Завързан за мама

  • 991
  • 23
# 15
Първо на съседите им кажи да си гледат работата - те като че ли не са пищяли за майките си!
Ние също имахме такъв период - като тръгна на ясла нещата се оправиха, стана много самостоятелна изведнъж.
Peace Peace Peace
Виж целия пост
# 16
pearly, ситуацията вкъщи е същата от месец-два насам. Реве само да я оставя някъде сама, било и в стаята в която съм. Не признава баща си, държи се с него като с чужд човек. Иде ми да хвана гората вече.
И аз я гледам сама и си мисля, че това утежнява допълнително нещата. Успокоих се, че не съм сама.
Виж целия пост
# 17
ritka, честито ново бебче и сладко бременеене! Специални целувки!   bouquet

  bouquet

Малко офф, но времето се затопля, а Южния парк ни зове Simple Smile Ще трябва да мислим срещичка за юлчетата Simple Smile
Виж целия пост
# 18
Ще отмине - но кога - не знам. И аз си имам едно "кенгурче", ако имах джоб отпред и да е вътре - най-добре  Laughing
Виж целия пост
# 19
Аз оставям Стиви сам в кошарката му , за да изчистя. Мятам един куп светещи и пеещи играчки вътре и когато той се разсее, се шмугвам през вратата като сянка  Laughing Така мога 1 час спокойно да си изчистя. Ако случайно не успея със забаламосването, започвам да пея от стаята където съм, да му говоря и той знае че съм там.
Иначе имам приятелка чийто син седеше зад вратата на тоалета, на пост, да не би мама да избяга...когато тръгна на градина "пазенето на мама" отмина
Виж целия пост
# 20
И моят син минава през такъв период, а не го кърмя отдавна. Simple Smile Имаше момент, в който излизах ли от стаята и започваше да реве. Сега това мина, но продължава да е много привързан към мен. Особено на чуждо място никой друг не признава. Постоянно го е страх да не го оставя. Онзи ден не искаше да стои в количката за пазаруване в магазина, при положение, че аз съм го хванала за ръцете и съм пред него. Иначе като го оставим при майка ми да го гледа-няма проблем. Просто не бива да ме види като излизам. Но иначе вляза ли в тоалетната, веднага застава отпред и започва да реве. А бе странна работа са тези деца. newsm78 Мисълта ми беше, че всички минават през такива периоди. Peace
Виж целия пост
# 21
Ние сме така, откакто се е родила Grinningкато има по-тежки и по-леки периоди, прави ми впечатление, че през 2- 3 месеца има нещо като криза, не ме оставя и до тоалетната да ида, а иначе не ме забелязва, ако съм до нея, но щом погледна вратата, почва да реве...в по-леките моменти, имам около 10 мин. самостоятелност Grinningоткакто се е родила я нося от стая в стая с мен, буквално сме като залепени...кърменето определено е предпоставка за тази силна близост и бих казала зависимост на бебето от майката, тя ме използваше за хранене, приспиване, носене и пр., нормално е да се ужасява, че може да ме загуби, четох,че когато са в такава фаза бебетата ги е страх, че майката може да ги изостави, те няма как да знаят, че тя е в съседната стая и ще дойде след 5 минути.
Малко встрани от темата - преди 10 дни ми се наложи едно денонощие престой в болница, когато се прибрах Али ми беше сърдита, а после почна да плаче да я гушкам, което ми беше невъзможно да направя, заради операцията, два дена някъде плачеше всеки път като ме види, наложи се да седим в отделни стаи, за да не се дразни, после спря да ме забелязва и като цяло вече не е така привързана към мен. Не го пожелавам на никой, сега ми липсва тази "симбиоза".
Виж целия пост
# 22
... природата е дарила повечето бозайници с това здравословно нещо, наречено "страх от изоставяне"...

Да, и аз съм четох за този страх и се надявах с много целувки, прегръдки и обяснения, да премине това, но уви, сякаш става още по-тежко. Свекърва ми смята, че виновник за това е кърменето (враг № 1 на всички проблеми  ooooh!) и другата причина за нея е, че сама се грижа за него.

Не съм кърмена, но съм причинявала същите проблеми на майка си в продължение на няколко месеца (не е можела да отиде до тоалетната, не е можела да се нахрани, не е можела да ме остави за секунда). Продължило е от 8 месеца до около годинка. Няма оправяне, просто се израства.

А синът ми го кърмя и до момента, но този му период трая около месец и беше много по-слабо изразено. Начинът на хранене според мен не оказва  въздействие. Децата имат различни характери.

А, да добавя. И аз се грижа сама за Иво. Тъй че и това май не е причина.
Виж целия пост
# 23
То си е до дете, някои си играят сами, други пищят за майка си, особено, ако го гледа сама по цял ден и няма кой да й помага. Кърменето едва ли е причината, защото аз съм го кърмила месец и половина само. Моят син е същия - залепен за мен, като малко бебе само ме следеше с поглед и тръгна ли към вратата се надуваше да реве с цяло гърло, сега е на 1 година и нищо не се е променило - дори до тоалетна влиза с мен и като се къпя също е вътре. Аз свикнах отдавна. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия