Днес пак говорих с едната госпожа на Сиси. Докато спала следобяд се напишкала и се скъсала от рев след това. Но хайде, сега пак е имала причина...Госпожата каза, че плаче често...защото се е изпотила, не е могла да си вдигне ципа на дънките, блузката е с по-тесен отвор и опашкитеи са се заклещили като я съблича, някой и е казал нещо - но не обидно, а просто дума чието значение не знае или просто не харесва, и т.н....
И у дома ги прави тези неща ...то бива чувствителност ама...не знам. Снощи вечеряме. Сложила съм чаши за безалкохолно но не съм сипала. В един момент започва да плаче, нищо не казва...ние - шаш. " Защо не ми сипа соооооок, докога ще чакаааааам' с такъв жален глас, че да се чудиш да се смееш ли или да плачеш, защо просто не казва - мамо сипи ми сок с нормален глас?
Как да я отуча от това? Просто не знам. Говоря и, обяснявам, че няма нужда да плаче, че не ми харесва дори, и азне знам вече как да и обяснявам.