подходящо домашно животно

Ние имаме 50 килограмово куче, женски боксер, по-любвеобилно и мило същество от нея не съм срещала, но домашното животно е като детето - както го възпиташ. А малкия ми умира за нея, по цял ден се гонят и играят заедно, за две години и половина никога дори не е изръмжала някой от нас, макар че терора е голям - детето и бърка в ушите, скубе я и я щипе където свари, да не говоря че по едно време любимата му игра беше да я преследва с колелото и да я гази по краката.  Грижите са си точно като за две деца. Като цяло боксера е куче със стабилна нервна система, предсказуемо до голяма степен, в смисъл че рядко може да те изненада неприятно с поведението си. От друга страна е подозрителен към непознати, което в съчетание с леко страховития му вид е достатъчно за да ме заобикалят разни тъмни субекти когато ходя късно вечер до денонощния гагазин. Освен това поради тази а и ред други причини е и най-препоръчваната порода за съжителство с деца. 

Nevada моля те , кажи ми  за тези папагали нещо повече, защото на детенце ще му купуват такова за рождения ден и се притеснявам как ще ги гледаме, правят ли боклук, а дали може да предизвикат алергия, дай повече инфо като имаш опит с тях

Винаги съм имала котка и смятам, че са най-страхотните животинки. Когато Дария се роди имахме две - живееха си в друга стая и нямаха контакт с бебето, но на около 3 месеца и излезе лишейче на крачето, за което кожната лекарка се произнесе, че е от котките. Изпратихме ги при свекърва ми. На 3 години взехме водна костенурка, но определено не е животно подходящо за малко дете - контакта с нея е почти нулев, а за игра въобще не става. Някакви взаимоотношения с Дария въобще не се получиха. Обещахме коте, но когато порасне (кога ще се случи това не уточнихме). От три месеца имаме котка - едно безкрайно мило и добро същество, търпеливо на всички мачкания, разнасяния, обличания и т.н. Знам, че е невероятен късмет, животинка подлагана на такъв тормоз да не хапе или драска. Дария отговорно се грижи за него-да е нахранено, да има водичка, а след всяка игра съвестно си мие ръцете. Моето мнение по въпроса е, че определено дали е подходящо зависи от самата животинка.

Повечето котки приемат доста добре децата - женските в повечето случаи си задействат майчините инстинкти и ги пазят - виждала съм котка, която с часове не мръдва от едно шкафче до детско креватче и наблюдава детето, и ако то нещо се размърда веднага започва да мяука за да привлече вниманието на майката - като жив бейбифон си беше
Аз имам две котки - по време на бременността и след раждането няма да ги махам. Това си е лично решение разбира се. Ще трябва да съм доста внимателна, но си заслужава. Колкото лекари - толкова и мнения. Приемате това, което ви устройва и ви е удобно. Ако сте изморена, изтощена и не ви се занимава - разбира се подкрепете лекаря, който казва да махнете "пухкавата гад", но ако искате да се грижите за едно малко създанийце в повече - потърсете и друго мнение. Личен избор и само личен избор. Просто си го признавайте, лицемерието винаги съм го недолюбвала.
Аз лично ( лично и само лично мнение ) никога не бих взела рибки или някой пухкав плъх за домашен любимец на децата ми. От една страна - хайде, признайте, така само отбивате номера - животното с най-малко грижи и най-малко възможност за ласки за кого е добрия избор - за вас или за детето. И друго - ами никога не бих взела така да се каже "храна", която да отглеждам - от котешка гледна точка рибките и плъховете са си храна все пак , а аз обичам по-хищническите видове, признавам.
Питайте детето - ако може да отговори и да обоснове желанието си го послушайте. Децата понякога са доста по-умни от родителите си. Понякога.

аз също си мислех за костенурка , но май вече не съм навита, а котка самата аз не обичам, трябва да избера м/у папагал, чинила или морско свинче, просто не мога да реша, в интерес на истината хич не ми се ще да вкарвам животно в апартамента