В един дъждовен ден тази пролет, пътувайки от Севлиево към В.Търново, на пътя виждаме една жена в гръб. Спряхме да я вземем, тя се приближи и тогава видяхме, че носи детенце в кенгуру.
Шокирах се, сама жена в този дъжд, с дете.....накъде ли е тръгнала?!
Седна тя отзад в колата, погледнах я - имаше вид на изморена и изтормозена жена. Детенцето - едно русо, бяло момченце - ангелче!
Попитах я за къде се е запътила в този дъжд? Тя ми обясни следното:
Тя и съпругът и били сираци. Израстнали в дом за изоставени деца. Навършили пълнолетие, намерили си работа и квартира и се задомили. Създали дете. Преди 2 месеца съпругът и се разболява от туберкулоза, защото работел по строежите. Приели го в болница. Тя нямала пари да плаща наема и хазяина я изгонил. Сега отивала в Стражица, където имала приятелка, която не била виждала от години. Надявала се, приятелката и още да живее там, за да и помогне с наема. Жената имала само адрес, но нямала телефон.
Иначе, нашата спътница каза, че идва от Ботевград!
Пищисах се! Жената плаче на задната седалка, аз рева на предната! Съпругът ми се опитва да шофира спокойно в дъжда. Погледнах го - и двамата знаехме, че нямаме 50 лв., които да дадем, за да може да си плати наема. Той предложи да я закараме на гарата в Търново. Влакове за Стражица има много, ще и оставим парите, които имаме в себе си - 20 лв. Ще нахрани детето и ще отиде до Стражица.
Така направихме. Оставихме я там. Аз не се сетих да и оставя номера на телефона си, за да се обади, ако не намери приятелката си. Тогава все щяхме да измислим нещо, поне пари щяхме да имаме вече!
Дни наред бяхме като болни, все за жената с детето си мислихме. Аз не спирах да повтарям, каква глупачка съм, че не съм си дала номера на телефона!
Минаха 2 седмици. Съпругът ми пътува всеки ден до Севлиево, Габрово, Плевен и т.н Районът му е доста обширен.
Връща се една вечер и ми казва: "Познай кого видях?" Срещнал пак тази жена, пак с детето била, този път пътувала в обратна посока. На изхода на Търново я срещнал. Какво пък, помислих си аз, прибира се от Стражица!
Да, ама не! Съпругът ми я засича по 4-5 пъти на месец, всеки месец от тогава! Все същата дестинация - Търново-Севлиево-Търново!
С детето на ръце. Студ, пек, дъжд, нищо не я спира - пари трябват!
Като се замисля, ако тогава имахме пари, и 100лв щях да и дам, само и само да е добре детето!
Дълго време не можех да се побера в кожата си! Как е възможно подобно нещо!
Питам ви, какво може да се направи? Това дете има права, как може да бъде защитено от майка си? Ние не знаем нито името и, нито адреса и. Дори да се обадим в агенцията за закрила на детето, как да ги насочим - да тръгнат по пътищата да я търсят ли? Не става!
Какво се прави в подобен случай???