Защо ще се върнете на работа?

Долепена ли?!Висене ли е гледането на дете-обижадш доста хора с това си изречение.Отговор на въпросите защо само майката през първите 3 години може да ти даде детски психолог.Знам,че никой не е длъжен да се интересува от детска психология,но това написано в статията е факт и наистина се учудвам,че в България майчетата не са запознати с тези специфики на детското развитие.Има достатъчно литература по въпроса,много такива специалисти в училищата и детските градини/може да се обърне човек с въпроси към тях/,все пак психическото благополучие на децата е важен въпрос и зсалужава човек да се порови из публикациите на специалистите..Привързаността възниква първоначално /като правило/ към майката на детето.
[/quote]

Вероника, аз пак ти казвам, че доста съм чела. Написаното в статията не е ФАКТ. Написаното в статията е теория. Има разлика.
И това, че аз не споделям това мнение, не означава задължително, че не съм чела по въпроса. Просто значи, че това не е моята теория. Не е била добре доказана, не ме е убедила. Теб ако те е убедила - добре. Няма лошо. Ама сега да казваш че това е теорията и само тази теория е вярна....не мога да го приема. Всяка теория си има привърженици, противници и хора, които са безразлични. Както например всяка диета си има хора, които се кълнат в нея и такива, които яростно я отричат. И всяка от страните има своите аргументи. Това, че си от едната страна не означава, че тези от другата страна са непросветени и заблуждаващи се глупаци.

Veronika44, аз съм изчела много книги, свързани с детската психоанализа много преди да реша да имам дете, работила съм с деца 1 година и мога да ти кажа, че много бъркаш като смяташ, че всичко окето четеш е валидно за всички. В книгите голяма част от нещата са теория. Бебетата не се развиват по книга, и със сигурност не са еднакви. Сигурно има такива, които плачат за майките си още в първите 5 минути, когато останат без тях, както има и майки, които бъркат обвързването и зависимостта с любов, но това не важи за всички. Моето дете не е изпаднало в депресия и не се отдало на тъгата след като съм тръгнала на работа. Тя ме посреща с голяма радост вечер, както посреща и баба си сутрин. Щастлива е с баба си през деня, защото тя се грижи много добре за нея. Спи спокойно нощем от 9 вечерта до 8 сутринта и няма нито един от признаците, описани в статията. И мога да кажа, че любовта помежду ни е даже по-силна сега. Освен това аз не й отнемам общуването с възрастния, напротив аз й предоставям възможност да обогати общуването си с различни възрастни. Това ще развие у нея по-голяма сигурност, защото ще знае, че дори мама да я няма, винаги ще има кой да се погрижи добре за нея.
Другото важно според мен, което не си разбрала е, че като отиваш на работа за 8 часа, ти не изоставяш детето си като в дом за сираци. Да общува само с майката и да общува с възрастен  по принцип са 2 много различни неща.

Момичета, извинявайте, че се меся, но защо се връзвате на писанията на Veronika44? Явно дамата чете и възприема всичко буквално. Аз не съм много запозната с психологията, но май и там си има разни течения.

А за световната конспирация - без коментар 

"Само лек пример, че да не станат нещата съвсем офф-топик, тенденцията на еманципацията и съответно феминизма, т.е желанието за равнопоставеност на мъже и жени, НЕ е измислена и създадена от ЖЕНИ. Колкото и абсурдно да ви звучи! Тези неща са финансирани, измислени и пропагандирани от едни хора и организации, които имат интерес от това модела на семейството да се промени в определена посока ... Тези хора стоят и зад много други неща, които стават в днешно време по света ... "

Анджи, кажи сега ЩО СПРЕХА "МЕЛОДИЯ НА ГОДИНАТА"?! ИЛИ СИ В РУСИЯ?!

      

Не са я спрели. САмо те карат да си мислиш, че са я спрели, защото имат интерес от това ти да си мислиш така.

      

Няма да се връщам,нямам желание и нужда.Общувам с голям кръг хора,не ми липсват социални контакти.Имам свобода,която повечето работещи жени нямат-мога да уча,да спя до късно,да се разхождам когато и където искам,да си поддържам къщата,без да се чувствам преуморена,да съм до детето си в най-хубавите му години,когато най-много се нуждае от мен.Намирам много предимства в това,човек да може да си позволи да не работи.Най-неприятното е да искаш да си стоиш у дома,а да нямаш възможност,заради финансови причини,тогава работата тежи.Единственото ми притеснение е,че в по-късен етап,когато отгледам децата си,ще ми се работи,но ще съм извън класациите.Това е единственият недостатък на дългото отсъствие от работа.

Съжалявам,че толкова остро се прие нещо,което за науката,поне според психолозите,с които аз съм разговаряла е отдавна прието-не става дума за тълкуването на теорията за привързаността,а за това,че до 2-3 годинки е желателно детето да общува максимално време с майката-това е на това противници не познавам.това не е упрек или критика,далеч съм от това.Идеята ми беше,че е добре да взимаме информиран избор,а не да критикувам този или онзи,който работи.Има и друг феномен-човек,който е взел някакво решение или напривл определен избор- го подкрепя и остро се възпротивява на всичко,което носи информация,че изборът му не е най-добрият.Това е естествена човешка реакция,за да си възстановим вътрешния комфорт оспорваме всяка информация,която го нарушава.

Аз не съм видяла някой да спори, че майката трябва да общува максимално с детето си. И не само до 3 годишна възраст. Майката трябва да общува максимално с детето си до края на живота си, независимо дали детето и е бебе или 40 годишен мъж.
Спорът идва от това къде е максимумът. За теб максимално означава 24 часа на ден. За мен просто максимално не означава постоянно. Максимално, но не прекалено. Това е моят начин на мислене. И това не е начин на мислене, който съм възприела, за да се отърся от вината, че съм се върнала на работа. Никога не съм мислила по друг начин и никога не съм изпитвала вина, защото не съм смятала и не смятам, че съм изоставила детето си. Общувам максимално пълноценно с него, без да се лишавам от своята нужда от комуникация и участие в икономическата действителност. Това, което правя, не е компромис. Не се лишавам от време с детето си, за да градя кариера. Аз просто съчетавам двете неща, без едното да е за сметка на другото.

Много е спорно да се говори за най-добър избор по принцип, Veronika44.
Най-добрият избор е на конкретен човек, в конкретна ситуация, в конкретно време.

Няма смисъл да се налагат "постулати" и "безспорни истини" за такива човешки неща.
 

Мисля, че спорът за двата основни подхода по отношение на детето, които се обсъждат тук - да го гледа майката, оставяйки си в къщи, или тя да отиде на работа и през това време да го гледа някой друг, различен от родителите, може да продължи в момента до безкрайност. Частен случай - майката и бащата да се редуват на смени на работа (поне за мен приемлив, но при много трудна финансова ситуация.)

И колкото и да се убеждаваме сега, истински тези подходи може да изпита само времето -  т.е. след години може да се видят какви са плодовете и на едното и на другото, когато детето порастне и вече не е сладкото усмихнато мъниче, а е станало младеж ... Ние с таткото гледаме на цялата история като инвестиция в бъдещето, като градене ...

Веднъж ми бяха казали нещо като виц, но има истина в него - млади майка и баща отишли при педиатърката, когато бебето било на 20 дена и я попитали, кажете ни, как да почнем да го възпитаваме, нямаме опит, и тя отговорила "Ами вече сте позакъснели с почването, трябваше още от първия му ден." - някой ще каже - малко странно, щото от първия ден възприятията му почти нямат идея за околния свят, нито разбира нещо, ако му говориш...
- друго в този дух съм чувала - "Възпитавай детето още докато се събира напреки на леглото си."

Тия ги написах за тези, на които би им било интересно да разсъдят върху тях. Поне преди време като ги чух, на мен ми беше. Изводът ми е - ако е толкова важно да го възпитаваш от съвсем мъничко, колко по-важно е като е на 1г., да не говорим на 2 и на 3, когато всичките му възприятия работят с пълна пара, и ако съдя по моя син взима пример от всичко и опитва да имитира всичко. Но най-вече нас, разбира се А как го възпитаваш, ако не си около него през деня ... За няколкото часа вечер?! Аз виждам, че и когато си по цял ден с него, пак е трудно, защото те си проявяват характерче, колко повече, ако те няма ... А ти като родител си отговорен за това що за човек ще стане това дете!

Това е от мен, един ден животът ще покаже на всяка една от нас!

Доста агресивен тон използват привържениците на ранното завръщане на работа в тази тема. Тон на човек, който не е уверен в собствения си избор и търси оправдание за своята несигурност.
Не сме всички еднакви и е нормално да има различни мнения по въпросите на отглеждането и възпитанието на децата. Често срещам майки, които са изнервени от присъствието на детето, които не могат да понасят да бъдат с него по цял ден, крещят му и т.н. Съгласна съм, че за такива майки е по-добре да тръгнат на работа по-рано и да общуват с детето си по 2-3 часа на ден, но качествено. Ето че нещата не са еднозначни.
Всеки трябва да знае кое е най-доброто за него и за неговото дете, и да постъпи по съответния начин. Както с кърменето - знаем, че кърменето е най-доброто за едно бебе, но на някои майки просто не им се получава или не желаят, или не се чувстват добре като кърмят. За тях е най-добре да не се измъчват и да дават АМ.
По същия начин е и с ранното отделяне на детето от майката - по принцип е най-добре майката да бъде до детето си няколко години, но ако не се чувства добре така и не я свърта, нека с чиста съвест се отдаде на други занимания. И нека малкото време, което прекарва с детето бъде пълноценно и за двамата
Успех, каквото и да сте решили!

Ей, момичета, не исках моето малко проучване да се раздвои на подтеми "Световната конспирация и феминизма" и "Книги за отглеждане на деца - о,колко грешни са те" 
Много интересни мнения прочетох.
Съжалявам за всички, които са се върнали на работа заради финансовите обстоятелства. Наистина сигурно тежи да пропускаш онези, първите, както се казва "най-ценните" моменти, не защото така си решила, а защото така е трябвало. При мен финансова сигурност бол Макар, че наистина тук не е място за мерене на ... заплати.
Много мами са силно социално ориентирани - прекрасно наистина, но аз съм в графа силно затворени интроверти, заедно с мъжа ми, като си се отдаваме най-вече на разни интелектуални занимания, отколкото на кафета, кръчми или нещо такова. Според някои сме темерути И не са далеч от истината, но тази темерутщина си е нашето малко семейно убежище, в което можем и двамата да обсъждаме например Кафка, без да се чувстваме като сноби. Детето ни ще израсте сред хиляди книги, вярвам че ще е за добро, само се притеснявам да не му тежи прекомерната ни интровертност, ако вземе да се пръкне пък някое супер отворено и активно дете ( какви са шансовете за това впрочем? )
Аз лично прекарах първите си няколко години далеч от майка ми - тя бе студентка в друг град заедно с баща ми, та ме отглеждаха баба и дядо. Това лично на мен не ми се отрази никак добре. Трудно комуникирам с майка ми, ще ми да знам защо, но мъничко вътрешно си се съмнявам, че е и заради тази раздяла. След това пък отидохме на другия полюс - майка ми я съкратиха и си стоя в къщи 10-на години. Побърка ме откровено, но тогава аз бях и по-голяма, а тя - много по-отчаяна, и някак си без да иска си изкарваше отчаянието и върху мен. Отношенията ни се подобриха чак когато започна собствен бизнес преди години, но не чак толкова, колкото вероятно би могло да се счете за нормално и поносимо.
Кариера в момента особена нямам, стигнах тавана така да се каже, имам твърде висока заплата  Имам си и едно тесте дипломи, сертификати, говоря свободно 4 езика, определям до голяма степен сама работните си условия като работно време, отпуски, бонуси, уважавана съм, търсена и ценена в работата, но... Някак си това няма толкова голямо значение за мен, колкото би трябвало.
Не съм подчинена на мъжа ми, имаме напълно равноправни отношения, и онзи тип любов, която не смята моите пари-твоите пари, и какво ще правим, ако се разведем. Винаги съм се чудила как ще си избера някога мъж, какви критерии за оценка да му приложа, дали непрекъснато ще се съмнявам и ще го ревнувам...Ами нищо такова. Просто се намерихме. И съмненията, и плановете тип "ами ако",  изчезнаха
Та в моя случай - финансово осигурен интроверт ( мда, и малко темерут), с голямо количество знания в професия, която не се мени непрекъснато, и която мога да усъвършенствам и от вкъщи, с не толкова силни амбиции като по-млада - трябва ли да изпитвам вина, че не изпитвам никакво, ама никакво желание да се връщам на работа след като родя?
Защото малко започнах да се замислям по този въпрос, с вината - от 155 поста само две-три горди останали вкъщи мами имаше, като едната я изядохте с парцалите повечето

Напротив Лилита, аз не мисля, че тонът е агресивен. Мнението ми абсолютно се покрива с твоето.

Анджи, наистина само времето може да покаже. Аз за сега имам противоречиви примери. Моя приятелка отгледа първото си дете до 3-тата му годинка. Междувременно роди и второ. Когато второто дете беше на 6 месеца, тя се върна на работа. От моите наблюдения, първото дете е едно разглезено малко чудовище. Второто се проявява като чудесно възпитано малко дете. Дори учудващо за неговата възраст. Може би защото намериха детегледачка с педагогическо образование, която малко по-добре от майка знае кое занимание е подходящо за детето и кое не и как дапостъпи в дадена ситуация, така че детето да си извлече правилния извод - нито да се почувства малтретирано, нито да се разглези.

Имам и друга приятелка. Тя не се върна на работа. Отгледа детето. НО, тя посвети много време на детето. Не му разрешаваше да гледа телевизия, а му четеше книжки. Консултираше се с педагози за заниманията им. В резултат, още преди да тръгне на училище, детето имаше речник, на който и възрастен да завиди. Използваше огромно разнообразие от думи, изговаряше ги абсолютно правино и на място, четеше и пишеше. Ако стоенето вкъщи включва педагогическо възпитание - да. Но само да си седиш вкъщи и да махаш с прахосмукачката и черпака, докато детето зяпа ТВ-то. Това за мен не е качествено прекарано време с детето и може и без него.