За парите и любовта

Зависи как са свикнали хората- ако и преди връзката си са живяли в безпаричие, може и да не им пречи.
Но по принцип- да, безпаричието води до допълнително изнервяне, което убива любовта.

В повечето случай да. Неминуемо се стига до скандали за дребни неща, до угорчение в един момент, до обвинения.. и т.н.

В повечето случаи безпаричието не толкова че убива любовта, колкото има домашни спорове все за пари. А споровете отчуждават хората. Богатите като имат пари не мисля, че са по-щастливи, просто имат друг стандарт на живот. Най-щастливи са най-бедните народи.

Ако финансовите проблеми са по-продължителен период от време и партньорите са по-зрели хора, любовта просто изчезва!

Точно ако партньорите са по-зрели хора обаче не би трябвало да позволят любовта да изчезне. Зрелите хора сядат и измислят стратегия как да се оправят финансово, вместо да се оплакват колко са зле. Пари се изкарват, но любов доста по-трудно се намира. Поне аз така мисля.

Направо я смазва.
Не можеш да нямаш пари за храна, за дрехи, да не знаеш ще имаш ли за утре за едно кафе и да цъфти любов и разбирателство.
Никой не обича да е безпаричен и всеки ден да се тревожи как ще изкара до края на седмицата.
Някак си между мислите и грижите любовта остава на 18 ти план.

Не точно безпаричието.
Ежедневието. Еднообразието. Битовизмът.
Те убиват любовта.
И още: сметките за парно, неизпраните му чорапи, нейните искания за подаръци и ресторанти, вечерята пред телевизора, парите който тя/той дава за... /и от това произтичат разправии/.
Напрежението, рутината и безпаричието убиват "искричките", навикът измества романтиката, а "семейният" секс- тръпката.

...Кой казва,че любовта трябва да трае вечно?

Това го има навсякъде. Май ни се иска на повечето хора да вярваме,че любовта трае максимално дълго... " Вечно " звучи доста нереално.

Да,в повечето случаи любовта си отива.

Не, напротив, сплотява ни! Никога не сме се карали за пари!

Уфффф, благодаря! За куража...

За жалост е неоспорим факт, че безпаричието убива любовта. Помислете само, настава една тягостна атмосфера, зад която се прокрадват мислите на всеки, изпълнени с обвинения към другия.Главата ти ще се пръсне от притеснение как ще покриеш месечните сметки, с какво ще напазаруваш най-необходимото, от къде джобни за детето, обувки за другото и т.н...........мисли колкото щеш.Да не говориме, че не можете да си позволите да отидете на една разходка в парка, пълен с изкушения, достъпни за чуждите деца, но не и за твоите.В летните горещини морето ти се струва така нереално, представяш си претъпканите плажове, свит до потъналият в мисли съпруг, притиснати между задуха и четирите стени на апартамента си в обезлюдената столица....Много подобни картини бих могла да ви опиша, изживявала съм преди години част от тях и категорично мога да твърдя, че колкото и да искам да бъда духовно извисена и да заявявам, че парите не са важни, то реалността е друга и за жалост липсата им лека, полека убива любовта.Натрупват се огорчението, болката, разочарованието и без да усетиш как и кога, тези чувства са изместили любовта безвъзвратно.Защото колкото и да не ни се ще, типично за нас хората е в такива моменти да търсиме вината в другия, дори неосъзнато, дори завиждайки на приятелка, радваща се на благоденствие и разкош със съпруга си или с новият си приятел, неминуемо правиме сравнение и стигаме до извода, че ако любимият ни беше по-различен, по-борбен или бе приел едикое си предложение, докато дойдеме до заключението, че ако не бяхме с него нямаше да е така.......
Красиво звучи, че безпаричието ни сплотява, но докога? Кога тази сплотеност изчезва безследно и в един прекрасен момент осъзнаваш, че си оплетен в отровата на огорчението? Ако всеки искрено сложи ръка на сърцето си и бъде максимално откровен, убедена съм няма да защитава ревностно тезата за спотеността.
Все пак този дълъг пост е моето лично мнение и не обвързвам никого с него.