настроенията по време на бременност

  • 3 318
  • 27
# 15
Още малко и ще забравиш всичко !  Peace Аз каква бях нервна и раздразнителна - таткото го отнасяше редовно, имах чувството, че е най-противният човек, когото съм срещала  Embarassed
А и няколко пъти ме изби на агресия към чужди хора - гонех даже един дядка на автогарата да го шамаря - доста смешна гледка бях с корема, но добре, че не го спипах  #Cussing out
Абсолютно не исках да се женя и то с корем.... Точно тогава бяхме направили фирма и исках супер много да работя, а не да раждам и да си седя в нас изолирана с бебе.... Е мина и замина и сега искма при бебо ! Даже и искам  да се женя - абе и фамилията ще си меня  Joy
Виж целия пост
# 16
А и няколко пъти ме изби на агресия към чужди хора - гонех даже един дядка на автогарата да го шамаря

Ти ме уби  Joy - мислех, че съм само аз - преди няколко дена цапнах една кола дето щеше да ме отнесе на пешеходната пътека с чадъра и торбата не помня нещо тежко носех и яко изтропа. Съжалявам ако е бил някой от форума  (едва ли ама...) аз не стига че едва се движа и ги изчаквам, а той ми мина пред краката ми точно като бях по средата на улицата.

А също и много странни желания ме обземат - веднъж например ми се прииска да си хвърля едни боклуци през прозореца - никога преди не съм правила така и въобще не го одобрявам - и хвърлих с голямо удоволствие пред изумените погледи на съседите. Най-странното - въобще не ме е срам...
Виж целия пост
# 17
Гледай положително на положението си-хиляди момичета искат да имат човек до себе си и хубава професия, а и хиляди се молят всеки месец за две чертички!Благодари на съдбата и  оцени щастието си.Никой мъж не обича мрънкащи,вечно недоволни,пък било то и бременни жени!Пожелавам ти много щастливи дни!  bouquet
Виж целия пост
# 18
И аз бях така Simple Smile
Въпреки че с таткото сме заедно от 5 години, оженихме се преди 8 месеца, искахме бебето и като видях теста се шокирах!  Shocked Shocked Shocked Shocked
Първите 3 месеца си менях настроенията в минута, крещях даже на шефа си, после се усмихвах най-мило, а в следващия момент почвах да рева  Crazy Абе луда работа са си тези хормони.

И аз забих един чадър на един дръвник дето мина на червено и не само, че ме оля цялата с кал, ами и щеше да ме отнесе, въпреки че бях на зелено и на пешеходна пътека.

След третия месец нещата ще се нормализират.
Таткото бързо се научи и всеки път повтаряше само "И аз те обичам, мило" и идваше да ме гушка Simple Smile
Лека бременност!
Виж целия пост
# 19
Мацки, благодаря ви!!! Аз се притеснявах че нещо ми има. В момента съм в 9 г.с, а ви казвам, че в началото егати ужаса... И аз нямам брак с таткото, и никога не съм искала да се женя бременна, а и пък сега ми е така противен. При мен беше непланирана бременност, но вчера ме заболя корема и да ви кажа си се стреснах-не искам да загубя бебето, защото май вече свикнах с мисълта и неусетно съм го заобичала.
Също така си мислех, че идва свършека на нещо-не знам точно какво, но го чувствах като край. Като се замислиш, то си е нов живот, за какъв край може да се говори?!
Най-учудващо за мен е, че съм станала ревлива-вярвайте, ако гледам сапунки кърпички няма да ми стигнат/а сапунки принципно ненавиждам/.
Виж целия пост
# 20
Аз толкова бях изненадана да науча че съм бременна, че първата седмица бях в шок.
Седях с теста за бременост, съзерцавах го и се стараех да повярвам.
Не съм скачала от радост, з аразлика от мъжа ми който се хилеше постоянно. Милия все ми повтаряше, че сигурно не се радвам - радвах се , но исках да повярвам че е истина!

После хормоните ми се разбошуваха, все си представях че не ме обичат, люшках се все в крайни настроения, карах се за нищо и т.н.
Добре, че мъжа ми е разбран и има 2 сестри минали по пътя и знаеше какво да очаква. Та не ми се връзваше много, много на депресарските настроения.

Виж целия пост
# 21
ами да, нормално е!
Аз по същия начин вечно си менях настроенията

И при мен беше така  Peace
Виж целия пост
# 22
И аз бях така,имало е случай в който съм плакала по цяла нощ , просто ей така без никой нищо да ми е направил и накрая   си го изкарам на мъжа ми.
Виж целия пост
# 23
ооо, голямо мрънкане му дръпнах до 4 месец. Даже една но6т се и изнесох от къ6ти с вси4ките си куфари и спах посред зима в колата за около 2 4аса, докато не дойде мъжът ми д аме прибере. Постоянно му дуднех и мрънках и за ни6то не му говорех по цели дни и спях в другата стая. Боже как ме е изтърпял и аз незнам, самата аз неможех да се търпя, но бях безсилна. По едно време и него не понасях, да ме докосва и целува, а котарака ми бе6е 4ерен и все го държах гладен и побеснявах ако милото животно си иска6е храна. Ина4е ако мъжът ми за не6то му се скара, по4вах крокодилски сълзи да лея- УЖАС БЕ6Е.
Поне от вси4ко това, мъжо си спомня само сме6ното, как пла4а, 4е му е свър6ил хляба и е късно за магазина, как на никакъв филм, рева като загубена, той ми се смее и се залива  Joy, а аз от това о6те пове4е пла4а.

Но да ме види6 сега. Не се се6там откога сълза не съм проронвала. Все съм в готино настроение, свежарка, пълна с енергия, с мъжо не сме се спре4квали с месеци. Дори да ме ядоса, ми минава за секунди и МноооооооооГО съм го заоби4ала напоследък.  Mr. Green
Виж целия пост
# 24
аз съм в 6-ия месец и още нищо не ми се е нормализирало като че ли не знам...
Виж целия пост
# 25
Разбира се че е повече от нормално PeaceИ аз се чуствах така,много променливи ми бяха настроенията,плачех за нищо,карах се пак за нищо,а понякога всичко ме дразнеше Rolling Eyes
Виж целия пост
# 26
ох и аз съм така сега съм в началото още и направо имам чувството че полудявам,изнервям се на всичко и всички на моменти ,на мъжа ми викам без причина,сменям настроенията изведнъж, дори за мен е странно, аз винаги съм била весела и усмихната но така е няма как -хормони Rolling Eyes
Виж целия пост
# 27
Абсолютно нормално е . Първите месеци бях изнервена, карах се с мъжа ми, ревях за глупости, променях си настроението без причина......аба ужас ooooh! След това всичко изчезна изведнъж и просто се радвах на бременността си Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия