А промени ли ви съвместният живот?

  • 1 619
  • 31
# 30
Амиии, как да ти кажа. При мен няма връзка с полвинката. И е доста ситуативно ли, ситуационно ли, не знам как е правилно да се каже.
Последното море беше на Синеморец, на много яко място, което предразполагаше да съчетавам активна почивка и социални контакти, но без луди танци и дивотия - просто общуване. Обаче мен ме удари една нужда от усамотяване - през деня плаж с мъж и дете,болно, явно това ме изморяваше. вечер ми се лежеше, спеше, четеше, мъжа от вън на масичката лафи с хората, пият бири, менти, някви треви даже от време  на време разнасяха. Аз - пън!

Но - в момента, в който остана без детето - фурия - обзема ме някаква дива нужда от живот - приказки, танци, скитане, разходки, лигавня и хилеж. В момнета съм в подобно настроение, защото приключих работа по програмата, коянто координирах и го няма напрежението и спешностите - идват приятели, взимат ме на дълги обеди...

Ако питаш дали бих отишла на слънчев бряг или на синеморец...  newsm78 - ако можех бих се поскитала с каравана или кола по поне полвината черноморие - за по няколко дни тук там, после или преди това към балкана, бих постояла на къмпинг - който успее да оцелее през следващите години... Ако съм с дете посмъртно няма да отида на Слънчев бряг - ще трябва и баба и да взимам да я пази докато спи, а аз хойкам насам-натам, не, мерси.

така, че - май не съм се променила, по-скоро се съобразявам с това дали съм с дете или без...
Виж целия пост
# 31
Нямам какво да добавя към казаното от Еми, едно към едно е и при мен Peace Може би да добавя, че сега ми се хойка повече отколкото като по-млада hahaha
Детето е факторът, според мен, не съвместният живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия