Изпитвам вина, последния месец е направо кошмарно имах проблеми с бременността, трябваше да лежа, малката беше болна и си е вкъщи, като се пооправи й се ходи на разходка аз не мога да я изведа, защото няма как да тичам след нея и да я качвам и свалям от люлките. Играе си с фигурки на животни на пода и казва и аз искам на разходка, хайде всичките животни на разходка, направо се разревах. Аз съм притеснена и изнервена, определено не й обръщам същото внимание както преди, но трябва и бебето да пазя. А за приспиването от 2 дни спи в детската стая сама, или аз или баща й лягаме до нея докато заспи, четем й доволна е, не е плакала.
Виж целия пост
Изпитвате ли чувство на вина
- Публикувана: 15 апр. 2007, 14:01 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 09:41 ч.
# 46
18 апр. 2007, 12:28 ч.
Понякога да, когато несправедливо съм й се скарала. Също така когато си мисля че аз съм виновна, че се е разболяла.
А за приспиването, понеже беше свикнала да спи при нас с баща й и до скоро я беше страх да спи сама, а вече е на почти 8г. Така, че май е по-добре от малки да свикват да спят сами.
Виж целия пост
А за приспиването, понеже беше свикнала да спи при нас с баща й и до скоро я беше страх да спи сама, а вече е на почти 8г. Така, че май е по-добре от малки да свикват да спят сами.
# 47
18 апр. 2007, 12:47 ч.
Чувствам се виновна , когато не си играя достатъчно с него , а гледам да свърша нещо в къщи 
Това е единственото - не знам достатъчно ли се занимавам с него .
За заспиването имаме железен режим - от бебе си заспива сам , в леглото .
На разходки сме непрекъснато . Всеки ден по два пъти то за по няколко часа . Няма причина , заради която да го лиша от излизане .
Виж целия пост
Това е единственото - не знам достатъчно ли се занимавам с него . За заспиването имаме железен режим - от бебе си заспива сам , в леглото .
На разходки сме непрекъснато . Всеки ден по два пъти то за по няколко часа . Няма причина , заради която да го лиша от излизане .
# 49
18 апр. 2007, 12:55 ч.
Да, едва ли има някоя майка, която никога не е изпитвала вина...Безпокоя се главно дали й отделям достатъчно внимание, също и когато ми се наложи рано да я дам на бавачка (7м.), а си беше още бебче и имаше нужда най-вече от мама...
Досега не ме е ядосвала до степен, че да й крещя, да я пошляпвам пък още по-малко. Прекалено малко време през деня сме заедно и се наслаждавам на всеки миг.
За спането аз съм по-скоро на мнението на Смърфиета, но всеки избира как да гледа децата си.
Виж целия пост
Досега не ме е ядосвала до степен, че да й крещя, да я пошляпвам пък още по-малко. Прекалено малко време през деня сме заедно и се наслаждавам на всеки миг.
За спането аз съм по-скоро на мнението на Смърфиета, но всеки избира как да гледа децата си.
# 50
18 апр. 2007, 13:09 ч.
Случва ми се да изпитам вина ....когато и се скарам, без да е виновна, или даже и да е виновна - защо не съм успяла да и обясня, без да викам 
....когато се подмотква сутрин и и се играе, а аз съм ужасно нервна, че пак ще закъснея 
....когато вечер, вместо да се забавляваме заедно, гледам да свърша някоя домакинска работа ....
Виж целия пост
....когато и се скарам, без да е виновна, или даже и да е виновна - защо не съм успяла да и обясня, без да викам ....когато се подмотква сутрин и и се играе, а аз съм ужасно нервна, че пак ще закъснея ....когато вечер, вместо да се забавляваме заедно, гледам да свърша някоя домакинска работа .... 
# 52
18 апр. 2007, 21:20 ч.
И аз най-много се тормозя когато вечер не й обърна внимание...Включително и в момента 
Но след 5 вин. отивам да ми разкаже какво е гледала на двд- вечер има разрешително да погледа малко и от тази благина 
Да, чувствам се виновна, когато не си овладея нервите пред нея....ако съм я наказала несправедливо се извинявам, нищо че е малка. Мисля, че е хубаво за детето да знае, че безгрешния няма, даже и мама
Ако се случи два поредни дни да работя до 8 - пак ми е гадно, че не сме се видяли и тя се чувства изоставена...ууух.....Затова компенсирам като все още й разрешавам да се гушкаме заедно да спим. При мен проблем за спане в общо легло с нея няма - само двете сме и е лесно. Може би така компенсирам и липсата на баща...и затова се тормозя, че не можах да й осигуря по-свестен такъв...ама колкото толкова както се казва
Виж целия пост
Но след 5 вин. отивам да ми разкаже какво е гледала на двд- вечер има разрешително да погледа малко и от тази благина Да, чувствам се виновна, когато не си овладея нервите пред нея....ако съм я наказала несправедливо се извинявам, нищо че е малка. Мисля, че е хубаво за детето да знае, че безгрешния няма, даже и мама
Ако се случи два поредни дни да работя до 8 - пак ми е гадно, че не сме се видяли и тя се чувства изоставена...ууух.....Затова компенсирам като все още й разрешавам да се гушкаме заедно да спим. При мен проблем за спане в общо легло с нея няма - само двете сме и е лесно. Може би така компенсирам и липсата на баща...и затова се тормозя, че не можах да й осигуря по-свестен такъв...ама колкото толкова както се казва
# 53
18 апр. 2007, 22:42 ч.
Изпитвам вина-да. За пореди време ,когато беше бебе- сигурно не съм правила нещата както е редно...не знаех много неща и нямаше кой да ми казва.
За сега- ами да- когато не и обръщам внимание ( заради компютъра) или когато се карам и повишавам тон.
За излизане не мога да изпитвам вина- ми тя дълго време навън и сред много хора се изнервя повече, откокото ,ако не излезем 1 ден- голяма работа
А със Смърфиета и аз съм съгласна само отчасти. И да Смърфиета- има деца на тази възраст,които говорят и разбират прекрасно за какво иде реч в 85% от случаите.
Дали ще заспи сама или при мен- ми ако не е ежденвие ми е все тая...по едно време имахме период дето не заспиваше без мен...после само на ръце, после сама, после до мен на спалнята и аз я премествам и т.н.
Но това , което пишеше Смърфиета за наказанието и лишаването...еми на 2 год как да накзваш- то е глуповато и смешно, но за лишаването не съм съгласна
не може абсолютно всичко, което детето реши да му се позволи
Виж целия пост
За сега- ами да- когато не и обръщам внимание ( заради компютъра) или когато се карам и повишавам тон.
За излизане не мога да изпитвам вина- ми тя дълго време навън и сред много хора се изнервя повече, откокото ,ако не излезем 1 ден- голяма работа
А със Смърфиета и аз съм съгласна само отчасти. И да Смърфиета- има деца на тази възраст,които говорят и разбират прекрасно за какво иде реч в 85% от случаите.
Дали ще заспи сама или при мен- ми ако не е ежденвие ми е все тая...по едно време имахме период дето не заспиваше без мен...после само на ръце, после сама, после до мен на спалнята и аз я премествам и т.н.
Но това , което пишеше Смърфиета за наказанието и лишаването...еми на 2 год как да накзваш- то е глуповато и смешно, но за лишаването не съм съгласна
не може абсолютно всичко, което детето реши да му се позволи
# 54
19 апр. 2007, 23:14 ч.
Изпитвам чувство за вина! Да! Сина ми беше първото бебе, до което се докоснах изобщо. Прочетох всички възможни книги, изслушах съветите на всички, но не послушах интуицията си, т.е. чувството за вина. Спрях се на Спок - варианта. Резултат - нещастна майка и нещастно дете. След година се роди и дъщеря ми - продължих по инерция. Трябваше да станат на 2,5 и 3,5 за да разбера, че грешката е в мен. Детето има нужда от майка си. Затова ако изпитвате вина, го вземете при себе си. Не е лесно разбира се, но кой е казал, че ще е лесно. Важното е,че детето ще се чувства закриляно и обичано. А после един ден му купете прекрасни детски чаршафи за детското легло в детската стая, кажете му колко голя-я-ямо и прекрасно дете е станало и то само ще пожелае да се премести. 
Виж целия пост
# 55
24 апр. 2007, 13:52 ч.
За спането - може би всичко звиси от детето. Росен спи в леглото си откакто се е родил, като естествено съм го ранасяла на ръце и съм пяла, когато е имал нужда. От 6-месечна възраст просто детето си показа, че има нужда да бъде оставено само в стаята, докато заспи, направо имам чувството, че точно този подохд го успокоява.
А иначе изпитвам чувство на вина, че след малко пове4е от месец ще тръгва на ясла по стечение на обстоятелствата, просто нямаме друг избор вкъщи ( за съжаление )
Изпитвам вина, че понякога гледам га свърша пове4е работа вкъщи и го оставям да се занимава сам; че съм доста изнервена на моменти от стоенето вкъщи от началото на бременността досега и това се отразява на детето
Виж целия пост
А иначе изпитвам чувство на вина, че след малко пове4е от месец ще тръгва на ясла по стечение на обстоятелствата, просто нямаме друг избор вкъщи ( за съжаление )
Изпитвам вина, че понякога гледам га свърша пове4е работа вкъщи и го оставям да се занимава сам; че съм доста изнервена на моменти от стоенето вкъщи от началото на бременността досега и това се отразява на детето
# 56
24 апр. 2007, 14:17 ч.
Изпитвам закъсняла вина за всички ваканции, през които изпращах дъщеря си при моите родители - майка ми е учителка. Сега, когато е голяма, вината ми е много силна като се сетя и препрочитам писмата й : "Тук е много хубаво...Ела си ме вземи!" или "Кога ще дойдеш да ме видиш?" Но за онзи момент това беше единственият начин да не я държа при нас в горещините и сама по цял ден, а аз не можех да остана от работа, за да бъда с нея!
А възпитанието на децата е труден, сложен и продължителен процес, който изисква много време, толерантност, уважение към личността им, но и самоконтрол от наша страна, за да не ги направим прекалено зависимо от нас. И едновременно с това да чувстват и да знаят, че ги обичаме, както казвам на дъщеря си, много, много, най - много!
Виж целия пост
А възпитанието на децата е труден, сложен и продължителен процес, който изисква много време, толерантност, уважение към личността им, но и самоконтрол от наша страна, за да не ги направим прекалено зависимо от нас. И едновременно с това да чувстват и да знаят, че ги обичаме, както казвам на дъщеря си, много, много, най - много!
# 57
25 апр. 2007, 09:41 ч.
Да, изпитвам понякога.
Най-много, когато не съм се занимавала достатъчно с нея.
Даже преди време бях пуснала същата тема.
Това, което правя като компенсация е да й обърна внимание, веднага щом мога.
Виж целия пост
Най-много, когато не съм се занимавала достатъчно с нея.
Даже преди време бях пуснала същата тема.
Това, което правя като компенсация е да й обърна внимание, веднага щом мога.
Препоръчани теми