Разбирам те напълно, тъй като и аз съм в същото положение. Ние сме женени от 11 години, а аз от 4 години съм влюбена в наш семеен приятел. От тогава всекидневно водя борба със себе си да гледам на него само като на приятел, но не се получава. С него не съм говорила за това, но си мисля, че се досеща. Почти съм сигурна, че и той ме харесва, но също избягва да остане насаме с мене. Не знам какво да те посъветвам. Аз за себе си реших да се опитам да разредя максимално срещите ни с този човек, зашото след всяка наша среща ме избива на рев от това, че виждам, че нямаме бъдеще заедно. Успех и дано и двете да успеем да се справим с тази ситуация.
Виж целия пост
А той е семеен приятел....?!
- Публикувана: 29 юни 2007, 08:41 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2007, 12:43 ч.
# 16
3 юли 2007, 18:03 ч.
Ако ще те успокоя аз съм в същото и още по-сложно положение,чак не смея да пиша какво се случва(естествено никой не знае),но се измъчвам понякога, друг път ми е безкрайно забавно.Неможах да се откажа вече 5-та година,а и май не мисля.Понякога искам всичко това да е сън и да се събудя и той да не съществува,май боли.....защото го обичам..или лъжа себе си незнам.
Виж целия пост
# 17
5 юли 2007, 08:36 ч.
Мисля си,че всичко това се получава от многото грижи,ежедневието ни убива,изчерпваме се,уморяваме се,преглъщаме,наслагваме........и бум!Невероятно тъпо!Осъзнавам,че се чувствам необичина и нежелана,не съм склонна вече на "жертви",както преди, и едва ли не решавам,че съм влюбена в първия срешнат,или човека около мен.Ще се справим,няма накъде!
Виж целия пост
# 18
5 юли 2007, 12:21 ч.
При мен не това са причините, за да стигна дотук. Моят съпруг ме обича и ми го показва непрекъснато, но аз много се привързах към този наш приятел. Опознах характера му, навиците му и в един момент усетих, че гледам на него по по-различен начин отпреди. И това не е от скука или защото няма други мъже около мене. Работата ми е интересна и са ме харесвали много по-хубави мъже от този приятел, но аз не мога да спра да мисля за него. А така искам да си го избия от главата, но вече четири години не успявам. Донякъде ме е страх, че ако той разбере какво чувствам към него може да се отдръпне и да си развалим приятелството.
Виж целия пост
# 19
6 юли 2007, 14:18 ч.
Тази ситуация с приятеля на семейството е от много стари времена.Повече от половината изневери при жените стават с най-добрия приятел на мъжа им.Защо ли?Ами защото това е мъж,на когото те имат доверие,а при нас това е от много голямо значение.Затова аз от сега набивам в главата на моя син,че жената на приятеля е забранен плод.Искам да го подготвя за това,защото рано или късно ще му се случи.На теб мога само да пожелая бързо отрезняване,каквото има да става,ще стане.
Виж целия пост
# 20
6 юли 2007, 14:30 ч.
След Стефани6, няма какво да добавя.
Не бих допуснала дори подобна мисъл, камо ли да фантазирам.
Май, от теб зависи да преоткриеш хубавото в мъжа си.
Не забравяй, че ако има продължение на сагата ти и се разбере, дори децата ти няма да те подкрепят. По-добре непознат, отколкото близък. А може би вибратор.....
Виж целия пост
Не бих допуснала дори подобна мисъл, камо ли да фантазирам.
Май, от теб зависи да преоткриеш хубавото в мъжа си.
Не забравяй, че ако има продължение на сагата ти и се разбере, дори децата ти няма да те подкрепят. По-добре непознат, отколкото близък. А може би вибратор.....
# 21
7 юли 2007, 23:28 ч.
Аз бях в подобно положение с бившия си приятел.Бяхме заедно четири години в три от които постоянно си мислех за БРАТ му 
представятели си?Направо щях да се побъркам макар че бяхме само гаджета и на живеехме заедно да не говорим за деца.В един момент реших че всичко трябва да приключи.Той нищо не разбра но брат му май се досещаше.Слава богу след това срещнах мъжа си и сега всичко е супер 
дано и за напред да е така 
.При теб обаче нещата са много по-сложни - брак, деца.И който и да те съветва с опит и преживявания едва ли ще може да ти помогне.Всеки знае за себе си и ти сама трябва да се опиташ да намериш решение на проблема.Искрено ти желая каквото и да решиш да е за добро!
Виж целия пост
представятели си?Направо щях да се побъркам макар че бяхме само гаджета и на живеехме заедно да не говорим за деца.В един момент реших че всичко трябва да приключи.Той нищо не разбра но брат му май се досещаше.Слава богу след това срещнах мъжа си и сега всичко е супер дано и за напред да е така .При теб обаче нещата са много по-сложни - брак, деца.И който и да те съветва с опит и преживявания едва ли ще може да ти помогне.Всеки знае за себе си и ти сама трябва да се опиташ да намериш решение на проблема.Искрено ти желая каквото и да решиш да е за добро!
# 22
8 юли 2007, 12:43 ч.
Не се сдържах,казах му ,не ме отряза ,но е разумен, знае какво рискува,знам че е прав!Но така или иначе го "разбърках",усещам,че не съм му безразлична,и в същото време се пази да не е насаме с мен...
А аз не мога да се спра,някой изпадал ли е в подобна ситуация,искам да влезна в релси!?
Радвай се че така е реагирал, можеше и да се държи доста безумно. Един мъж никога не трябва да се подценява, ососбено в такава ситуация.
Ако не е женен, още повече ще го е страх да остава насаме с теб.
Виж целия пост
Не се сдържах,казах му ,не ме отряза ,но е разумен, знае какво рискува,знам че е прав!Но така или иначе го "разбърках",усещам,че не съм му безразлична,и в същото време се пази да не е насаме с мен...
А аз не мога да се спра,някой изпадал ли е в подобна ситуация,искам да влезна в релси!?
Радвай се че така е реагирал, можеше и да се държи доста безумно. Един мъж никога не трябва да се подценява, ососбено в такава ситуация.
Ако не е женен, още повече ще го е страх да остава насаме с теб.
Препоръчани теми