развод и разсиновяване

  • 5 281
  • 49
темата за развод и разсиновяване все повече ме вълнува!,А,и не по малко Вашето отношение,уважаеми читателю!!
Виж целия пост
# 1
Не мисля, че разсиновяването става ей така - омръзна ми детето, връщам го.
Виж целия пост
# 2
А ти, уважаема/и, би ли споделил какво те вълнува най-вече разсиновяването.
Надали тук има такива, които биха се отрекли от децата си.
Виж целия пост
# 3
Защо те вълнува, уважаеми авторе? Какво е отношението ти?
Виж целия пост
# 4
Ти не се ли развеждаше още 2021 година, дъщерята мисля беше пълнолетна?
Виж целия пост
# 5
За развод - разбирам, но защо трябва да следва и разсиновяване? На това дете двама души сте му обещали да сте до него, двамата сте го припознали за свое. Или и биологическото така лесно се зарязва?
Виж целия пост
# 6
Познавам жена, която иска да разсинови дете и цялата информация  публикувана от нея в соц мрежи.
 За мен госпожата има остра нужда от псих помощ.
Не ми се пишат много подробности.
Но никое дете не заслужава това и определено нещо е пропуснато когато на тези хора е дадена възможност да осиновят дете. Някой не си е свършил работата.
Виж целия пост
# 7
Какво точно се очакв от нас?
Виж целия пост
# 8
Не всеки успява да се справи с конкретното дете. Причини много, подготовката, поне на времето, беше обща, представяща една идеализирана картинка на взето от детски дом дете, което не знае как изглежда цял хляб в магазина, ама обикновено е и достатъчно малко и лесно наваксва.
А всъщност всяко дете идва с болката от отхвърлянето си от БМ, така наречената първична рана, с багажа си от времето в институция или приемно семейство, някои дори първо са били в биологично, с миналото си, с не идеалните си гени, с дефицитите си и здравословните си проблеми... И сякаш при обучението не се говори много много за тази страна на медала, за да не се плашат бъдещите осиновители. Обаче след еуфорията идва трудното. На бял свят излизат премълчани от социалните диагнози, обременености или други проблеми, идват трудностите с напасването на характерите, ежедневието, нетолерантността на околните, които често смятат "Ами взел си го, възпитавай го", "Ама как така не може/ не знае?", "Ама нали вече не е в институция?"... От друга страна осиновителите често носят травмата от невъзможността да имат биологично дете, някои дори може да са загубили дете. Често пъти имат 10-15-20 години зад гърба си като двойка и появата на дете разклаща из основи създадени навици и установен ритъм на живот и според психоложката на курса - не са редки случаите, когато след дълга връзка появата на дете, биологично или осиновено, довежда до разпад на семейството.
Виж целия пост
# 9
Някой май пропуска да си взима хапчетата редовно.
Виж целия пост
# 10
Знам случай за жена, която записа да учи психология заради осиновеното си дете, при това мисля беше осиновено около 2 годишна възраст. Имаше и биологично дете, така че не е като да не си е имала хабер за какво иде реч. Така че да, осиновяването не е лесна работа, дори е доста по трудно от биологично собствено дете, точно по посочените причини над моя пост.
Виж целия пост
# 11
Аз мисля, че авторът иска да се развежда със съпругата си и иска да разсинови нейно дете, което е осиновил като са се оженили, а не дете, което заедно са осиновили.

Много жени натискат или направо изнудват кандидат-женихите да осиновят децата им от предишна връзка или случайна нощ. Влюбените мъже приемат, но като се вгорчи връзката със жената и се стигне до развод, предпочитат да разсиновят за да не плащат издръжка на детето, освен на майка му и да не остава наследник.

Авторе, консултирай се с бракоразводен адвокат или адвокат по семейно право и ще ти обясни стъпките!

25% от осиновените са разсиновени или изоставени отново в институция, така че не е нечувано и ненормално.
Виж целия пост
# 12
Невена Виролан, всъщност не знам къде е тази статистика, но категорично не е за България.
Не мога да кажа за българките дали изнудват и притискат новият съпруг да осинови детето им, което за целта или трябва да е неприпознато, или да е сираче. Също така не смятам, че има значение дали мъжът осиновява детето на съпругата си или двамата осиновяват дете. При разсиновяване има травма от изоставянето на осиновеното дете, което така или иначе вече носи една травма. Разсиновяването е предателство спрямо детето.
Виж целия пост
# 13
Е, авторът не пише къде е и откъде е жена му.

Повечето жени, които познавам и са поставили условие мъжът да осинови детето им като се ожени за тях са рускини или от бившия СССР, където раждат млади и поради ред причини баща в акта за раждане на детето не фигурира. Познавам и българки, чиито деца са били осиновени от новия съпруг, но е рядкост в България. Някои са били сираци, за други баща им се е съгласил.

Разсиновяването не е точно предателство и ако е, е съпоставимо с развод. Разсиновяване може да се поиска и от самото дете. На доста познати децата им заведоха такова дело след разводите с осиновителя.

Все пак мъжът се е влюбил в майката, а не в детето и. Приел го е като цена на връзката с нея, но като се прекрати връзката с майката е нереално да очакваме да продължава да иска да е отговорен за дете, което не е негово и не го е желал.

Въпросните деца нямат травма от изоставяне, защото са родени от самотна майка и баща в картинката никога не е имало. Нямат и травма от  разсиновяването, защото за тях мъжът е този, дето обсебва мама и по принцип не се привързват към него, а се чувстват облекчени като изчезне от живота им.
Виж целия пост
# 14
Ами много зависи от възрастта на детето и отношенията с таткото, но за мен да наречеш едно дете свое, да му дадеш името си, да бъдеш вписан като баща в документите му, представен като такъв и накрая да си биеш камшика, щото ти си искал майка му, а то е било цената да я имаш си е предателство. Жена с дете е семейство. Или я приемаш с детето, или си търсиш свободна.
Авторът пита в бг мама, предполага се, че пишещите тук са 99% от България.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия