Ами сега?!

Ами... нормално ми се вижда. Щом не е целенасочено правено бебето, ще ти трябва малко време да свикнеш с мисълта. Аз си признавам, че при толкова желано и целенасочено правенене на бебе, пак при единственото ми закъснение не можех да заспя от притеснение как ще се справя и наистина ли искам живота ми да се промени толкова драстично... Дай си време да свикнеш с мисълта - и ти, и бъдещия татко. Не напразно бременността е 9 месеца 
Струва ми се обаче, че темата не е съвсем за тук.

Разбира се че ще се справиш!Само си помисли колко жени се молят чудото да им се случи, а на теб вече се е случило! Така че прегърни възможността с две ръце и се отдай на най прекрасните изживявания, а именно усещането че носиш живот в себе си и че ще бъдеш МАЙКА!
УСПЕХ! 

Мисля, скъпа, че приемането на този факт е може би по-трудно от самия път който трябва да извървиш от раждането до отглеждането му...Не от опит, но от споделени мнения знам, че една жена когато за първи път гушне новороденото си бебче за нея всички останали фактори остават на заден план и то се превръща в център на вселената...Тогава това малко същество става за теб, най-желаното, най-красивото, най-милото, най-обичаното и всичко НАЙ!!! Така че спокойно-ще имаш сили да го отгледаш, защото ти сама ще разбереш, че в действителност това е основното призвание в живота ти, да дадеш нов живот и да му помогнеш да се превърне в личност и зрял човек...Мисля, че трябва да оставиш негативните мисли зад себе си...Винаги има рискове от здравословни проблеми, от липса на средства и подкрепа в семейството, но не бива да ги викаме, като постоянно си ги внушаваме...Той живота сам по себе си е борба и поемане на рискове...иначе всичко щеше да е прекалено скучно и безлично...Надявам се, че ще промениш мирогледа си в това отношение и ще се примириш и приемеш най-прекрасното нещо на този свят, че скоро ще имаш свое детенце!!!

Всичко ще бъде наред. Според мен страховете ти са нормални, защото още ти трябва време да приемеш новината. Понеже не е било целенасочено, макар и желано, бебето ви е изненадало. Не се тормози излишно, а се радвай на това, за което толкова хора копнеят! Отдай му се изцяло и нека всичко приключи със здраво бебе на финал, което да прави мама и татко щастливи. 
ЧЕСТИТО ТИ ЩАСТИЕ!   

Честито и от мен.Като свикнеш с мисълта,че ще ставате родители,съм сигурна,че периодът на бременността ти ще бъде един от най-щастливите в живота ти!

Ами сега ЧЕСТИТО!
Не се тормози, мила! Всичко ще бъде наред! Радвай се на всеки ден, в който в теб расте един прекрасен нов живот. Леко бременеене!  

Chili, представям си какво ти е и въобще не съм съгласна, че темата не е за този форум, защото искането на бебе е свързано и с много страхове и притеснения и тук е мястото да се подкрепяме взаимно. 
Аз очаквам тези дни да разбера дали този месец е станало и от една страна искам положителен тест, но от друга си умирам от страх  .
Имаш 9 месеца да свикваш с мисълта, зареди се с много положително настроение и всичко ще е наред 

Имах предвид, че тук основно искаме бебе, а все още нямаме. Момичето ще поучи повече  кураж и адекватни съвети от майките - бъдещи и настоящи, които са изправени пред същите въпроси и терзания. А тук каквото и да и кажем, то ще е през призмата на огромното ни желание да имаме дете 

Благодаря ви момичета!
Извинявам се ако съм писала в грешния форум, но както отбелязах съм новак
Не знам как стана, ама да ви кажа докато бебе правихме (гледам че този жаргон използвате ) правих най- страхотния секс, така че....забавление му е майката...а после ще си блъскаме главите:)
Успех на всички, koalkata - спокойно и твоят ред ще дойде и да знаеш че няма страшно:)Всички го казват:)

Няма от какво да се плашиш - нормално е да те притесняват такива неща, и мен ме е страх дали ще е здраво детето ми, дали ше имаме пари да го изгледаме както трябва, дали всичко ще е наред...и дори да е планувано, винаги има такива страхове
Честито!

Chili - не се извинявай - Стеф го е казала много точно - нормално е да имаш страхове. Преди време в Зачатие бях прочела един много хубав текст за майчиния страх - ако го изровя, ще го пусна - бях си го копирала. Поне според мен би било безотговорно да не се страхуваш 
Ето го текста, жалко, че не съм запазила името на авторката, но текста е много вълнуващ. Специално за теб, Chili


Положителен тест!!!
Еуфория и започва Страхът...
Страх дали е на правилното място...
Страх да не е кухо яйце, дали ще чуеш пулса...
Страх докато мине критичната 12 седмица, тогава обикновено си слагаш лентика...
Страх останалите месеци дали ще успееш да го износиш...
Страх да не му се увие пъпната връв около врата при раждането, да не получи родова травма, да не се наложи кувьоз...
Страх да не е увредено...
Страх дали диша докато спи, ставаш сто пъти на нощ, за да слушаш...
Страх дали се развива правилно, дали няма алергия към храните, дали ще седне, дали ще се изправи, дали ще проходи...
Страх дали ще проговори...
Е, тук следват няколко спокойни години, когато то е до теб, радваш се, обичаш го, то те обича...
Благодарна и спокойна си...
Страх, защото започва да иска да излиза само... през деня...
Страх от педофили, от наркотици, от кражби, изнасилване...
Детето ти е добро, обичливо, доверчиво...
Уважава те...
Страх дали ще се влюби в подходящия човек...
Е, подходящ е, ама да не му разбие сърчицето, съответно и твоето...
Е, това е МАЙЧИНИЯТ СТРАХ...
Няма край...   
Какво е спасението от този Страх ли? Ще попита някой?
Kато мечтаеш и се радваш на момента...
Радвай се на днешният ден, всичко е наред, грее слънце, имаш приятели, семейство, които те обичат...
Какво повече...