Италиански или испански- кой език е по-лесен?

Според мен нямат особена разлика в трудността. При испанския има различни особености, думи, изрази и произношение, типични за всяка държава и дори област. Това е много интересно, за мен поне. Говоря испански от доста години и се научих да разбирам испаноговорящи от различни страни. Предвид, че италианския не е толкова разпространен, остава да научиш само как говорят в държавата.

Стартирай с този, който ти харесва повече или смяташ, че би ти бил по-полезен.

И двата не са лесни. Уж четенето и произнасянето е лесно и после идва спрягането на глаголите, местоименията и  слепването на глагол и местоимене иииии...

Хаха, това пък никога не ми е било трудно! Даже някак естествено ти звучи в главата. Има доста гласни. В сравнение с немския примерно, където гласните са малко, глаголът вечно се чудиш къде е, има падежи и три рода. В испанския тези неща са много по-лесни. За справка: и немски учех, ама толкова ми беше неприятен, че го спрях. 😁

Немският вече е научен С1 И аз съм с впечатлението, че испанският е по-лесен от италианския.

Ами зависи с кой от двата си имала повече допир, ако слушаш италианска музика ясно. Еднакво трудни са 😁

За мен испанския е по-лесен. Уча испански от няколко месеца и ми е приятен като език.

За мен испанският е по-труден. Четири години го мъчих в гимназията и сега едно изречение не мога да вържа. Ако имах възможност бих започнала да уча италиански, но в момента не намирам курс наблизо в удобно за мен време…

Испанският и италианският са като сърбохърватския и българския. Като човек мъчил се с езици от млада възраст, при това, броещи се на двете ръце, тези двата са най-лесни от европейските и едният народ лесно разбират другия, както доста от българите разбират бившите югославяни без да са учили езика. Но, знаенето на единия език е в пъти по-практично от владеенето на другия, както е между впрочем и със сърбохърватския, който се говори в няколко държави, с малки речникови различия, за разлика от българския.

А Вие защо мислите да учите един от двата? Най-добре от мотивацията си ще разберете, кой е по подходящ за Вас. Например, защото ви харесва италианската култура или обмисляте емиграция ….или пък защото искате да имате възможност да използвате един от най-разпространените езици в света.

Ако ти е била трудна граматиката, италианската е същата

Лошо 😭 Граматиката ми беше трудна, особено всичките окончания и безбройните времена. Ако и италианския е така, значи може и да не се спогодим 😅

Според мен италианският е лесен за учене език. Испански не знам и не мога да преценя.

Аз знам прекалено малко от двата езика, за да мога да се произнеса.
Но до сега не съм попадала на лесен език, така че според мен това е отговорът: лесно няма.

galimar, тъй като не си посочила достатъчно сериозна причина, която да наклони везната в полза на един от двата езика (планове за работа и/или живеене в чужбина, романтична връзка или роднинство с испанец/италианец и т.н), без да искаш съвет от пишещите тук, правя си извода, че в момента просто се колебаеш между двата.

Владея италиански език писмено и говоримо (занимавам се с него от над 30 години, като владея още английски и френски), като имам и доста добра представа от испански. Коректно е двата езика да се сравняват на база три критерия – лексика, граматика и произношение. Ето как стоят нещата:

1) лексика – за мен в италианския думите са малко по-лесни за заучаване, тъй като почти всички завършват на гласна. Нормално е произходът им да е от латинския език. Както пише известния полиглот Бари Фарбър, италианският е латински, на който са премахнати всички кожи, кости, сланина и е останало само филето, т.е. най-приятната част В испанския голяма част от думите (включително най-често използваните) не са с латински произход, което за мен се дължи на твърде дългия период на арабска окупация на Иберийския полуостров. Без да ме затрудняват особено, на мен някои думи в испанския ми изглеждат просто странни.

2) граматика – може да се приеме, че трудността е една и съща. Във всеки от двата езика има по няколко граматически предизвикателства, които отсъстват в другия език, но това нищо не значи. По-важното е, че граматиката и на двата е твърде далеч и от английската, и от немската (посочваш, че имаш високо ниво на владеене на немски). Нещо повече – основно място заема заучаването на глаголните форми, от което няма спасение. Има много неправилни глаголи, много изключения и доста времена, което е свързано с безкрайно зубрене и повтаряне на спрегнати глаголни форми. Добрата (може би?) новина е, че логиката на глаголните времена е доста по-близо до българския език в сравнение с нордическите езици. Същото важи и за словореда – в тази връзка, извращения, с каквито изобилства немския език, тук определено няма да видиш ))

3) произношение – италианският определено има по-достъпно и по-лесно произношение, макар да изобилства от двойни съгласни, които не само се пишат, но се и произнасят (по мои наблюдения в испанския двойните съгласни са доста по-малко и не трябва да се произнасят). Освен това, както вероятно знаеш, има европейска и латиноамериканска версия на испански, които се различават най-вече по произношение, но също и по някои думи. В испанския има звукове, които в българския отсъстват, но и в двата езика на практика каквото се пише, почти същото се произнася.

Моят съвет е да избереш този език от двата, който ти харесва повече. Или, в кръга на шегата, прецени кой те дразни повече и избери другия )) Ако въпросът ти е дали би могла да ги изучаваш сама – ДА, МОЖЕШ, заради лесното произношение.
Просто имай предвид, че граматиката е доста по-различна (не обичам думата „трудна“) от английската и немската и има страшно много зубрене на глаголни форми, което започва почти от първия ден. Не го казвам това, за да те отчайвам, а само за информация. Преди повече от 30 години избрах италианския пред испанския и не съжалявам – италианският винаги ми е харесвал повече. Макар че и без уроци по испански, успях в Duolingo да мина около 1/3 от упражненията.

Ако избереш италиански и имаш намерение да го учиш сама, препоръчвам ти самоучителя на Бианка Бавиери – издаван е отдавна, но може да се намери по антикварни книжарници. За мен това е не само най-добрия самоучител по италиански, но и най-добрия езиков самоучител издаван някога в България. Може да го комбинираш със занимания в Duolingo, но не ти препоръчвам да учиш само чрез Duolingo, защото в един момент се налага да заучаваш даден глагол с всичките му форми едновременно, а през Duolingo това няма как да стане.
Видях, че имаш намерение първо да учиш единия, после другия. Това си е твое решение, но имай предвид, че двата езика са близки и няма да ти бъде лесно. Дори да ги учиш и двата един след друг, вероятно в един момент ще се окаже, че предпочиташ единия от тях

Страхотен сравнителен анализ! Много благодаря!
Езикът ще е необходим във връзка с обучение по Еразъм. Но и не само. Всеки език е богатство.