Хипохондрия

  • 1 252
  • 15
Здравейте!
Имам ужасен страх от болести…
Как почна всичко, изведнъж една сутрин станах с болка в крака и край, имам тромб🫣
Преди това лежах в болница от коремни болки.. нищо не намериха, останах без диагноза… лечението няма ефек аз се гърчих с болки близо 15дена с висока температура.. и нищоо и нищооо.. не знаеха защоо… направиха всички изследвания и нищо, всичко е наред… мина доста време от болничния ми престой. След известно време ме Оперираха от киста. И не мина малко време хоппп здравей хипохондрия, безсънни нощи, рев,срах, депресия.. почна с страх от тромб… от страх стигнах до спешното… тогава ми казаха че имам хипохондрия, че нищо ми няма. После се появиха болки по ръцета краката айде аз пак паника имам нещо на костите. Изследвания, т. Маркери… лекари.. и нищо не излиза аз се оправям за няколко дена и хоп нещо другоо… болки в гърлото не минава какво ли не съм пила… появи се усещане за чуждо тяло.. айде аз пак една паника има ми нещо… бях на спешен нищо не виждат изписаха ми антихистамин. Айде вкъщи.. бях после при специалист с отварянето на устата хоп ти имаш хроничен фарингит… добре почмахме лечение мазаха ме с нещо.. мина това усещане ама аз почти  месец бях в депресия заради това нещо.. и това мина почна се една гръдна болка ии хопп всичко на ново безсънни нощи, ревене по нощите депресия. Личната каза че е невралгия 3месеца си бях с болки🫣🫣🫣🫣
Пак мислих за страшни болести. Пуснах изследвания пак нищо няма. После почнаха болките по краката… аз пак в филмии… дали ми има нещо… и личната вече каза край ти си за психиатър. Отидох си на на психиатър и аз исках да посетя такъв специалист защото виждах че нещата при мен няма да се оправят. Става все по зле и по зле. И той каза че съм с хипохондрия. Дадеми ми антидепрасанти пих ги един месец и от страх ги спрях(странични ефекти) ходих на психотерапия… ефект нула… казах си колкото мога ще се оправя сама.. няма да мисля лоши неща… мина пак известно време станах една сутрин замъглено зрение паникаа пак какво ми е какво се случва, бях на очен, докато чаках пред кабинета мина всичко.. казаха нищо не виждаме невролог да те види , бях на невролог  и нямам нищо от неврологичен статус.. и хоп да ти направим едно ЯМР да изключим МС малееее не знам от къде ми дойде то топли вълни студени… да паникаа и почна се след няколко дена мислене се появиха всички симптоми на МС.. направих консултация с един много добър специалист, при което той каза че няма как да говорим за МС от едно оплакване къде си е минало от самосебеси.. вика вазоспазъм на нерв!.. вика нямаш нищо от неврологичен статус.. успокой се живей си живота и не го мисли… мина известно време сз бях добре и хоп какво да видя черно малко петно на втория нокът на крака малко петно… но ми обърна всичкооо не знам пак къде се намирам. Изпратих снимка на моя приятелка която е дерматолог каза че нищо ми няма сиг съм се ударила някъде ще ми мине… но аз не  съм спокойна..  пак мисля за страшни диагнози… и още много неща ми се случиха през този период… та Въпроса ми е има ли някой който се е отървал от хипохондрията.. аз пробвах билки но няма ефект… гледам да се разкарвам да не мисляя ноо немога… моля ви помощ!!!!
Виж целия пост
# 1
Хипохондрията е много трудна за преборване. Без психиатър и психотерапия - трудно ще стане. Казвам го съвсем отговорно, имам такава от дете (+150 вече реални хронични заболявания). Хапчетата са само помощно средство за овладяване, терапията работи бавно, но ще стигнеш до някои отговори. Ако едно хапче не ти е било ОК - да ти сменят, напасването на АД е трудна работа. Би трябвало да ти включат и някакво успокоително за тези паник атаки. С терапевтите също е до напасване, аз си открих моята след 3 години търсене и консултации с други психолози.
И - още 1 съвет - невролозите са много кьопави доктори. Имам купища неврологични съвсем реални проблеми - дискови хернии, невралгии, гръбначно изкривяване, колко пъти са ме обявявали за хипохондрична, ама като си направя ЯМР и ми лъснат всякаквите проблеми пеят друга песен… Тъй че - търси. Добър невролог, добър психиатър, добър психотерапевт.
Разбира се, че от фарингит ще те боли гърло, разбира се, че като си си ударила нокът на крака ще ти е черно месеци наред отдолу, това са дребни неразположения, но за един тревожен човек нещата могат да стигнат до безкраен ад. Ти страдаш не само от хипохондрия, но вероятно от цял спектър психологични проблеми - депресия, тревожност, паник атаки. Вероятно в животът ти има и други фактори, които отключват тези състояния.
И се опитай да си намериш нещо, което да те релаксира, но не алкохол (в никакъв случай наркотици, защото имам много такива примери около мен). Йога, спорт, медитации, хоби.
Борбата е дълга. Често цял живот. Но ще дойде момент, в който ще си по-добре и с насмешка ще си спомняш за синьото петно на нокътя. И внимавай много. Стресът отключва истински болести. Тъй че заеми се сериозно със себе си и действай. Животът е твърде кратък да го прекараш в страх от смъртта.
Виж целия пост
# 2
Съвет от личен опит - изговаряйте на глас предполагаемите диагнози, които сте си поставила сама или намерете доверен човек, на когото да ги казвате без да получавате присмех, за да не се задълбочава. В момента, в който чух колко е абсурдно всеки ден да си "откривам" рак на всяка част от тялото, започнах да се успокоявам.
При мен нещата не са били в никакъв случай страшни и сериозни, не съм търсила личен лекар при всяко предполагане, не съм имала паник атаки, тревожност и тн, но едно съмнение винаги ме е човъркало - "ето, сега ме боли главата, какво ли ми има, сигурно е тумор"; "изтръпна ми ръката - сигурно получавам инфаркт" и тн и тн. Знам, че идва момент, в който гледаме на специалистите с пълно недоверие понеже те "не ни разбират", но повярвайте, ако имате сериозен проблем, за който дори Вие сама да сте стигнали до заключение, то лекар/изследвания няма да го пропуснат.
Както са Ви посъветвали - работа с психиатър/психолог/психотерапевт, но опитайте да изказвате тревогите си гласно, за да чувате мислите си, намерете и своя успокояващ момент от деня. Всяка вечер слагах ръцете си в тези на съпруга ми с тъжен поглед и той ме питаше "днес от какво ще умираме?', аз казвах "рак на еди си какво" и той казваше "добре, аз също имам". Започнах да се успокоявам и някак се измъкнах. Признавам, че понякога като се задържи някакво неразположение по-дълго време сякаш пак идват някакви неприятни мисли, но бързо си правя ритуала и ми минава.
Пожелавам Ви успех!
Виж целия пост
# 3
Благодаря! За съветите, силно се надявам всичко да отмине.. така не се живее… Всеки човек си има страхове, притеснения дали то за работата, дали то за семейството и много други… Но хипохондрията е нещоо страшно… 🥲🥲
Виж целия пост
# 4
Страшно е, но не е краят на света. Трябва при неприятни мисли да трансформирате чувствата си. Намерете своя "еликсир" и го приемайте с пълни шепи. Работа със специалист и позитивизъм. Припомняйте си приказката "Няма да е все така", важи във всяка ситуация.
Виж целия пост
# 5
Здравейте! На 14 години съм и може би от около година изпитвам силен страх от болести. Всичко започна когато се разболях от бронхит и то точно на Коледа. Цял месец не можех да се оправя след този ужас, а след още два, три месеца пак се разболях от същото нещо но малко по-леко и оттогава постоянно покашлям за да видя дали има хрипове и изпитвам постоянен страх от това. По-късно се появиха и стомашни проблеми и проблеми с уринирането😭. От тогава насам постоянно вися в интернет и чета за най-различни болести и мисля че ги имам.
  Относно стомашните проблеми те се влошиха напоследък и отидох на гастроентеоролог(така се казваше ,нали) прегледа ме и каза че имам лека форма на гастрит , тъй като аз 6 и 7 клас не си носех закуска на училище и гладувах докато се прибера , а и покрай изпитите в 7 клас доста се бях стресирала. И сега не знам как да се оправям. Дори да знам какво ми е не мога да спра да се страхувам, че може да ми се случи или вече ми се е случило нещо дори още по-лошо. Постоянно си мисля за това, пия успокоителни , но те не помагат ,изобщо. Просто не мога да продължавам да живея така, тези страхове пречат на ученето ми, на всичко, дори вече избягвам да излизам с приятелите си и не мога да се наслаждавам на нищо.
  Знам, че е глупаво но това наистина вреди на ежедневието ми, побърках семейството си и те вече не могат да ме понасят, ако кажа че ме боли нещо почват да ми се карат. Ужасно е! Мислила съм за терапевт но ме е срам да питам родителите ми и се чудя дали пък състоянието ми е толкова сериозно, че да се стига до терапевт.
  Цял роман изписах , а се опитах да обясня в по-сбит вариант, сигурно ще е досадно😭. Но ако някой има търпението да прочете това ще съм много благосарна. Може би просто имам нужда да поговоря с някой за това , защото вече наистина не издържам. И се извинявам за лошото описание и ако съм допуснала правописни грешки.
 Ако четете това, благодаря предварително.🙂
Виж целия пост
# 6
Здравей!
Преди всичко останало, трябва да уточниш с родителите си страховете си. Възможно е да го приемат като форма на тийнейджърско "мрънкане" и затова да не ти обръщат внимание. Възможно е и да те игнорират с цел да потушат притесненията ти. Ако започнат да се вайкат с теб, само ще те стресират повече.
Поговори с тях сериозно и кажи какво те притеснява. Обясни им, че те е страх да не се разболееш, че се притесняваш от това и онова. Повторете, ако трябва, опитайте да потърсите причина за тревогите ти. Може да успеят да те успокоят и да усетиш, че всичко е наред. А при реална необходдимост ще посетите лекар.
Срещата с терапевт или какъвто и да е специалист изобщо не е срамно нещо, дори е препоръчително, щом сме осъзнали, че сами не можем да се справим с дадена ситуация/мисли.

Първо, спри да четеш в интернет. Там от симптом кашлица, е вероятно да си болен от 98743 болести, което е нищожно вероятно. Защото никой не пише, че може да кашляш и да имаш неразположение в гърлото от неподходяща влажност в стаята за сън. Дори можеш да го провериш сама като оставиш чаша с вода за през нощта.
Второ и задължително, говори с родителите си. Все още си малка и не можеш да прецениш правилно ситуацията, защото нямаш нужния опит и поглед. Освен това те води страхът, а както знаем "на страха очите са големи", т.е. напълно е възможно да преувеличаваш силно, защото нямаш обективна оценка за състоянието си.
Разбирам, че се притесняваш. Няма невъзможни неща, ще се справиш с помощта на мама и тате.
Успех ти желая Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Много благодаря, че ми отговорихте!!!И благодаря също и за съвета. И да, наистина са казвали, че може да е заради пубертета, ама аз не мисля така. Ще пробвам да говоря пък може и да се разберем. И отново благодаря че сте го прочели.❤
Виж целия пост
# 8
Здравейте!
И аз имам подобен проблем, но не мога да определя дали е само Хипохондрия, тъй като освен от болести имам страх от смъртта. Когато боледувам мисля постоянно мисля негативното, тревожността наделява, имам постоянно нужда от близките си. Дори да разбера, че съм здрав след изследвания и прегледи  пак не мога да се успокоя. Мъчно  ми става, като се сетя за бъдещето с тази болест. Посещавам психиатър, който ми влияе добре с антидепресанти, но до едно време. Идва пак момента, в който неволно намирам причина и болестта се усилва.
Моля дойде ми съвети как да реша проблема?
Виж целия пост
# 9
Отидете на психотерапевт.
Само с хапчета няма да стане.
Трябва да разберете корените на тези фобии и да ги отработите.
Виж целия пост
# 10
Благодаря за отговора  Мила1331!
Мисля, да посетя психотерапевт, но според Вас да се консултирам ли с психиатъра?
Освен това при мен тревожността не е само от болести, а и от смъртта и влошаване на психичното ми състояние.
Виж целия пост
# 11
Да се консултирате с психиатъра за психотерапевт?
Ами нямам идея, някои психиатри направо си препращат пациенти към психотерапевти, други са анти. Според мен - питайте го за препоръка.
Хипохондрията и страховете от смъртта често са неразривно свързани. Пак повтарям - ако ще и с 200 хапчета да се друсате на ден - АД, невролептици, бензодиазепини, няма да си преодолеете страховете. Ще си туширате симптомите, ще се чувствате по-спокоен, но при криза - пак ще избият.
Аз горе-долу си знам какви са ми моите проблеми с хипохондрията, след години борба с нея, много по-добре е, но като нещо лошо ми се случи - пак почвам да задействам познатите механизми. Трудно е много. Но поне има светлина в тунела, преди бях 100 пъти по-зле.
Виж целия пост
# 12
Мила, имаш лв препоръка за психотерапевт?
Виж целия пост
# 13
Аз ходя тук:

https://vitae-therapy.com/

Преди това съм пробвала с няколко друго, но тази ми пасва най-добре.

Орлин Баев също препоръчвам за тези цели. За съжаление е доста ангажиран с времето и когато имах нужда, нямаше как да ме поеме. Но това, което ми каза от една -единствена среща се оказа толкова вярно, че направо настръхвам като се сетя. Някой, който само ме погледна, поговори си с мен и само след няколко минути ми каза неща, които после се случиха точно така.
Виж целия пост
# 14
За Орлин Баев съм съгласна, но наистина е недостъпен за терапия. Има опция за групи при него.
Извинявам се за въпроса, може и на лично, ако е удобно да ми отговориш колко пъти си се виждала с тази дама Даниела? Казваш, че си доволна, тя говори ли, защото не искам само аз да говоря, а отсреща да ме слушат и да кимат😀, ако ме разбираш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия