Не издържам вече сама

  • 4 075
  • 59
# 45
Имали сме такива кризи. Редувахме се с таткото да ставаме, въпреки че работата му изисква концентрация и свежа глава (роднините ни също са далече). Случи се в период в който получих и здравословни проблеми и с таткото се разбрахме един ден от уйкенда да си бъде само за мен – дори да съм у дома, да не се включвам в грижите по бебка. Първият път не се прибрах цял ден (приятелки,масаж, солариум) Mr. Green, вторият път си почивах и направих релакс в леглото. После някак от само себе си вече нямах нужда от такива дни, нещата се успокоиха и за мен и за Зори. Повярвай ми - имаш нужда от почивка, и дори 1-2ч само за теб ще ти подействат като мехлем на душата  Peace

Между другото от самото начало таткото си има негови задължения по грижите за Зори – винаги той я къпе, а сутрин стават и закусват заедно (това се наложи като ритуал след като получих токсичен артрит и сутрин бях като Робокоп). От както съм бременна гледам съвсем да не се напрягам и доста от грижите поема той (знам че често е уморен или няма настроение, но и той приема задълженията си нормално както и аз).
Според мен трябва да си поговорите с таткото, имаш нужда от помощ и това е напълно нормално Hug.
Виж целия пост
# 46
Напълно те разбирам.Аз съм самотна майка и гледам синчето си съвсем сама.Излизай повече навън.И гледай да излезнеш след като малката се е наспала,за да може навън да е будна и да се умори поне малко.Така после ще спи в къщи и ти ще можеш да си починеш.Кани и приятелки на гости-дори и да нямат деца.Половин час някой друг да се занимава с нея,дори и ти да си там-пак е помощ. Peace
Виж целия пост
# 47
и аз се включвам в клуба на "недоспалите".всичко давам за да поспя поне 3 часа без прекъсване.
Виж целия пост
# 48
Скоро ще отмине това миличка! Ще ти останат само най-прекрасните спомени!
Виж целия пост
# 49
i az mislq,4e nai razumno e da se razberete s tatkoto da pomaga po nqkakuw na4in, ili toi sam da poeme nqkakwi zaduljenia ili da naeme doma6na pomostnica.trqbva da pogoworite i da mu obesni6.ako si postoqnno izmorena i w depresii i stiska6 zubi s nadejdata nqkoi si den da mine ,ne e dobre nito za teb ,nito za bebeto,nito za tatkoto i  nqma da te naprawi po dobra maika.
pojelawam ti wsi4ko da se oprawi skoro

i az pozdrawqwam za smelostta maikite,koito sami se sprawqt s otglejdaneto na decata si
Виж целия пост
# 50
И аз съм ЗА таткото да поеме повече отговорност за гледането на бебето. И нашия татко работи до късно, но помага след работа, сутрин той отговаря за едното повиване, а събота или неделя гледа малката, за да мога да поизляза за 1-2 часа с приятелка. Когато разпределиш отговорността става по-леко!  Hug
Виж целия пост
# 51
И аз съм ЗА таткото да поеме повече отговорност за гледането на бебето. И нашия татко работи до късно, но помага след работа, сутрин той отговаря за едното повиване, а събота или неделя гледа малката, за да мога да поизляза за 1-2 часа с приятелка. Когато разпределиш отговорността става по-леко!  Hug
Съгласна съм напълно със Са. Трябва да участва и бащата, така хем ти ще си почиваш, хем и той ще се почувства полезен, а не игнориран Peace
Виж целия пост
# 52
Рано или късно, всички сме минали през това ... намери сили и знай че ще отмине тоя период, нещата ще си дойдат на мястото и всичко ще бъде наред ... Няма начин, бебето си иска своето, а мама е длъжна да не спи, но да му го даде  Grinning
Аз също понякога се замислях дали съм яла през деня или е било предния ден .. неможех да си спомня .. а болките в кръста- така беше изтръпнал кръста понякога, че въобще не го чувствах че го имам ...  Grinning
Кураж  Peace
Виж целия пост
# 53
Защо винаги в такива моменти се търси решение без да се намесва, натоварва и притеснява "уморения татко, горкият", който работи, а вечер си спинка? Това дете не е ли общо? Ти не "работиш" ли и денем?
През почивните дни той пак ли си почива?
Той знае ли точно как се чувстваш, тревожи ли се ти кога ще си починеш?

Подкрепям това изказване, и ние минахме през това с голамата щерка, поговорихме и с малката не ни е налагало пак да нищим темата. Детето е и на двамата, затова разпределете отговорностите и ще ти олекне. Подкрепям също и идеите на другите момичета за повече разходки и да си каниш или да ходиш на гости - нямаш представа как разтоварва. Успех! Детенце ще порастне и ще можеш поне да се наспиваш, а тогава нещата изглеждат различно.
Виж целия пост
# 54
само си помислете за майките на близнаци, коитосъщо ги гледат сами.
Аз съм майка на близнаци, която си ги отглежда сама.Помощ получавам вечер след 18 часа ,когато таткото се прибира от работа и то за 1 час ,защото към 19 ч. започваме да ги къпем.Първите три месеца бяха кошмарни, понеже имаха зверски колики.Точно  когато единия се успокоеше и вече заспива, започваха кризите при другия  #Crazy. И сега не по-лесно, защото се опитват да проходят,  а като съм с единия , другия започва да иска да ходи и той  Laughing.Но си мисля ,че щом не  полудях покрай коликите ,все някак ще се справя  LaughingХубавото е че им създадох режим на спане и хранене и ми остава време да си почина ,та и да поработя от  къщи. Не се отчайвай ,защото това наистина е период ,който отминава.Единствения ми съвет е да не учиш детето да спи при теб , защото после много трудно ще отвикне.Стояла съм по цели нощи над кошарите им ,но никога не съм ги вземала при мен.Само като си го представя и  Crazy
Виж целия пост
# 55
И аз се справям сама от първия ден. Изживях кошмара, когато Петър беше на 6 дни да влезем в болница. Там ми се наложи да го къпя, повивам, държа докато му бият инжекции и му вземат кръв...и сама! Татито работи и събота и неделя( не че много печели), така че сме сами с малкия почти денонощтно. Той се буди нощем през час- аз кърмя...........лягам-ставам, лягам-ставам-до сутринта!Това е положението! На свекито не смея да го оставя откакто му даде да яде салфетка и го остави да окъса листата на цветята. Не съм ходила на фриьор не знам от кога и на всичкото отгоре много ям и то сладко! Не знам дали, защото кърмя или е някаква депресия но тъпча здраво!Може би звучи жестоко, но малко ми олекна, че не съм само аз на тоя хал. Sick
Виж целия пост
# 56
Ох , и мен ме плашат  първите месеци .....чак се опулвам  hahaha  като се сетя....После какъв  рахат   стана при нас .....така  го научихме , че на  всички е добре .Но първите месеци  чак ми настръхват големите косми на гърба Mr. Green

Но пак да си кажа ....бащата е много важен в картината.....работи и почива, а майката - работи и пак работи...майчинството е работа , също заслужава почивка.
Виж целия пост
# 57
Скъпа "колежке", аз пък така си гледам двете деца, сама през деня. Започнах почасово работа и наех жена да ме отменя за по няколкото часа на ден, докато поработвам извън къщи. Нищо не печеля като пари, тъй като ги плащам на жената, но поне се разнообразявам. И това е някакъв вариянт. На баби не мога да разчитам и съм си намерила този начин. Скоро започвам работа на пълен работен ден и жената тъкмо е запозната с бебето, ще го гледа повече от 8 часа дневно, все пак. Аз лично не обичам да "стискам зъби", а предпочитам да си търся разрешения на проблемите. Пожелавам ти и ти да намериш някакво приемливо решение. Успех!
Виж целия пост
# 58
сега разбирам, колко е добре, че си имаме баба. през нощта и  мен ме будят по 4-5 пъти. на практика - на всеки час. сутрин я оставям за 2 часа, през които аз спя. и ако не беше така, със сигурност щях да полудея.
намери си жена, която да те отменя за малко. ако нямате възможност-таткото да ти помага. моя също се правеше на ударен в наалото, но постепенно започна да помага, особено уикендите.
Виж целия пост
# 59
Как така " сама"???? Ти имаш мъж и бебето има баща, нали така? Моля те, само не позволявай да ти се казва" Аз печеля парите в къщи" Това е супер важно, НО би трябвало вие да сте по-важни. Настоявай всеки ден и всяка минута мъжът ти да се включва повече в гледането. Давай му детето, говори му, не се ядосвай и не оставай сама, защото не си. Говори с него. Ако си искала да си самотна майка нямаше да се жениш, нали?
Не се оставяй! Ако те нямаше теб - нямаше да има и бебето ти. Моля те, говори, говори, говори и не оставай сама!!!!!

Целувам те
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия