Как да му помогнем? Или изобщо да спрем контакт?

Трябва да окажете много голяма подкрепа, дори той да не я иска. Минала съм през подобни неща и знам, че е много трудно и за двете страни. Обърнете се към някой специалист-психиатър. Не знам за кой град става въпрос, но мога да препоръчам за София. Началото на лечението е той да разбере, че проблема му не е маловажен и също, че не е сам. Трудно е, но няма невъзможни неща!

Дори роднина е трудно да принудиш да се лекува камо ли приятел!
Ако конкретното приятелство предполага близост и откровеност може да дадете рамо и по различни  начини да подкрепите човека но е мноооого трудно и често неблагодарно начинание.

Да така е, неблагодарно се държат болните хора, но това си им е симптом и те не го искат. Търпение и това е

Няма как да му помогнете, като самият той не разбира, че има проблеми. Трябва първо той да осъзнае за проблемите си в здравето и после той сам ще се "вдигне на крака".

Представили сте човека сякаш той е виновен за проблемите си, което ме навежда на мисълта, че не го разбирате. Ако искате да му помогнете е необходимо да има разбиране вместо обвиняване от Ваша страна. От написаното разбирам, че Вие не сте близка приятелка с него, а приятелка на неговия приятел – доколко реално го познавате?

Щом лекарите поставят различни диагнози явно не разбират какво става с него, а това че той сменя медиците за мен е индикация, че нещо в лечението не работи или не му се отразява добре. Вярата че медицината може да диагностицира и реши адекватно всеки здравословен проблем е далече от реалността.

Конкретен съвет не мога да Ви дам – разходките сред природата на мен ми се отразяват добре, слушането на музика отговаряща на настроението ми също, но те не ми решават проблема със самотата... Все пак временна промяна в обстановката – разходка до интересни места – навярно би имала ефект.

Ако в живота на този човек не настъпи значителна промяна, някой ден е напълно възможно той да намери мотивация да прекрати живота си. А когато човек е мотивиран, той намира начини да постигне целите си...

Ако обаче искате да го депресирате повече, може да му казвате, че е болен в главата, че без да си гълта хапчетата няма да го бъде, че проблемът е в това че не желае да си помогне, че той няма право сам да взима решения в живота си, че неговият живот не е негова собственост, а принадлежи на обществото, държавата и църквата, че той заслужава да бъде социално изолиран за наказание за да му дойде акъла в главата и тем подобни глупости. Липсата на толерантност и разбиране от страна на близките и обществото като цяло могат само да влошат положението.

Някои хора по природа имат затруднения със социалните взаимоотношения и това несъмнено им се отразява по един или друг начин. Не знам дали такъв е случаят, но е глупаво да се съди човек без да се познава добре.

Атрактор много ми хареса Вашият пост. Все едно психолог го е писал. Вчера се видяхме с него. Изглеждаше много по-добре. Взема си лекарствата и ходи на терапия. Беше мотивиран за новата си работа... проблема е, че сме го виждали в това му състояние безброй пъти преди пак да изпадне в поредната дупка.
Вчера казах на приятеля ми: Ето виж! Оправя се!
Той смотолеви: Да видим до кога...

Здравейте. Разбрахме, че е започнал да смесва лекарства. Приятелят ми е притеснен, да не си направи нещо. Ходи при различни лекари, които му изписват различни лекарства. Не излиза, не иска да вижда никого. Не знаем на какво се дължи това. Преди два месеца всичко беше наред сега пак е влязъл в деветте кръга на ада.
Родителите му са вдигнали ръце от него сякаш е пречка от която да се отърват. Каза, че стои по цял ден сам в жилището си и не е излизал от близо месец.