За любовта - несподелента, невъзможната

...несподелена, невъзможна, неизживяна, без глас, без лице...още жива в мен, макар на няколко пъти да ми се струваше, че си е отишла...

Онази приказка за ръждата и любовта... май е вярна в пълна сила само за недоидживяната любов и е като въгленче...тлее и щом намери повод веднага запалва всичко отново.

И аз съм имала такава  любов, неизживяна докрай! Бях на 16г. когато се влюбих в мой съученик , а и той! Беше прекрасно! Беше платонично! Спомням си как ме носеше на ръце , след един купон в една бяла зимна вечер с много сняг и колко много се целувахме! Бях загубила реална представа къде се намирам-на небето или на земята! После кандитатствахме и аз дойдох да уча в София, а той остана да учи в провинцията! Първите 2-3 години се виждахме доста често , но за кратко! Разстоянието почти ни раздели, въпреки, че се обичахме! И един ден дойде и каза , че или се прибирам при него или -дотук! И аз останах в София , а той замина в чужбина да учи!  След година отидох при него в командировка/случайно/, беше много вълнуващо, въпреки че и двамата си имахме /тогава/ приятели! Пак се гледахме като влюбени и  си държахме ръцете  , но нищо повече! Аз се върнах  и се омъжих. И той се ожени там! Аз родих дъщеря, и те имаха дъщеря. И двете деца  са с еднакви имена, по едно и също време родени с разлика 2 години. А никога не сме го обсъждали!  После те се прибраха в България и понякога се чувахме или се виждахме за малко, колкото да си кажем, че никога няма да си принадлежим, но винаги можем да разчитаме един на друг. Никога не прекрачихме границата, за да не нараним себе си и околните! Докато един ден ми се обадиха познати и ми казаха, че е починал! Все едно ми откъснаха  парченце от сърцето! А беше такава чиста любов!! И той беше толкова добър! Повече не срещнах такъв приятел! Може би , защото не изживяхме  всичко докрай! Може би в някой друг живот ще се срещнем! А може би  и затова е било всичко толкова хубаво, защото не го изживяхме докрай?Почивай в мир приятелче!Понякога ми липсва дори мисълта за теб? Но вярвам , че си на едно по-добро място!

dianivo,
не знам какво точно да ти напиша!
Разплака ме с твоята история,достигна душата ми по странен начин.
Запази всички светли спомени,припомняй си го колкото можеш по-често...сигурна съм,че винаги ще бъде с теб,дори и в сънищата ти!
Прегръщам те силно! 
 

 Истината е, че най-много ми липсва мисълта за него!Все още си задавам въпросът: Какво би станало, ако тогава се бяхме събрали, преди той да замине за чужбина? И нямам отговор!
 И въпреки, че минаха години ,не ми се иска да му изтрия телефонния номер от GSM-а! Като че ли може да ми се обади от някъде и аз да пропусна!Сигурно звучи доста налудничаво , но аз все си чакам! Така и не отидох на погребението! Просто исках да си го запазя в съзнанието такъв, какъвто си го зная!
И успях! Той си има все още едно специално място в моето сърчице!

                  За щастие или не - не е баш тъй ...

MechoPuh, не си съгласна с твърдението на Edelia ли?
Аз не смятам, че тези чувстава са само и предимно в по- ранна дтска възраст. Не смятам, че 24г са ранна такава възраст.
Edelia, благодаря за съпричасността. Напоследък ми е много мъчно за него.Тя Кристал каза нещо такова- че тази любов тлее.
dianivo, искренно съжалявам за него!

               Точно с ранната детска не съм съгласна... Мен например ме тресна много късно  ...

"На любовта всички възрасти са подвластни"-мисля, че сте го чували , нали?Мисля, че важи за всички!!

Колко до болка познат въпрос!!!!!!

Момичета,в кръга на шегата,дайте да си спретнем един "Клуб на безнадеждно влюбените" 
А иначе въпроса е сериозен.Сложни същества сме това хората,с тия чуства дето ни връхлитат изневиделица....

Мисля 4е не се е върнал..понеже разликата в годинките ви е била м голямка 
Той и бил зрял мъж...а ти красива,млада  теенейджърка....Мъжете се пла6ат от много млади жени,поради факта 4е след доста годинки той 6те е стари4ък ...а жена му ве4е 6те е една разцъфнала роза и 6те и трябва "много любов" която той няма да е в състояни е да и даде/така си мисли той евентуално/....и страха 4е тя може да го остави пради тази при4ина след време....тоест да намери мъж който 6те я дарява"с много любов"....

п.с. под любов имах вредвид сексуалната 4аст 

Моята невъзможна любов...
Дъщеря ми е плод на тази любов.
Не можем да бъдем заедно и това няма как да се промени.
Винаги ще я нося в сърцето си и може би никога няма да допусна друг толкова близо...
За да не ме нарани!

Амии.. завиждам ви благородно 

Много години бях влюбена в съученик от горния клас. Много.
Тичах след него, припадах по него, линях за него. Дори един път с изтръпнали зъби го поканих на среща, но той ми отказа. Нищо никога не е имало, дори не ми е държал ръката. И никога не съм мислила, че може да се получи - просто виждах, че той не може да си падне по мен. До скоро, когато го видех, треперех поне седмица.

Сега съм омъжена. Лудо влюбена в мъж, на когото пера чорапите. И така ми харесва, защото преди два дни моят съпруг ми каза, че съм любовта на живота му, и в крайна сметка само това има значение.