са се издигнали изключително много (не са някакви богаташи, а хора с разнообразен и пълноценен живот, с прекрасно жилище и страхотно възпитани деца) девиза $Не пестя, печеля повече!$. Тези хора са пример за нас как отново и отново вървиш напред, за да живееш свободно и щастливо.
Виж целия пост
В единият случай това означава, че имаш изисквания към другия да те издържа, които не знам доколко са основателни.
В другия случай изпитваш неудовлетвореност от собствените си доходи, което няма връзка с другия, а е проблем на теб самия. И решението пак си е в твоите ръце.
Пък ако човек живее с нагласата, че парите трябва да му паднат от небето и някой е длъжен да изкарва, за да може той да се весели, то проблемът няма нищо общо с любовта.
В другия случай изпитваш неудовлетвореност от собствените си доходи, което няма връзка с другия, а е проблем на теб самия. И решението пак си е в твоите ръце.
Пък ако човек живее с нагласата, че парите трябва да му паднат от небето и някой е длъжен да изкарва, за да може той да се весели, то проблемът няма нищо общо с любовта.
И трите точки отразяват 100% и моето мнение. Никой не ми е длъжен на мен да ми осигурява желанията. Щом искам нещо, си спечелвам за него. Просто ние взехме от една много близка приятелска двойка, които от нищото са се издигнали изключително много (не са някакви богаташи, а хора с разнообразен и пълноценен живот, с прекрасно жилище и страхотно възпитани деца) девиза $Не пестя, печеля повече!$. Тези хора са пример за нас как отново и отново вървиш напред, за да живееш свободно и щастливо.
# 22
27 ян. 2007, 15:31 ч.
Karina bila si stastliva zastoto si bila studentka i vesel tineidjur ama aide kato doide bebeto i semeistvo da vidim - ne e to4no taka
Виж целия пост
Karina bila si stastliva zastoto si bila studentka i vesel tineidjur ama aide kato doide bebeto i semeistvo da vidim - ne e to4no taka
# 23
27 ян. 2007, 15:43 ч.
Не мисля, че богатите (с пари) са вечно влюбени и безкрайно щастливи. Мисля, че щастливи и влюбени са само хората с богати ДУШИ. Тези, които могат да дадат, те винаги ще има какво да получат. А онези, дребните душици, вечно пресмятащи, дали не са дали повече отколкото са получили, те не само че не могат да бъдат влюбени. Те са достойни за СъжалениЕ.
Виж целия пост
# 24
27 ян. 2007, 21:31 ч.
Колко лесно е, мила, да си влюбен и с богата душа на 18, 20, 25... Да гушкаш милото, да гризете геврек и да давате на гълъбите; вечерта да отидете на студентски купон... да отглеждате бебе в общежитието, а бабите и дядовците да се скъсват да помагат... ееех
...И колко трудно е, убита от работа и навикана от сприхавия шеф, /с все същото якенце трета зима/ да се прибираш с градския транспорт в студения /икономии от парно/, олющен /няма за ремонт/ апартамент при все същия огрижен, смотан, омръзнал ти мъж и двете мрънкащи за дънки и телефони дечица...и да си мислиш за целувки и любов!
Виж целия пост
Не мисля, че богатите (с пари) са вечно влюбени и безкрайно щастливи. Мисля, че щастливи и влюбени са само хората с богати ДУШИ. Тези, които могат да дадат, те винаги ще има какво да получат. А онези, дребните душици, вечно пресмятащи, дали не са дали повече отколкото са получили, те не само че не могат да бъдат влюбени. Те са достойни за СъжалениЕ.
Колко лесно е, мила, да си влюбен и с богата душа на 18, 20, 25... Да гушкаш милото, да гризете геврек и да давате на гълъбите; вечерта да отидете на студентски купон... да отглеждате бебе в общежитието, а бабите и дядовците да се скъсват да помагат... ееех
...И колко трудно е, убита от работа и навикана от сприхавия шеф, /с все същото якенце трета зима/ да се прибираш с градския транспорт в студения /икономии от парно/, олющен /няма за ремонт/ апартамент при все същия огрижен, смотан, омръзнал ти мъж и двете мрънкащи за дънки и телефони дечица...и да си мислиш за целувки и любов!
# 25
28 ян. 2007, 00:59 ч.
Ми не, не е лесно. Ако не работех, нямаше да има как да си платя таксите в университета, общежитието, учебниците, дрехите, храната.... нищо! От нашите нямаше никаква помощ, с изключение на някое вълнено поло, което бабата успяваше да изплете (милата жена е с лупи, не с очила) Винаги си пазех 1лв за мноооого спешен случай, ако стане нещо да имам пари за два хот-дога от по 0,50. Половинката пък въобще не работеше, но все намираше начин да вкара някакви пари в "бюджета". Живеехме с още доста хора (знаете - общежитие). И за цялото време там, нито веднъж не сме се карали за пари. По-скоро заедно се борехме за това да изкарваме още, за да ни стигнат. И напук на всичко, беше хубав епизод от живота ми
Виж целия пост
....................
Ми не, не е лесно. Ако не работех, нямаше да има как да си платя таксите в университета, общежитието, учебниците, дрехите, храната.... нищо! От нашите нямаше никаква помощ, с изключение на някое вълнено поло, което бабата успяваше да изплете (милата жена е с лупи, не с очила) Винаги си пазех 1лв за мноооого спешен случай, ако стане нещо да имам пари за два хот-дога от по 0,50. Половинката пък въобще не работеше, но все намираше начин да вкара някакви пари в "бюджета". Живеехме с още доста хора (знаете - общежитие). И за цялото време там, нито веднъж не сме се карали за пари. По-скоро заедно се борехме за това да изкарваме още, за да ни стигнат. И напук на всичко, беше хубав епизод от живота ми
# 26
28 ян. 2007, 01:20 ч.
Това по никакъв начин не опровергава твърдението ми, че проблемът на хората, които се озлобяват един срещу друг заради безпаричие, не е във връзката, а не в собствените им характери.
Защото ако човек не изкарва толкова пари, колкото са му нужни, но не е част от връзка, на кого ще се ядоса и озлоби? Когато имаш връзка поне имаш кого да изкараш виновен, макар решението, а и самият проблем, да си остава в теб самия и в двата случая.
Виж целия пост
Karina bila si stastliva zastoto si bila studentka i vesel tineidjur ama aide kato doide bebeto i semeistvo da vidim - ne e to4no taka
Защото ако човек не изкарва толкова пари, колкото са му нужни, но не е част от връзка, на кого ще се ядоса и озлоби? Когато имаш връзка поне имаш кого да изкараш виновен, макар решението, а и самият проблем, да си остава в теб самия и в двата случая.
# 27
28 ян. 2007, 01:32 ч.
Да, но това е част от ЖИВОТА. Той понякога е труден. Главно е такъв, какъвто си го направиш. Въпросът е, че тези неща с работата, шефа, градския транспорт и т.н. щеше да ги има, дори и да нямаше връзка. Дори и да не беше омъжена.
Вярно е, че не е лесно да се гледа дете, но едва ли някоя от вас е станала майка насила. А и да има такъв случай, това не е обичайната практика.
Мисълта ми е, че човек си прави избора в живота. Ако нямаш деца, може да ти стигат парите за ремонт и кола, вместо градски транспорт.
Въпросът е, че на което и стъпало в социалната стълбица да се намираш, винаги ще има някой, който е над теб и друг, който е под теб. И най-важното е да се чувстваш удовлетворена от собствените си постижения, цели и мечти. Не да искаш от мъжа си да ти осигури живота на двойката от горното стъпало, защото когато се озовеш там, на по-горното пак ще има някой. Този процес е безкраен и без абсолютни стойности. Той е въртене в кръг.
Доста хора са склонни да се озлобяват към най-близките си заради всякакви проблеми от ежеднвен характер.
Ядосал те шефа, дай да си го изкараме на детето... Проблемът обаче е в единствено в характера на човека, който действа по този начин. Не е в бедността, не е в съдбата, която не му е осигурила безконечен разкош.
Виж целия пост
...И колко трудно е, убита от работа и навикана от сприхавия шеф, /с все същото якенце трета зима/ да се прибираш с градския транспорт в студения /икономии от парно/, олющен /няма за ремонт/ апартамент при все същия огрижен, смотан, омръзнал ти мъж и двете мрънкащи за дънки и телефони дечица...и да си мислиш за целувки и любов!
Вярно е, че не е лесно да се гледа дете, но едва ли някоя от вас е станала майка насила. А и да има такъв случай, това не е обичайната практика.
Мисълта ми е, че човек си прави избора в живота. Ако нямаш деца, може да ти стигат парите за ремонт и кола, вместо градски транспорт.
Въпросът е, че на което и стъпало в социалната стълбица да се намираш, винаги ще има някой, който е над теб и друг, който е под теб. И най-важното е да се чувстваш удовлетворена от собствените си постижения, цели и мечти. Не да искаш от мъжа си да ти осигури живота на двойката от горното стъпало, защото когато се озовеш там, на по-горното пак ще има някой. Този процес е безкраен и без абсолютни стойности. Той е въртене в кръг.
Доста хора са склонни да се озлобяват към най-близките си заради всякакви проблеми от ежеднвен характер.
Ядосал те шефа, дай да си го изкараме на детето... Проблемът обаче е в единствено в характера на човека, който действа по този начин. Не е в бедността, не е в съдбата, която не му е осигурила безконечен разкош.
# 28
28 ян. 2007, 02:02 ч.
Ако любовта си отиде заради парите - не е била истинска любов
Виж целия пост
# 29
28 ян. 2007, 14:04 ч.
По мои наблюдения ДА в повечето случаи. Много зависи как точно се възприема безпаричието и от двамата. Моят напр. страшно се изнервя, става кисел, няма настроение...а аз винаги гледам по-позитивно на нещата и все се опитвам да му вдъхна кураж, да го развеселя. В началото даже се карахме: не ми пукало, все тая ми било, затова не съм се тормозела както той...
Е най-после разбра, че не е така и когато се опитвам да изпълня къщата с малко веселост, не се сърди, а обратното - влияе се.
Виж целия пост
Безпаричието убива ли любовта?
Сметки, покупки, финансов недостиг, проблеми произтичащи от това...Е, любовта би ли си отишла заради липсата на пари?
Сметки, покупки, финансов недостиг, проблеми произтичащи от това...Е, любовта би ли си отишла заради липсата на пари?
По мои наблюдения ДА в повечето случаи. Много зависи как точно се възприема безпаричието и от двамата. Моят напр. страшно се изнервя, става кисел, няма настроение...а аз винаги гледам по-позитивно на нещата и все се опитвам да му вдъхна кураж, да го развеселя. В началото даже се карахме: не ми пукало, все тая ми било, затова не съм се тормозела както той...
Е най-после разбра, че не е така и когато се опитвам да изпълня къщата с малко веселост, не се сърди, а обратното - влияе се. Препоръчани теми