Последното море беше на Синеморец, на много яко място, което предразполагаше да съчетавам активна почивка и социални контакти, но без луди танци и дивотия - просто общуване. Обаче мен ме удари една нужда от усамотяване - през деня плаж с мъж и дете,болно, явно това ме изморяваше. вечер ми се лежеше, спеше, четеше, мъжа от вън на масичката лафи с хората, пият бири, менти, някви треви даже от време на време разнасяха. Аз - пън!
Но - в момента, в който остана без детето - фурия - обзема ме някаква дива нужда от живот - приказки, танци, скитане, разходки, лигавня и хилеж. В момнета съм в подобно настроение, защото приключих работа по програмата, коянто координирах и го няма напрежението и спешностите - идват приятели, взимат ме на дълги обеди...
Ако питаш дали бих отишла на слънчев бряг или на синеморец... - ако можех бих се поскитала с каравана или кола по поне полвината черноморие - за по няколко дни тук там, после или преди това към балкана, бих постояла на къмпинг - който успее да оцелее през следващите години... Ако съм с дете посмъртно няма да отида на Слънчев бряг - ще трябва и баба и да взимам да я пази докато спи, а аз хойкам насам-натам, не, мерси.
така, че - май не съм се променила, по-скоро се съобразявам с това дали съм с дете или без...