?Въпроси всякакви за СО? 2024

Ами явно доскоро наистина хубаво са си прекарвали с тая приятелка. С приятелка/ки  е  супер забавно и релаксиращо, ако  си  пасвате. И е оскърбително изведнъж да почне демонстративно да става от пейките и да се усамотява с другата персона  Обикновеното приличие изисква да обърнеш поне някакво внимание на човек, с който сте си ходили по къщите и сте се виждали и семейно. Вероятно са някакви прости жени, щом не си дават труд да спазват и минимално доброто възпитание и демонстративно да се местят по пейките, да не я изслушват в родителския комитет и да я пренебрегват  така невъзпитано.
Дори и пораснали хората сме чувствителни към прояви на пряка  грубост, особено ако е незаслужена и идва от човек, който с поведението си доскоро е показвал близост.

Но пак казвам на авторката, до нищо няма да доведе както да искаш обяснения, така и да се терзаеш. Нещата са необратими. Ако чак не можеш да спиш нощем  вземи някакви мерки , все пак в живота има толкова много по сериозни неща, то ако се съсипваш буквално за глупости, къде ще му излезе края . Радвай се, че нямаш други проблеми.

На мястото на авторката спокойно бих попитала “приятелките” какво се случва, има ли причина до вчера да си ходят на гости и да си общуват интензивно, от днес - игнориране с демонстративно ставане от пейки и пренебрежение.

Не на последно място, защото авторката е майка и възпитател, дава пример на малко дете, което попива поведението й. Има значение как реагира на конфликти - дали с бягство и обидчивист (предположения) или зряло, със спокойно конфронтиране и изясняване на ситуацията.

Каролин, и друг път съм те чела, много чувствителен човек си и най-малкият трус в живота ти, ти се отразява направо пагубно. Трябва да развиеш един здравословен егоизъм и да поставяш себе си на първо място. Не може някакви простачки да се държат непростимо с теб и ти да не спиш за да ги мислиш. Махай с ръка и продължавай. На твое място и аз ще се отдръпна и повече няма да им проговоря. Изобщо не би ме интересувало какво ги е провокирало да се държат по този начин, обяснения за хорската простотия никога не търся. Но винаги отвръщам светкавично и по подобаващ начин.
Много малко са хората в този живот, които са искрени и на които може да се разчита. Всеки извън семейството, а понякога и в него има задни мисли, когато прави нещо. Винаги гледат да имат някаква изгода, а като свърши изгодата, свършват и отношенията. Приеми го и не влагай толкова от себе си в някакви случайни познанства. Бъди по-мнителна към новите хора в живота ти, че и към старите също и ще имаш по-малко разочарования в бъдеще.

Въпросът беше случвало ли ни се и на нас такова нещо с приятелки.
Ами да, на мен ми се е случвало, със съседка от нашата площадка. Също си отгледахме децата заедно, помагали сме си във всичко, от сол до шевна машина, извеждане на децата само от едната, оставяне на децата на едната... Взаимни услуги и разбирателство.
Хубаво, обаче тя се премести. И до там! Спряхме да се виждаме, да се чуваме, не веднага, но доста скоро. Без да сме се карали, пренебрегвали или местили на друга пейка. Без лоши чувства.
Понякога животът разделя хората.

Във вашия случай, вече не участваш в схемата, друга жена се е включила. Не си необходима, като пето колело на каруцата. Не е използвачество, просто не се вписваш вече в тази взаимопомощ, която сте имали помежду си.

Има обаче и някакво недоразумение и обида. Може на някоя от трите да се е сторило например, че много си си навирила носа, откак си разбрала за местенето в по-големия град. И другите да са се съгласили. Нещо дребно е било, което ти не си и забелязала. Или нещо с децата, с детската градина. Няма толкова значение какво е.

Знам, че няма да ме послушаш, но се постарай да не го мислиш толкова.  Такива са хората и обстоятелствата. Особено когато НЕ СТЕ всъщност приятелки. Както аз и съседката ми очевидно не сме били приятелки.
Само дето ти си го взела за приятелство. Тъжно, разочароващо, но го приеми. В новия град ще имаш възможност да се сближиш с нови хора, надявам се скоро да забравиш за тази неистинска връзка, а не да се терзаеш с години.

Или с нечий мъж.
Да са решили, че флиртува с чуждите мъже... Или пък някой от другите мъже я е позагледал и жена му е побесняла... Ако просто е по-хубава от останалите и те я приемат като заплаха за семействата си...
Все има някаква причина за това рязко, подчертавам – рязко, отдръпване, но на нея не ѝ стиска да попита каква е тя. Защо ли?

Здравейте ,  как мога да заведа дело за родителски права и дали имам шансове?
Майката съм.

Подсъзнателно или напълно съзнателно, човек винаги знае кое защо се случва. Понякога просто не ни се иска да си признаем разни неща, и предпочитаме да рационализираме по канон - хората са използвачи, завиждат, интригантстват, егоисти са, невъзпитани, и напълно лишени от емпатия Да попиташ директно, означава да чуеш неща, които може би не искаш да чуеш. Затова вадиш щита "достойнство" и го играеш жертва

Отивате при адвокат.

Може да ти се струва неудобно да попиташ, защото до последно си казваш, че сигурно не си разбрал нещо. Или че поведението не е достатъчно ясно изразено и реално няма директна обида, а другата страна ще се възмути - ама ти луд ли си, как може такова нещо да си помислиш, няма такива работи. Честно казано не вярвам те да си кажат искрено, дори да опита да се изясни. Не са много хората, които ще ти признаят в очите, че просто не си им особено симпатичен или нямат изгода от теб.

Те родителските права не са ли нейни и без това?

При толкова подробна информация във въпроса...

И двамата родители имат равни права.
При раздяла/ развод даването на родителски права не означава отнемане на родителските права на другия родител, а да се знае детето при кое дете живее и кой плаща издръжка.

По вина - адвокат.
Най-добре е да сключите споразумение - кога с кого ще е детето, издържки, ваканции и пр.
Адвокат ви пише споразумението, подписвате го, внасяте го в съда с молба.

Здравейте, не знам дали е подходящо за тази тема. Има ли и други като мен? Нормално ли е да завиждам? Завиждам на една двойка наши много близки приятели. Заедно са от около година но мъжа се държи толкова добре с нея, тя нищо не прави, нито работи, нито учи, нито да шета да чисти да готви, стои си вкъщи по цял ден и той въпреки това си я слуша и си я обича. Не е така обаче с мъжа ми. Винаги се старая да съм мултифункционална всичко правя и все е недоволен, все ми намира някакви кусури, обикаля след мен и почва - Това не си прибрала, днес не си сготвила, не си изчистила еди кво си… Както и да е. Той стои от години на една и съща работа и сигурно съм станала досадна но не съм пропускала и седмица да не му натяквам да пробваме нещо наше ( общ бизнес), предлагах му какво ли не, аз да изтегля заем, мой роднина също му предложи да инвестира в негов бизнес с процент, двама негови приятели му предложиха да правят бизнес, но не и не нямаааа. Той просто не иска и да чуе. Не взима кой знае колко пари средна работа а харчи много. Наскоро тези наши приятели си отвориха магазин (под наем). Еми как да не им завиждам. Момичето веднага предложи на мъжа си и той буквално за един ден се съгласи (работи същото като мъжа ми но в друга фирма), след една седмица вече бяха направили фирма и зареждаха стока. Този магазин го предлагаха и на нас, обаче мъжа ми отказа щото нямало да има хора и тем подобни оправдания. Ядосана съм защото сме заедно от години и съм му доказала че съм му вярна, че го обичам и ще го подкрепям за всичко, може да разчита на мен и двамата ще се справим с каквото и да се захванем. Други обаче нямат нужда от толкова доказателства от половинките си, разбират се с една дума и са задружни….


П.С - Не посочвам конкретни професии и други неща, за да не се познае момичето.

Това дали мъжът ѝ я слуша и обича далеч не зависи от готвенето и чистенето.
Колкото до вашия бизнес - най-вероятно мъжът ти не е е такъв тип да си наруши комфорта, да рискува и пр.

Та не си трови живота да завиждаш, тя е друг тип и характер, мъжът ѝ е друг тип и характер, това не сте вие с мъжа ти, няма смисъл да се сравнявате и да мислите, че сте могли да имате същото като другите, защото вие не сте те.

Като искаш собствен бизнес - правиш фирма, наемаш помещение и почваш. Отношенията на другите нищо няма да променят при теб освен ако ти не промениш нещо. За мен завистта е загуба на енергия. Но пък от постиженията на другите се вдъхновявам да променя нещо при мен ако мога и да вървя напред. Което не мога - здраве да е.