# 45
Много интересна статия.
Определено се замислих над двойния си опит.
Много ми допадна тук още докато бременеех, спокойната и уютна атмосфера в родилната зала,меките пастелни прасковени тонове на стените, приглушеното осветление.
Сякаш съм знаела, че от това се нуждая.
Първия път бях с майка ми. Аз държах тя да остане до мен. Беше ми подкрепа и успокоение. Даваше ми сили и сигурност.
Екипа също беше много спокоен, уверен и се отнасяше към мен, както съм искала.
Затова пазя и такива прекрасни спомени от първото раждане. (виж конкурса).
Втория път бях вече знаеща и повече искаща. Желанието ми беше във вода, осъществи се.
Поисках си музика и ароматни масла, имах ги.
Спомням си само странната атмосфера в залата. Над ваната точно имаше матиран бял купол, който проускаше дневната светлина. Времето беше топло и слънчево и най-странното беше, че точно тази пречупена светлина не ми пречеше. Даже имах чувството, че някой отгоре ни наблюдава и ни пази. Даже в мига, в който сина ми изплува от водата, светлината стана по-силна.
Усещането беше приказно.
Много е важно предварителното информиране, четене на положително заредени материали и разкази. Знам, че тук достатъчно много майки се ангажират с предоставянето на информация за всички бъдещи, настоящи и пак желаещи.
Виж целия пост