Защо са такива децата?!

В никакъв случай не искам да се противопоставям и да влизам в спорове. Просто 2-3 дни чета темите за случвало ли ви се е да направите забележка на чуждо дете http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=173148.0  и темата за дисциплината в училищеhttp://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174030.0.
Интересни мнения, но и доста противоречия на хора писали и в двете теми.
Не се заяждам Лили, но нали в една от темите си написала за правилата в училище, които всички включително и учителите заобикалят.
Нещо ми противоречат двете ти мнения-не набиващо се на очи, но като че ли усещам някакво противоречие.

Посочи, ако обичаш, къде е противоречието в мненията ми тук и с това:
Аз също не се заяждам, но държа да се обоснова, както и ти, haley.
Писала съм, че правилата биват заобикаляни и мога да дам конкретни примери, но става дума за училище, а къде е връзката с играещите деца на улицата?

Извинявай haley ,но ако не влизаш в тона на детето - сегашното,растящо точно в това време ,...как ще имаш приятелски отношения с него?Как ще разбираш тайните му в пубертета и ще го контролираш без то да усеща?
Ако се държиш така както ти казваш ,като "възрастен" и поднасяш забележките си стегнато и лаконично рискуваш да станеш доста досадна и мърмореща ,а на това децата реагират с игнориране.
А и не съм съгласна ,че в мнението на някой има противоречие,тъй като възпитанието на дете не е точна наука и не изисква точно мнение ,а обсъждане и поглеждане от всички страни.Как да имаш непротиворечиво мнение като самите ситуации в които ни поставят децата са изключително противоречиви и лишени от всякаква логика??????
 

Мила ми Жужулинка, пубертета ми мина в едно време , в което имаше правила и строг контрол по спазването им. Може би затова сега всички правим съпоставка и не разбираме тази освободености разхайтеност у младите.Повярявай ми , родителите ми бяха строги, досадни и мърморещи, но изкопчваха всичко от мен и сестра ми именно със строгостта , респекта и уважението , което им имахме.Така, че не се притеснявам поне в тази посока.
Разбира се , че не се заяждам, не споря , не искам да обидя никого-дори ми е приятно, че се завърза разговор-разсъждение по така болезнена и интересна тема.
Лили, при комбинирано четене ту тук , ту в другата тема е възможно да не съм те разбрала добре, но като чета мненията ти все ми се струва, че и ти си на мнение, че децата от случката не са се държали добре и не ти се иска да е така, но се опитваш да ги оправдаеш с възрастта , интересите и времето в което живеят-а в същото време изхождайки от позицията си на учител ти се иска писаните (в училище ) и неписаните (но спазвайки се от векове ) правила за добро поведение да се спазват и да има контрол по спазването им.
Ако в училище контрола го упражняват учителите-на улицата го упражнява обществото. И в случая тази млада майка се е опитала да каже на децата , че поведението им е неприемливо т.е. упражнила е контрол върху неписаните правила.
Още си спомням една случка от моето детство- с риск да стана много дълга ще ви я разкажа.
Играем на гоненица с деца от квартала.Залисана в играта тичам напред, но гледам назад и се блъскам у един дядо-наш съсед, мисля, че доста силно се бутнах в него. Той много спокойно ми направи забележка, но аз докато беше жив изпитвах неудобство заради това , което се случи. Той дори ми беше простил и сигурно беше забравил веднага какво се е случило, но всеки път когато го срещнех и се поздравявахме аз си мислех, че той ме свързва със случката , която помня и до днес и изпитвах неудобство от това, което се бе случило.
Сега от далеч по-неудобни ситуации-децата не изпитват неудобство.Това не ми изглежда да е на добре.

Ще се опитам да разясня още веднъж позицията си, защо точно в този конкретен случай оправдавам реакцията на децата и не бих им се разсърдила и възмутила.
След като прочетох случката ето какво си представих - деца играят на топка в двор, т.е. на място определено точно за игра. Някое от децата рита доста силно топката(предполагам и то самото се е учудило на силата си) и топката излиза от двора. В това време минава майка с количка и за малко не бива ударена от топката. Подвиква им да внимават. Сега се поставям на мястото на децата - те си мислят(предполагам): хм, какво толкова е станало, ритаме си, на площадката сме, а не при нея, случайно сме ритнали по-силно, все някой трябва да ни поучава, какво толкова сме направили. Някое от децата решава да се покаже пред приятелите си на остроумен и да ги защити и отговаря....

Да мнението ми е, че не са се държали добре, но не бих ги обвинила за това, защото все още са деца и сега се учат.

И да, искам да има контрол по спазването на правилата, но в училище, защото в момента няма контрол по извиняване на отсъствия, фалшиви мед. бележки, писане на нереални оценки, носене на предмети и техника пречещи на образователния процес и още много други, но вече много излизам от темата.

Въпрос не възпитание,ужасно е!

Защото си се отнесла с тях като възрастни. Редовно водя сина ми и бебо в училищния двор (защото при нас няма къде другаде).....наблюденията ми са точно обратните, да не говорим, че репликите са към приятелите им да внимават с количката и даже все някай батко се навива да рита с "дребния", юркам го да им гони топката (кеф му е като я подава на батковците). Винаги ги питам дали ще им преча, ако застанем някъде и подобни.
А учителят им по физическо какъв кретен е и какви изрази и обръщения използва.....на мен ми стана неудобно и се почувствах кофти, а за децата(1-2клас), към които бяха насочени - незнам....
Та, децата са огледало на обществото и със забележки и възмущение на глас, нищо не се постига.

ОК, хайде стига сте спорили, искам да помоля модераторът да заключи темата, ако не възразявате. По рпинцип съм намнение, че както са възпитани децата у дома, така се държат на улицата. Споделям мнението на haley и всички, които мислят, че децата са постъпили, да речем, просташки, но отчитам мненията и на останалите. Съгласна съм, че може би под вляние на първоначалния стрес, не съм могла да вляза в тона на децата, а може би той би бил по-подходящият. Но като майка отсега ви казвам, че ще възпитавам децата си в уважение към останалите хора - по-възрастни, връстници, майки с колички и т.н. И ще ги уча, че когато сбъркат, дори и неволно, в извинението няма нищо лошо.
Още веднъж, благодаря ви за мненията, някои от тях наистина много ми допаднаха!