Здравейте,
За първи път пиша тук и със сигурност има и други подобни теми тук, но просто не знам вече в мен или в него е проблема.
На 25 години сме и двамата и имаме прекрасна дъщеричка на 1 година.
Бяхме заедно 3 години смятах, че това е човекът на живота ми без нито един минус всичко си вървеше идеално, но когато забременях той не ми даваше да работя спря ме от всички мои приятелки с думите “те ни създават интриги” оставих всички мои приятелки и всички мои роднини и той беше центърът на живота ми чаках с нетърпение да се прибере от работа за да излезнем тъй като той ми казваше, че първоначалните месеци са най- рискови и искал той да бъде до мен. Депресирах се само вкъщи и започнаха караници. Искаше да си слиза в България (защото ние живеем в чужбина), защото брат му чакал дете да се роди всеки момент, а аз вече бях в 6тия месец и не можех да пътувам и не исках да оставам сама, започна да излиза по цели вечери с приятелите си и така се разделихме.
Допуснах го да присъства на раждането на детенцето ни защото смятах, че ще си се съберем, но уви не стана така.
Живея с родителите си и те бяха до мен и до бебенцето ми изцяло. Свикнах с мисълта, че ще съм сама и бях забравила до някаква степен за семейство виждах, че той си има женско внимание и не сме му нужни, всеки ден пишеше за да види дали дъщеря ни е добре и това беше.
Преди половин година обаче дойде и каза, че е осъзнал нещата и искал да опитаме отново да събере пари да се отделим на квартира да сме забравили всичко и да започнем от начало. Бяхме като гаджета живееше близо до нас виждахме се често , но сега пак си прави планове с приятелите му и роднините му, но не и с нас пак си пише с момичета, то като цяло винаги гледа да свърши работата на всички други и евентуално и на мен да помогне. Квартира така и не се видя
Когато се опитам да споделя на нашите или на близки един ден ми казват, че аз съм много лоша и остра (което не отричам да труден характер съм), но на другия ден идват при мен и ми казват че той никога няма да се промени и щом до сега не е поел отговорност то това надали ще се случи.
За сега само два дни я е взимал без мен, но иначе всеки ден пита как е, а когато го извикам да ми помогне го няма никакъв.
Иска ми се и аз да водя социален живот както той, но той ми казва, че аз живея с родителите си и имам майчинство и на мен не са ми трябвали доходи за да започна работа, а на него нямало кой да му помага.
Много съм объркана в мен ли е вината аз ли наистина съм прекалено груба или той просто на думи иска семейство?
Все пак и родител на хубост не става …
Чувствам се зле искам да започна работа и той да я гледа, но той отказва и казва, че иска само през почивния ден да я вижда
Извинявам се за дългото обяснение
Моля без хейт
Благодаря за отделеното време
Виж целия пост
За първи път пиша тук и със сигурност има и други подобни теми тук, но просто не знам вече в мен или в него е проблема.
На 25 години сме и двамата и имаме прекрасна дъщеричка на 1 година.
Бяхме заедно 3 години смятах, че това е човекът на живота ми без нито един минус всичко си вървеше идеално, но когато забременях той не ми даваше да работя спря ме от всички мои приятелки с думите “те ни създават интриги” оставих всички мои приятелки и всички мои роднини и той беше центърът на живота ми чаках с нетърпение да се прибере от работа за да излезнем тъй като той ми казваше, че първоначалните месеци са най- рискови и искал той да бъде до мен. Депресирах се само вкъщи и започнаха караници. Искаше да си слиза в България (защото ние живеем в чужбина), защото брат му чакал дете да се роди всеки момент, а аз вече бях в 6тия месец и не можех да пътувам и не исках да оставам сама, започна да излиза по цели вечери с приятелите си и така се разделихме.
Допуснах го да присъства на раждането на детенцето ни защото смятах, че ще си се съберем, но уви не стана така.
Живея с родителите си и те бяха до мен и до бебенцето ми изцяло. Свикнах с мисълта, че ще съм сама и бях забравила до някаква степен за семейство виждах, че той си има женско внимание и не сме му нужни, всеки ден пишеше за да види дали дъщеря ни е добре и това беше.
Преди половин година обаче дойде и каза, че е осъзнал нещата и искал да опитаме отново да събере пари да се отделим на квартира да сме забравили всичко и да започнем от начало. Бяхме като гаджета живееше близо до нас виждахме се често , но сега пак си прави планове с приятелите му и роднините му, но не и с нас пак си пише с момичета, то като цяло винаги гледа да свърши работата на всички други и евентуално и на мен да помогне. Квартира така и не се видя
Когато се опитам да споделя на нашите или на близки един ден ми казват, че аз съм много лоша и остра (което не отричам да труден характер съм), но на другия ден идват при мен и ми казват че той никога няма да се промени и щом до сега не е поел отговорност то това надали ще се случи.
За сега само два дни я е взимал без мен, но иначе всеки ден пита как е, а когато го извикам да ми помогне го няма никакъв.
Иска ми се и аз да водя социален живот както той, но той ми казва, че аз живея с родителите си и имам майчинство и на мен не са ми трябвали доходи за да започна работа, а на него нямало кой да му помага.
Много съм объркана в мен ли е вината аз ли наистина съм прекалено груба или той просто на думи иска семейство?
Все пак и родител на хубост не става …
Чувствам се зле искам да започна работа и той да я гледа, но той отказва и казва, че иска само през почивния ден да я вижда
Извинявам се за дългото обяснение
Моля без хейт
Благодаря за отделеното време
тъпи истории, чак едвам ви вярвам понякога...