Я кажи ми,облаче ле бяло

Публикувана: 31 май 2007, 09:06 ч.

Последно мнение: 4 юни 2007, 11:54 ч.

28 040

290

MrsG

Регистриран

# 285 4 юни 2007, 03:46 ч.

Цитат на: Chanel в нд, 03 юни 2007, 20:15

Цитат на: Renny в нд, 03 юни 2007, 18:13

А аз се чудя какво ли може да каже "Облачето ле бяло" след всичко, споделено от Hear Again Tired

Ако трябва наново да си напиша първоначалният пост,пак такъв щеше да е.

Ами толкова по зле за теб.
Защото мога да ти гарантирам, че с това единствено изречение се сгромоляса в очите на десетки
и десетки хора. Независимо от симпатиите и овациите, които пожъна с първоначалния си пост.
Как ли сама не го разбираш и не осъзнаваш колко е грозно това, което си написала.

Виж целия пост

Chanel

# 286 4 юни 2007, 07:04 ч.

Цитат на: MrsG в пн, 04 юни 2007, 03:46

Цитат на: Chanel в нд, 03 юни 2007, 20:15

Цитат на: Renny в нд, 03 юни 2007, 18:13

А аз се чудя какво ли може да каже "Облачето ле бяло" след всичко, споделено от Hear Again Tired

Ако трябва наново да си напиша първоначалният пост,пак такъв щеше да е.

О,мислиш ли,че ме интересува дали десетки хора ми симпатизират или не?Толкова конкретно и сбито съм си предала мислите,че просто няма повече накъде.От живеещите в чужбина който ме разбра,разбра.Хайте стига сте съскали.Никого не съм обидила.И стига сте разводнявали темата ми.Ако искате да обсъждате моят възход или падение в очите на десетки,десетки,направете си тема в чужбинският форум.Личните трагедии на някои,описани тук ме трогнаха,но все пак тази тема има за обект съвсем друго.Ти и хората като теб,които тук не казват нищо съществено,а само пръскат слюнки,ме карат да си мисля,че вие във всеки случай не сте от последната категория,описана в първоначалният ми пост,а именно хора,реализирани успешно там нейде.Защото когато човек е доволен от живота си,независимо къде е,той може да приеме всяка гледна точка и най-важното-остава умерен.А за да подскачате така...

Виж целия пост

Анонимен

# 287 4 юни 2007, 08:32 ч.

Chanel, моля те , спри се

не знаеш личната трагедия на всеки тук

тези, които "плюят", както ти ги наричаш, може да имат сериозна причина за това

вярно, че е грозно, но след като си преживял нещо ужасно, когато някой те е подхвърлял като парцал, когато системата е срещу теб, силно се съмнявам, че ще имаш силите да кажеш нещо добро

явно си имала късмет в живота, дано продължава все така и за теб, и за всички в България (колкото и да е малко вероятно)

пишеш за толерантност - ами прояви и ти малко, не всеки е имал твоя късмет

а ако не искаш да ти разводняват темата, защо изобщо я пускаш
плюещи по БГ и плюещи по плюещите ще има винаги
едните не могат никога да разберат другите

лек ден

Виж целия пост

Анонимен

# 288 4 юни 2007, 08:52 ч.

последен пример за трагедията на БГ - темата за интеграцията
там се изля само злоба и расизъм
единствено аз се осмелих да предложа решение - примера на държавата, в която живея
бях осмяна и оплюта
така че, всички плюем, най-вече тези в БГ, но решение никой от тях не предлага, знаят само да критикуват, меко казано малкото предложения, които получават

аз лично смятам, че живеещите извън БГ трябва да се комбинират по някакъв начин с тези в БГ, за да постигнем нещо заедно, за да имаме една по-добра България за нашите деца и внуци
много неща сме видели и разбрали, така че можем да бъдем единствено полезни с опит и знания
и когато плюем, то е най-често от безсилие, защото виждаме, че въпреки усилията ни нищо не можем да променим ЗАСЕГА

Виж целия пост

Kalinka

Пристрастен

# 289 4 юни 2007, 11:07 ч.

Цитат на: PetyaL в пн, 04 юни 2007, 08:52

аз лично смятам, че живеещите извън БГ трябва да се комбинират по някакъв начин с тези в БГ, за да постигнем нещо заедно, за да имаме една по-добра България за нашите деца и внуци
много неща сме видели и разбрали, така че можем да бъдем единствено полезни с опит и знания
и когато плюем, то е най-често от безсилие, защото виждаме, че въпреки усилията ни нищо не можем да променим ЗАСЕГА

Напълно съм съгласна с теб. Това и имах в предвид, когато написах, че няма прогрес в нация, която се разделя по този начин. Заобиколена съм от чужденци и винаги съм ги питала как ги приемат сънародниците им. Никой не споделя подобно разделение, а напротив: как биват търсени да помагат със съвет и опит. Най-пресният пример е приятелка словенка, която преди седмица стана ( подканена от словенска фирма ) координатор за тях.

По отношение на децата/ хората инвалиди/ с психични заболявания/ зависимост от алкохол, наркотици и т.н.: положението им е унизително в България и това не ме кара да съм горда, че съм българка. С право бих критикувала, след като виждам какво се прави за такива хора тук. И не критикувам, защото мразя България, а защото ми е болно, че се прави много малко. Точат се пари от Европейските фондове и организации и....прогрес? Бавен, когато със сигурност може да има много по-голям и с резултат.

Виж целия пост