Искате ли пари от мъжа си?

При нас случаят е рядък. Аз не работя. По майчинство съм. Имам карта, в която НОЙ привежда, но тя е в сейфа на мъжа ми. А аз нямям достъп до него. Мъжът ми поема абсолютно всички разходи вкъщи, за детето, почивки, ремонти. Дава ми малко лични пари за кафе в парка, колкото да си купувам кремовете и по някоя дрешка на месец-два. Но все трябва да го подсещам за парите... А ако ми трябват допълнително за нещо или просто ако си харесам нещо - еми обикновено стискам зъби и си трая - не обичам да прося. НЕ съм се омъжила за пари, но определено с времето като гледам другите жени как си искат и им дават, и си пазаруват колкото душа им иска - еми става ми кофти. Определено нямам търпение да ходя на работа, но и тогава ще взимам поне 10 пъти по-малко от мъжа ми... Имам късмет, че нямам нужда от големи харчове, за да изглеждам добре (но не и да се чувствам добре). Нямам видима нужда да ходя в козметични салони, да се потя по фитнесите и т.н. Само дето това е до време, а ЕГН-то става с все по-задна дата...И ще дойде ден, когато и аз ще трябва да отида на козметик, да дам 5 пъти повече пари за крем за лице и т.н. За сега, докато съм по майчинство, така ще я карам, пък после ще се оправям нянкак.
А това жената да поема всички разходи, а парите на мъжа хич да не се знаят - ето това си плаче за сериозен разговор и ултиматум - промяна или развод. За какво ти е такъв мъж - да го дундуркаш, а той да си кара кефа. Утре ще купува коли и кожени палта на някоя пикла, а децатат ти ще ходят с протрити от трамбоване обувки. А ти какво - ще си натровена от говчилка и ще живуркаш ...

Ами аз сега с това майчинство  естествено е и без да му искам през ден ми се оставят пари,като той пазарува почти всичко което трябва.Пък и преди да се оженим работех,вземах добра заплата и той пак ми даваше 

Ami  6te  dava  mi, kolkoto  pove4e  iska6,tolkova  pove4e  stimul  ima  da  izkarva.A  kolkoto e po-angajiran,tolkova  po-malko 6te mu ostane vreme da misli za gluposti    .

Луда е казала една мисъл, която споделям - един мъж цени нещата, за които се грижи и за които плаща.
Моите пари за си мои пари, никой никога не е имал претенции върху тях, това е под достойнството на мъжа ми.
Той се грижи за всичко- абсолютно всички разходи за семейството поема, включително и личните ми разходи.
Въпроси като "имаш ли пари" не ми се задават, намирам ги за глупави. Разбира се, че имам, но винаги ми трябват.
Ситуацията, която описваш е унизителна, по мое мнение.
Не мога да дам съвет как да постъпиш, мога само да ти пожелая успех.

В майчинство съм Издържа ни и поема всички разходи ,работи на 3 места .

Да, как да не искам той взема 2 пъти повече отколкото аз.

Аз не искам, аз си взимам 

Колкото повече искате, толкова повече рискове

той от мен иска, защото касата съм аз- и двете заплати отиват в моята каса!
Че той е с широки пръсти, моите са с малко по-тесни - ама като цяло нямаме проблем да си искаме един от друг!

Това с искането не си го прдставям.
Парите ни са общи и изкарваме приблизитлно еднакво. Парите обикновно си стоят по картите и теглим от време на врем. Кешът стои в мен, защото моята баба /да ми е жива и здрава/ ходи да плаща сметките на всички /нашите, нейните, на леля ми, на родителите ми, на братовчед ми и т.н./ - т.е. от тези пари давам на баба ми за сметките и покривам разни дребни харчове, когато наблизо няма банкомат /примерно, разни неща на децата от магазина под блока, кафе и подобни/.
За другите неща - както се случи. Хубавото е, че парите ни идват на различни числа от месеца и винаги има в картите. Така се получава /според датите за плащане/, че аз давам от моята карта за ток, домашен телефон, вода, кабелна и нет; той плаща парното и топлата вода + таксата за градината. Мъжът ми пазарува /и физически, и финансово/.
Ето сега - за почивката - така се случи, че трябваше да се плати в определен срок и мъжът ми плати. Когато тръгнем, тъкмо ще дойдат моите пари - т.е. ще харчим там от тях и т.н.
За забавления, заведения и т.н. - плаща този с повече пари в момента.
Ако единият няма в момента пари, иска от другия.
Просто не мога да си прдставя семейство, в което са или "всеки за себе си", или единият от двамата е принуден да си иска, да се моли и да се отчита.

Хм, според мен пък семейството се създава не от мъжа, а и от двамата.
Иначе щеше да е като с покупка на кола - отива мъжът, избира си една, харчи по нея за поддръжка и като му скимне я сменя. Нещо странно ми се струва.
За мен едно семейство трябва да се състои от двама равностойни партньори /вече как си разпределят ангажиментите трябва да го решават заедно и двамата да са съгласни със ситуацията, за да се чувстват удовлетворени/.