Вече всички виждат, че сме двама - аз СЕПТЕМВРИ ще съм мама!

  • 11 363
  • 321
# 315
Здравейте, пак сте заговорили за ядене. Аз си отядох ягоди тази година, само че купувам гръцки. Вярно че имат много търговски вид, но и на вкус стават, а пък с кисело мляко и малко захар са супер. Само веднъж си взех български, но от пазара на Красно село и кой знае колко български са били. Бяха отвратитвлни, като ги сдъвчеш направо се разпадаха и пускаха гола вода. По гадни ягоди не съм вкусвала и разбира се ги изхвърлих, а бяха цял килограм. Вчера пък си взех диня. Много ми се дояде, а докато изчакам да пуснат на пазара истинските и ще съм родила. Изобщо е цяло чудо, че ям толкова плодове и заленчуци, защото по принцип изобщо не ми се прияждат. С килограмите нямам притеснения, колкото - толкова. Предния път при качени 18, ги свалих всичките за 6 месеца, та даже и стрии нямам. С бебе и без помощници бързо се свалят килограмите.
Виж целия пост
# 316
Кларич, моето бебче е 420гр. и 25см. което означава че е със седмица назад  не точно (а по скоро може би с дни), но пък на предния преглед беше със седмица по- големичко смятам че е нормално
Виж целия пост
# 317
Момичета, нещо ни се е прецакал модема в службата, затова използвам компа на секретарката набързо - само при нея има нет, и пускам това, което успях да направя, поне да има къде да пишем, като ни заключат старата тема. Надявам се утре вече всичко да е наред и да допиша линковете! Извинявам се много за което  Embarassed !

Ето: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=188608.new#new
Виж целия пост
# 318
Здравейте, мили момичета!

Отдавна не съм ви писала, но случи се нещо потресаващо за мен и искам да го споделя с вас. Вчера преживях един кошмарен ден в Майчин дом.

Всичко започна на 13 април, когато получих резултатите от биохимичния скрининг (БХС) в Генетичната лаборатория на 14 етаж на „Майчин дом”. Д-р Петрова търпеливо ми обясни, че при моето бебе рискът за генетично заболяване е висок (1:180) и би трябвало да направя амниоцентеза. Още същият ден, когато аз бях в началото на 17 г.седмица., д-р Петрова ми записа час за амниоцентеза в същата болница за 7 май или след почти 4 седмици. Естествено попитах защо след толкова много време и няма ли да е твърде късно, защото ще бъда в 21-22 г.с. Беше ми отговорено, че за тогава има час, че не е късно и да не се притеснявам.

След като се консултирах с няколко специалисти акушер-гинеколози и всички бяха категорични, че при този резултат от БХС амниоцентеза „е препоръчително” да се направи, се реших на тази процедура, знаейки за рисковете, които крие.

Няколко дена преди амниоцентезата се обадих в кабинета на д-р Петрова в „Майчин дом”, за да се осведомя за подробностите. Направих си необходимите изследвания и получих направление за хоспитализация от личния ми гинеколог.
В 8:30 на 7 май отидохме заедно със съпруга ми в отделението за генетични изследвания на 14 етаж в „Майчин дом”, 20 минути по-късно ни посрещна доц. д-р Георгиева. След като разбра, че съм в 21 г.с., тя с учудване и явно раздразнение попита защо идвам толкова късно за амниоцентеза. Отговорих й, че имам записан час за днес още отпреди почти месец от колегата й д-р Петрова и че съм получила този час като най-ранен възможен, въпреки че изрично бях попитала дали в 21 г.с. бременността ми няма да е твърде напреднала за амниоцентеза. Доц. д-р Георгиева попълни необходимите формуляри и ме изпрати за регистрация за хоспитализиране в 210 каб. на 1 етаж в поликлиниката. Там чакахме на опашка до към 10:30, за да ме регистрират.

Оттам ни изпратиха до лабораторията на приземния етаж, за да ми дадат 2 епруветки, които след амниоцентезата отново да занесем там. След това се качихме на 5-тия етаж в отделението по патология на бременността, където отново чакахме, около 45 мин, за да ме приемат и оформят необходимата документация. Д-р Попиванова, която беше на смяна и щеше да извърщи амниоцентезата, ме посрещна с въпроса: „Защо идвате за амниоцентеза?” Отговорих: „Заради ресултата от БХС.” Последва: „Кой Ви каза да правите БХС?” Отвърнах: „Наблюдаващите бременността ми лекари”. Нейната реплика беше: „Ами да дойдат те сега да Ви я направят амниоцентезата!”, при което аз не успях да намеря начин за адекватна реакция. Минаха ми хиляди неща през ума.

След това ми наредиха да се приготвя за манипулацията в една от стаите, където на отреденото за мен легло нямаше дори спално бельо, и да изчакам да ме повикат. Към 13:00 най-после влязох за амниоцентезата. През цялото това време ми чернееше от глад, защото д-р Петрова от генетичната лаборатория ми беше казала по телефона преди няколко дни да дойда на гладно, тъй като амниоцентезата била „един вид коремна операция”. А впоследствие се оказа, че храненето изобщо не пречи и напразно съм измъчвала с глад цял предиобед и себе си, и бебето ми.

Първите думи на д-р Попиванова след като включи видеозона бяха, че бебето ми било много голямо. Изчисли гестационната възраст на 21,4 г.седмица и с неприкрито негодувание попита защо идвам толкова късно и кой ме праща. Според нея в този период на бременността е трудно да се извлекат от околоплодната течност клетките, чрез които да се направи изследването. Каза ми да ставам, да си избърша корема и да отида отново на 14 етаж при доц. д-р Георгиева и ако тя можела да гарантира, че в 21,4 г.с. могат да се извлекат необходимите за изследването клетки, да се върна и ще ми направи амниоцентезата. А междувременно сестрата беше успяла да ми бие мускулна инжекция с обезболяващ медикамент, от която цял следобед ми беше изтръпнал левия крак. Дори не ме попита дали искам обезболяване. Оказа се също, че са пропуснали да ми дадат да подпиша формуляр за информирано съгласие за подлагане на амниоцентеза, което допълнително нажежи атмосферата, при което бях дори нагрубена. Аз излязох виновна за всичко.

Излязох навън и отидох при съпруга ми доста разстроена. Хапнах малко, посупокоих се и отидохме пак на 14 етаж при доц. д-р Георгиева. Очевидно забравила, че ми е оформила документите рано сутринта, тя отново ме попита защо чак сега, в 21-22 г.с. идвам за амниоцентеза. Недоумяваше как в нейното отделение са ми дали час за 4 седмици след БХС. После се възмути как така д-р Попиванова е отказала да ми направи манипулацията, след като е получила всички необходими документи, попълнени и подписани от нея. След като направи кратка консултация в съседен кабинет, д-р Георгиева каза, че няма никакъв проблем да ми се направи амниоцентеза и че не е късно за това. Прати ме обратно на 5 етаж да поискам изрично от д-р Попиванова писмено обяснение защо е отказала да ми направи манипулацията. Слязохме на 5 етаж, където оставих съпруга ми да разговаря с д-р Попиванова – аз бях твърде разстроена, за да разговарям нормално. Оказа се, че да, няма проблем, д-р Попиванова ще ми направи амниоцентезата. После обратно, за кой ли път, на 14 етаж, където д-р Георгиева каза, че написаното на гърба на ехографската ми снимка от д-р Попиванова не е това, което е изисквала като обяснение. Двете лекарки отказваха да разговарят директно по телефона помежду си. За пореден път д-р Георгиева ме изпрати при д-р Попиванова, за да ми направи този път наистина амниоцентезата. Изрично заръча след това да се кача отново при нея и да опиша най-подробно всичко, което се е случило, тъй като искала да подаде оплакване до директора на болницата.

След всичко това, а и след като задълбочено прочетохме за всички рискове от формуляра за информирано съгласие, аз и съпруга ми решихме, че няма да се подлагам на амниоцентеза, нямах вече и нито сили, нито нерви да продължа да участвам в този фарс. Дали наистина при по-напреднала бременност амниоцентезата носи по-големи рискове за нероденото ми дете не успях да разбера със сигурност; дали има смисъл да се прави вече – също никой не ми даде категоричен отговор. Това, което подразбрах със сигурност е, че д-р Попиванова се опасяваше да направи манипулацията при „такова голямо бебе”, независимо от предлога. А щом доктор има опасения, че може би се рискува твърде много, откъде аз да намеря смелост по-голяма и да се подложа на процедурата.

Оставям сами да направите изводи и заключения от случилото се. Съжалявам, че стана толкова дълго!

Бебка е добре, макар че снощи след преживяното се мяташе и риткаше така, че даже се притесних. Стана ми много жал, че я измъчих така с тия нерви.  Confused
Виж целия пост
# 319
leiche, съжалявам, миличка за това, което ти се е случило !!!  Praynig
Горе главата  Hug
Нямам думи за това, което ти се е случило, но сега се успокой и се опитай да го забравиш!
Здравето на бебчето е на първо място!
Нека да не търсим проблеми навсякъде!
Изкарай си една спокойна бременност!  Hug
Виж целия пост
# 320
leiche, много прегръдки и от мен  Hug Hug Много е неприятно това, което ти се  е случило, но трябва да се успокоиш Whistling, да си починеш, и да продължиш напред!  Peace Всички сме чели за завишените резултати при БХС и за излишните притеснения на мамите - така че горе главата, всичко ще е наред!  Hug Praynig  Заповядай в новата темичка, там ще си споделяме редовно  Hug
Виж целия пост
# 321
Leiche, съжалявам страхотно за това, което ти се е случило. Направо съм потресена! Надявам се бързо да го забравиш и от тук нататък само положителни емоции около бебчо! Hug

Мамета, аз понеже днес бях при моя зъболекар (ходя всеки месец за полиране, тъй като през бременността се образува повече налеп), и го питах за допълнителното вземане на калций и флуор. Той (между другото е един от най-добрите професионалисти в София, с куп специализации от къде ли не...) отрича вземането им! Прекалено противоречиви били проучваниата по темата, възможността да са канцерогенни била доста висока за да си заслужава риска. Той на собствената си съпруга и деца такива добавки не дава.
 Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия