Бреговете на Куба, 2048 година...

На Лорета както винаги не й дремеше...да му откаже,да не му откаже,да му....последното беличко от маргаритката падна,когато тя припяваше монотонно-да му откаже.Знаците на съдбата тя четеше,и взе решение-ще му откаже!
  Извади си цигарето(такава вече е модата в далечното лето),вапцано,с жар птица нашарено,и запуши....зареяла поглед в небитието......

Дон Волфио бродеше скучаещ по брега, почесваше рошавата си, пожълтяла от хилядите изпушени пури брада и се чудеше дали му се яде или му се ... хм, щипе.
В едни момент острият му и незатъпен от тютюна нюх долови незабравимия аромат на сладко от смокини. Триста дяволи с кашонче ром! Не, този аромат не може да бъде сбъркан с нищо! Оооо, какви руйни спомени обзеха дона, напомниха му щастливото детство край полата на баба и незабравимото й сладко от смокини... Тук той се отърси решително и тръгна по следата на миризмата. Не след дълго откри на една закътана полянка незабравимото гъзобузие на доня Василинда да се поклаща примамливо край къкрещата на огъня тавичка с благоуханната сладост.
Дон Волфио опъна решително лакърдеоня и запя с дрезгав глас...

2 889 епизод.

В далечината се чуваше конски тропот.Приближаваше. От пътреката  в джунглата, зад плажа, където всички Дони се бяха събрали на утринна молитва към Пресветата Дева-майка от Гвалдалупе, изскочи Дон Капутилио. По напуканите му от жажда устни все още личеше смокиненото сладко, което Василинда някога правеше (тук внезапно пристисква устни и юмрук, сещайки се как дон Волфилио обичаше да намазва и той от това слатко някога) запотен, леко мръсен от дългия път - лечеше, че е пътувал дълго, а и се усещаше, той продума, опитвайки се да събере дъх:

- Доня......ааа.......ох.... Русалинда .... е бременна!

Та-да-да-дъннн!

Всички Дони от плажа се прекръстиха, а някои припаднаха!

Ами сега? Кой ли е бащата? Та нали доня Русалинда е сестра близначка на Доня Брюнетина, която е леля на Дон Едуардитто?Пресвета Дево, та той е баща на дъщерята, на братовчедката на доня Русалинда!

"Трябва да е от съседа" - помисли си доня Мишонита и в плиткия й мозък останал от предишното й битие са загнезди един план: първо ще се промъкни и шъ види каквой детето. Ако е мъжко, айди, мъ ако е женскоуууу, ей ти на нова самоличност!. Цвий, хихий, цвииий - иаааа изцвили Мишонита и в лек тръс потегли към дома на доня Русалинда!

(мале  страшни сте)

Една доня Дегустаторка похърква на пода на фургона, щото подцени кумиса.
Ама то било пиячка, комбинирана с айрян, не знам си кво си. Дон Волф седнал
на прага пуши пура с дясната ръка, а с лявата с палмово листо пъди кубинска
муха от устата на донята. Дон Волф е джентълмен делиормански.
В просънища донята говори за натапяне на дон за бащинство, но дон Волф
чужди разговори не подслушва. Дон Волф е джентълмен делиормански.

Дон   Волф   в   акция.

Доня Мишонита разгони с пръчка беззъбите псета на двора и продължи с крадлива крачка напред да се промъква  . Ослуша се. Няма никой, явно бе шума в главата й. Чуваше се детски плач. Донята се опита да надникне през прозореца, но той беше твърде високо,а тя си беше събула токчетата. Погледна и видя, че вратата е открехната. Сръъъъъъъъъъъъъъц - изкънтя тя. Мишонита се промъкна през открехнатата врата и видя в стаята новороденото, доня Русалинда го бе гушнала, и повила в одеалцето, което откакто бе на острова плетеше с бамбукови шишове, направени й от чичото но доня Барбаросса, братовчедка по линия на майка й доня Кавалерия. Личицето му беше спокойно, а от някъде се чуваше див рев. "Странно" , помисли си тя, "Уж новородено, а на тримесечно мяза" . Доня Мишонита тъкмо правеше крачка назад да си тръгне и.....О, Пресвета Дево, Майко от Гвадалупе! Очите на донята станаха  ей такива! Пулса й се ускори и усещаше как в цялата й глава кънтят ударите на сърцето й - Ту-дуф-ту-дуф-дуф-дуф-дуф!!! Русалинда имаше 2 деца! Еднакви! Близнаци?!

Доня Мишонита трескаво бягаше по пътеката към плажа. Не усещаше как 456543 клечки се бяха забили в ходилата й. Хиляда мисли минаха през главата й, но така си й заминаха. Една не й даваше мира: "За, Бога, от кого е второто?"

Тъ-да-да-дъннннн!

Еваааа,глей ти какви работи станали,докат дон Хуан ме развождал из Европата....Па братчедки,па бременни,па не се знае кой бащата...Икономически е угодно да се отвори едно деДективско бюро на туй остров....

Дон Волф видя една врата как се отваря рязко и доня Мишонита да върти гуми Мишелин към брега. Като минаваше покрай вратата отвътре чу гласа на доня Бу. Доня Бу напътстваше кърмачка като кърми да си затваря устата, щото в циците и щяло да попадне въздух на мястото на млякото и бебето да засмуче въздух. Донът се затътри обратно към фургона си. Там във ВИК частите имаше едно кранче за обезвъздушаване на парно, но дали ще стигне за две цици?

-Излез, бре - викаше доня Василинда пред фургона. Нейното кораво сърце се бе размекнало от серенадата и тя черпеше със сладко дон Волфио където го види. Вече години наред го черпеше, независимо, че той не щеше.
- Ама сладкото е захаросано, ма - викаше дон Волфио и се барикадираше във фургона.
- Брей, че претенциозен си станал - ядосваше се Василинда.
Внезапно се чу:
- Та-дъ-дъ-дън-нннн!
Василинда се огледа и какво да види!
Русалинда с две бебета, едното от които беше одрало кожата на дон Философио (мъжът на Василинда).
Василинда Дървенида Де Философиа изтърва лъжицата от сладко, която залепна някъде из многобройните й фусти.

Русалинда бавно се приближи. Прималяла да носи 3км тия две кюфтета, на обща стойност от около 7 кила и половина. Василинда се втурна да й помага, но се препъна в черпака залепнал за най-долната й фуста. Трееееес! Нещо изкънтя. Русалинда загрижено попита:

- Ай, пресвета Дево, главата ли си удари сестро?
- М... - надигна глава Василинда, - Черпака удари на камък, черпака.
- Сестрице, кумице, помагай! Доня БУбулия нещо не можа явно да ме обезвъздуши и тия двете в ръцете ми не спрират да се уригват!
Василинда потърка брада  и рече, многозначително:
- Мисля, че трябва да съберем всички млеконадойни майки на плажа, всяка да покаже как се обезвъздушава!
- Тъй, тъй, кумице ще направим, само дано да не трае дълго, че баща му на малкия Фелипе може да си дойде, а няма бобец сготвен с мексиканска чушка.
- А кой от двамата е Фелипе, те са като две капки вода, Русалитта?
- Ей туй, лявото кюфтенце, не прилича ли на баща си?
- А баща му кой е? - с трепет в гласа попита доня Василинда.

Русалинда наведе глава. Този въпрос и дойде като от ясно небе - Трееес!
Тя не можеше да каже. Не знаеше от кого е второто.

От някъде се появи доня Клюкаринда. Най-голямата клюкарка на плажа и джунглата. Славата й се носеше от лиан на лиан. Интригата около нея беше задължителна. " Истинска мръсница " - миселше си тя за Русалинда, "Две роди, а бащата на второто кой е? Ей, я, на Василинда каза за един черпак сладко!"

Василинда бързо се фръцна и изчезна озадачена сред храсталаците, а Русалиндитта подхвана двете 3 мсесечни новородени и забърза в обратна посока. Мислеше си: "Уйде ми хавторитета! Сега ще вземе да разправя, че съм искала да продам на Василинда Фелипе, за един черпак сладко, защото не знам кой е бащата на второто близначе!Край, сега дон Христофорио ще ме изхвърли на пясъка!" Прекръсти се за кураж, докато Фелипе бе залепнал някак за нея, без да пада.

Русалинда стигна до двора на къщата. Беше подозрително тихо. Запристъпва бааавно.

тън-дън-тън-дън-тън-дън-тън-дън........ напрежението се усилваше....

Влезе и примря от ужас! Остави бебетата на дивана и тогава припадна с ръка на челото....


Та-дъннннн!





Моля, останете с програмата на КлюТВ.

Дон Волфио не успя да намери кранчето за обезвъдушаване. А така му се искаше да помогне... Русалинда надигаше някакви чудни трепети в неговата чувствителна душа, свирейки на най-тънките й струни.

Да, той щеше да й помогне! Каквото и да се наложеше да направи за това!

Втурна се след Русалинда и я завари припаднала. Тримесечните новородени се бяха възползвали от тази й поза.

Дон Волфио се втурна да обезвъздушава, както можеше. После приложи древнокитайски масажи, на които още дядо му го беше учил. Не беше сигурен дали е помогнал, макар да се надяваше това да е така, но на душата и слабините му беше едно леко, леко...

   Дон Волф и една негова гостенка седяха на прага на фургона.
Дон Волф си клатеше краката с кеф, а донята -  не. Нейните бяха дълги и опираха о земята.
Пушеха от пурите на гостенката - със златно кантче на двата края.
Чу се трошене на листа и клони и на далечния край на поляната се показа
бясна доня. В дясната ръка с чук за пържоли, в лявата с дебела точилка чупеше подред.
 - Легни! - изкомандва дон Волф като офицер от запаса, и двамата се претърколиха под фургона.
 - Какво става? - тихо попита гостенката и дон Волф усети горещия и дъх в косматото си ухо.
- Бясна е! На 24-ти  имаше 75 годишнина от сватбата и никой не се сети да й честити.
  Двамата затаиха дъх. Косата на донята миришеше на хубаво, едната и гърда се опираше в ръката му.

Дон Волф не на шега се уплаши от яростта на доня НеРижа - знаеше, че тя е двойно по-раздразнена заради собствената си сенилност.
Реши да заеме отбранителна позиция и докато беше под фургона, набързо се дегизира. Смяташе, че като се слее с тълпата, недоволството на НеРижата или ще го подмине или най-малкото ще го подели с останалите бабишкери.