Имам бебе на 3м и малко. Още от ден първи след изписването, свекърва ми го взимаше от ръцете като се наяде и го разнасяше да му говори[живея с нея].
Уж аз да си почивам..
Моята работа беше да го кърмя, да гледам да е чист и да е спал. Много се притеснявах като не спеше по 3 4 часа и все го носехме на ръце, за да заспи Или аз или тя или баща му. Беше в отпуск няколко седмици и тя ми помагаше с къпането в началото. Всичко вървеше добре , докато един ден реших да го къпем с мъжа ми оттук насетне. Все пак ние сме му родители и е хубаво да прекарва повече време с нас.
И така.. като беше хубаво времето все бях навън с количката, за да спи поне час два. После се прибирах да го кърма и тя като си дойде веднага идваше за го взима,носеше го на ръце гледаше го в очите и му говореше нежно..
Аз почти съм нямала такъв контакт с детето си ,защото ми беше неудобно да кажа че не искам да го давам, а искам да си му говоря аз. Не че не съм го правила, но рядко ми се е отдавала възможност..
И така когато малкия вече се смее, издава звуци и се радва на лицата на всички други не и на моето, много ме боли. Не иска този зрителен контакт с мен , така както с всеки познат или непознат. С мен бързо му омръзва и досига не ми се е смял така,както на другите. Усмихва се ,смее се, пее и разказва на другите , само не и на мен. Колкото и да опитвам да му задържа вниманието , се получава много трудно само и само с играчки. Баба му сега като го вземе само бабясва и веднъж не е казала мама.. изброява всимки членове от семейството, само мен не.
Харесвам я, не искам да има недоразумения , но моля да споделите опит или мнение какво да правя . Може ли според вас детето да знае че аз му осигурявам само мляко?