Ситуацията е следната - работя от 5 месеца, гледа го баба му, а той преживява много тежко и до ден днешен този факт. Много е привързан към мен (чак като завързан е понякога ) и няма ситуация, в която аз и той да сме си у дома и да сме в различни стаи примерно. Моя си е вината, но това е друга тема. Та, другата седмица тръгва на детска и аз мислех първите няколко дни аз да го водя, ще си взема отпуск, но се замислих, че ако аз изляза с него от нас и след 15 минути го оставя в детската с напълно непознати жени, деца и тн, ще стане страшно. Доста често съм го събирала с майки с деца на неговата възраст и всички признават, че толкова трудно разделящо се с майка си дете рядко се среща . Където и да го заведа, колкото и да е му е интересно, с деца пълно, с играчки и тн, трябва да съм му в полезрението, иначе хората са ставали свидетели на грозни сцени от негова страна . И не знам дали не е по - добре баба му да го води първите дни, а аз да го взимам, защото с нея се разделя много по - лесно. Някои ми казват - води го ти, други - нека го води баба му и аз съвсем се шашнАх вече. Баси тая поговорка за гарджето е много вярна. Нали моето е единствено и неповторимо и сега голяма сензация ще я направим тази детска. Давайте идеи и опит