Бреговете на Куба, 2048 година...

Елате, бееее, хванах ви пъстърва. Как я искате, на скара или на тиган?

 - Бих похапнала скумрия, ама тя Анхелина иска да я готви, пък аз суровичка я кльопамммм!- промърмори си доня Мошонита тичайки да разнесе новината за новородените тримесечни близнаци на Русалиндата му с Русалинда, пууу!

“Мистерия ли? Детективска агенция ли?!” Алиха Амандето настрои слуховия си апарат с по-неравматизираната си ръка. Време беше да стимулира няколкото си неповредени мозъчни клетки. С кафе. Мнооого кафе. Напълни ваната с кафе и се гмурна с доволна усмивка. После разпъди мухите, нароили ръждясалото казанче, разрови уханните джибри и си сипа малко от домашния си специалитет "Внезапна смърт".

Така ободрена, тя се провикна през плета на Мишон:
“Мишонейрооо, аре донеси от специалния ром, дето го пазиш само за годишнината на Кастро, и ще ти редя как ще си допълним скромните кубински пенсии”.

“Шъ отворим детективска агенция! Ей там, под онази палма шъ наредим столчетата. Ти не гледай така притеснено, ма; ми българското полицай дето нищо никога не открива, те да не са аут оф бизнес, а? Хайде вярвай малко в късмета, мари: и чупените часовници са верни два пъти на ден, та ние ли няма да познаем? Ся, на кой бабейрос му откраднали сутиена, пък коя нарушила закона на острова за мирно съвместно ползване на мъжете, ногу цица, малку цица- всичко шъ им познаваме и липсите даже шъ откриваме, шъ видиш.”

“Айде ти се погрижи за застраховката на бизнесчето сега. Шъ съ въртиш по местата, дето клюкат другите бабейроси, и шъ ми казваш какво става, значи, да знам аз проблема преди те да си го знаят. “

Алиха Амендето пусна да се пълни още една вана с кафе, с надежда цопна левия си чехъл в казанчето с домашното питие, барем подобри миризмата, приседна под палмата, присви очи- да предцени дали лозунга “Еркюл Поаро-ряпа да яде!” трябва да е закован под или над “Дедуцираме, редуцираме, индуцираме!”  и зачака първите клиенти на детективската агенция.

- Алихио, мари! - изврещя писклив и хриплив същевременно глас (който не може да си го представи, значи няма никакъв музикален слух, пък!  ). - Бързо да ми познаваш кой ми отмъкна казаня за ракия!
Доня Алиха Амандето стреснато вдигна глава. Срещу нея се блещеше едно древногръцко чудовище, което пръскаше слюнка и отрова в незабравим смърдящ коктейл.
- Кво ми са пулиш, ма, ни мъ ли позна? Как`Силия съм и някой ми открадна казана за ракия! Оооо, знаех си аз, че не трябваше да варя парцуца от ананаси, ама пусто като свършиха бананите? Изпукаха ги ония пукници, сестроооо, изпукаха ги! На ракия ги изпукаха, чумата да ги тръшне дано и гарги газ да пикаят отгоре им! Рекнах ананаси да пусна, уж сочен плод, рандеман голям очаквах, пък то кво? Оная завистница Нерижата пуснала слух, че кърма-море ставало от ананасовката, пък другата мръхла - доня Дона - че се отслабвало с по 5 кила на глътка, разбийш ли, начи... Баси подлярките, е ся ми гепнаха казаня и къде ще си варя шльокавицата, питам аз? А? Ааа??? Че и пълнолуние има, сестрооо, Господ да го тръшне дано и Дева Мария от Гваделупа да им прати акне на дърти години, дано! Ананасовица с пълнолуние - това било тайната на 3 в1 - вечна младост, стройна фигура и буйна руса коса.

А, Как' Силийе, добре си ми дошла, сядай тука на столчиту, да ти казвам. Усещам, че казанът ти се използва не-по-предназначение, тююх. За дързуст и красута служи той сега. Василиса си вари кола-маска за мустакот, в твоют казан това значи.



Хайде, гребни си от мойто казанче малко пивце (не го гледай този чехъл дето плува там, тойе органичен и биологичен) и помисли как ще спасиш казането, чи ако ни съ спиртосъми, как шъ са съхраним таквиз красиви за 100 години.

Доня Нерижа се прежали за технологични изпитания на кола-маската на доня Василиса.

Това беше трудният избор на острова. С месечните купони се полагаше само едно казанче на бабейрос. Изборът да варим кола маска или ром?, беше мъчителен.

Нерижата обаче нямаше колебания кое предпочита:

Дойде една доня да вика дон Волф, първо той да мине през доня НеРижа с косачка за райграс. Донът не е бил градинарче, косачка няма, но е стригал овце в Австралия, та ножица има. Белким с нея стане.

Доня Василинда бъркаше (пак с лъжицата от сладко) в казана. Топлата кола пускаше мехури.
- Потрай малко, Нерижа красавице! Ей сега ще те ощавим! А стане ли работата с теб, и моят мустак ще си замине.
Мда, доня Василинда кроеше страшен план. Ще си махме мустака, ще свали кожуха, ще си опъне лицето, ще стане руса и слаба по пълнолуние и внезапно ще се появи пред дъртия изневерник Дон Философио.
Василинда  … 88;до
- Деца на чужди жени ще правиш, а! -  мърмореше Василинда - Сега ще видиш какво си изтървал, изневернико! Най-сексапилната баба на всички времена.
- А-а-а-аз съм жена на всички времена - пееше Василинда, докато Нерижата береше душа от жега вече.

Бре, защо ще махате туй великолепно оперение? - драпаше се по топките корморанът Унуфрий... Чудеше се на бабиеросите що си хабят казана за туй лепкаво миризливо, ми не сварят малко ром, че сууушшшшаааа настанаааааа
А нямаше новини от доня Ламелиндиня Плескавицио... нямаше. никакви

Доня Ламелинда поне си имаше оправдание - дундуркането на наследничката Кюфтенда Кебапченко.
Но другите дони къде скитосваха? Брей, като свърши ромът и всичко живо се изпокри - кой под фургон, кой зад палма, кой НА нея

А може би се изпоуплашиха от завръщането на Ебастиян Клатимадейра дел Курасон?

Не беше никакъв Ебастиян Клатимадейра дел Курасон! Беше дъртият изневерник дон Философио, който се промъкваше тайно на острова. Никой не знаеше защо - да посети Русалинда и нейните близнаци или да си вземе Василинда, че чистите чорапи бяха свършили.
Изведнъж силно сияние го заслепи. Донът примижа. Пред него се разкри чудна гледка.
Доня Василинда, неговата стара жена.
На дон Философио му падна ченето.
Корморанът Унуфрий го грабна (той обичаше да се озъбва с нови и нови ченета) и отлетя на една палма.

- Вашилндо - загъгна донът - туй ти ли ши?
- Аз съм, изневернико! - каза със страшен глас Василинда. - Погледай ме още малко,че да отивам при чужди-млади мъже! Иха!
И Василинда тропна набързо една ръченица.
Дон Философио падна на колене.
- Прошти ми, Вашилиндо! Нали жнаеш, ше ти ши ищиншката ми любов?
На Василинда (тази глупава патка), малко й трябваше. Тя запърха с мигли. Какво да се прави. Дори след толкова години не виждаше вмирисания дрът пръч, а младия наперен дон, който плени дървенофилософското й сърце.
- Вшишко ще ти дам - каеше се донът - диаманти, шемейния жамък в Траншилвания, ново Богати! Шамо ши ела!
- Хм - каза Василинда, ама вече беше готова.
- На море ше те жаведа, на Шлънчев бряг - кълнеше се Философио.
Това реши нещата. Василинда скокна в обятията му и двамата отплуваха към залеза (в посока Черно море).

от другата страна (не питайте коя и на кое) инкогнито се беше заселила една баба, добре известна тук под името генерал Спаскова, Ламелинда Унуфрий Кукумяу. И определено не беше сама в буквален и не толкова смисъл!
С нея живееше едно все още невръстно тролоподобно същество, по-скоро кръгло, отколкото високо, дребосъчесто, от женски пол, но чаровно. Наричаме го Кюфтелинда Кебапчидзе или Кебабченко (по избор). Хората говореха, че Ламелиндиня и Кюфтелинда били роднини, но Ламелиндиня не спираше да отрича!
Всеки минувач лесно можеше да стане свидетел на следния, хм... да го наречем разговор:
- Ох, дребен звяр, мамина жмерка! Гъди-гъди! Пак си гладен, а? дай да те цункам по дупето! - цвилеше през повечето време Ламелинда! мляс, цун, муц!
- гу-гу! аууууууууууааа! ааааагу! рррррррррррр! - отвръщаше животинчето

и всъщност след няколко дни, поради тежка хранителна криза (Кюфтелина всичо била опасла и излочила), двете ще бъдат принудени да потърсят чаша ром и филия с лютеница при бабиеросите! една наистина здравословна храница!
и не си мислете, че не ни липсвате! много даже!