С какво ви липсва бившия?

  • 12 871
  • 120
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?
Виж целия пост
# 1
Никога не съм имала такива моменти. Аз като скъсам с някого, независимо дали мъж, роднина, приятелка, направо ги изтривам от паметта и живота си, все едно никога не ги е имало. Понякога и имената им забравям.

Блокирам само нови познати, които са се издънили лошо още в самото начало, обикновено с някоя просташка реплика. Иначе не блокирам хората, просто не им отговарям на съобщенията.
За добро или за лошо, аз никога не се обръщам назад. Преди да отрежа човека обаче аз съм дала достатъчно шансове да се поправи нещото, което ме дразни. Не режа импулсивно отведнъж, макар че понякога много ми се иска.

Балансирам именно като не поддържам никаква връзка с такива хора. Не искам ежедневно да ми се напомня колко недалновидна съм била в някакъв минал момент да допусна човек до мен, който тежко ще ме разочарова. С времето и липса на всякакъв контакт просто ги забравям тези хора.
Виж целия пост
# 2
Не не ми  липсва ! Не съм го блокнала . Аз съм  омъжена 8г ,общо 10 г сме с мм.
Бившият е сам, слава Богу че едно време ме зараза .. Има здравословен проблем и щях да се главоболя с него ...  Аз съм с Телк , но той зорлен щеше да ме тормози. От друга страна беше мн беден , без амбиции, без книжка .  Без жилище.  И с желание да доведе и майка си в нас. От различни градове сме. Аз живеех на село с майка ми, но имахме и гарсониера в града .
С претенции , мога ли да " помитам "
Виж целия пост
# 3
На мен понякога ми липсва бившия, който най-много ме нарани.
С него имахме много общи неща, споделяхме си, слушахме еднаква музика ( което за мен е много рядко да намеря такъв човек)

Честно казано, ако не ме беше блокирал като си намерих друг, щях с удоволствие да си лафя с него.
Виж целия пост
# 4
зависи от изминалото време
обикновено първо ти липсва, сещаш се за стотици ваши неща, дори вятърът ти напомня за него, душата ти пищи от мъка независимо, че знаеш, че това е най-доброто за теб
с времето - различно при различните хора - седмици, месеци, години - все по-рядко и все по-рядко се сещаш, вашите неща стават отново само твои, улиците са просто улици, а не местата, по които минавахте заедно и т. н., и т. н. докато в един момент се чудиш кога за последно си се сещала за него
ако има недоизживяна тръпка, става по-бавно
и ако няма следваща тръпка
Виж целия пост
# 5
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.
Виж целия пост
# 6
Що за тема? То ако липсва по-добре да се събират хората.
Виж целия пост
# 7
Не ми липсват бившите.
За нищо не съжалявам, нищо не блокирам. Рядко се сещам, нямам носталгия.
Виж целия пост
# 8
Не ми липсват. Помня хубавите моменти, не забравям и ситуациите, причините, довели до вземането на решения да станат бивши. Всеки с времето си. Така оставам трезва. Засега.
П.п. Блокирала съм контакти, ако преценя.
Виж целия пост
# 9
С нищо!Имали сме и добри периоди,но са малко и помня само лошото. Не искам да се връщам назад,там няма нищо😐
Виж целия пост
# 10
Не ми липсва, просто съм му безкрайно благодарна, че ме остави(спря да идва на срещите), за да си продължа по моя път и да постигна това, което имам сега. Господ здраве да му дава!
Виж целия пост
# 11
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.

+1
И на мен ми липсват годините, които ми изяде. Времето, в което вече можех да съм омъжена и с деца. Най-хубавите ми години. А понеже съдбата е кучка той веднага след раздялата ни срещна жената на живота си, за която се ожени и има деца от нея.
А аз... все още съм там където ме остави.
Блокирах го веднага след като разбрах за скоростният му брак и детето му. Това допълнително ме съсипа. Не ми липсва, мразя го от цялата си душа. Надявам се някой ден да си получи заслуженото, за болката която ми причини.
Виж целия пост
# 12
Не ми липсва!
По-скоро понякога се сещам и се чудя как е било възможно да обичам такъв човек и как е възможно да има толкова лоши хора ,чувствам се зле,когато се сетя как са постъпили с мен ,защото аз давам всичко от себеси за човека до мен ,а получавах само изневери и лъжи .
Ако бивш ти липсва то най-вероятно не си наред 🤣
Иначе да,блокирам ги ,защото се сещат,че ме ,,обичат" и досаждат ,дори майка му ми пишеше с цел да ни събере ,не желая да имам контакт с такива хора
Виж целия пост
# 13
Амии...нищо. Съвсем нищо. Имах достатъчно време да се отдалеча и достатъчно гадост. Съответно няма с какво да се справям.
Все още е блокиран навсякъде, за моя безопасност.
Балансирам с абсолютно нов живот. Вече си изградих рутина и приятни преживявания от време на време.
Виж целия пост
# 14
с бивш не бих се събрала, така че щом е такъв, няма за какво да ми липсва..
разделям се съвсем съзнателно и аргументирано пред себе си..
и хубавото и лошото помня..
често в даден момент стигам до безразличие и дори ми е странно, че някога съм била близка с този човек..
с един останахме приятели, и сега след години като се видим, дори се смеем заедно над младежката си любов..

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия