За допълнителни доходи
Виж целия пост
Защо ще се върнете на работа?
- Публикувана: 3 авг. 2007, 14:32 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 20:17 ч.
# 166
7 авг. 2007, 14:56 ч.
ти да не си мадам Саркози под прикритие??
еми като си толкова ентелегентна, Що питаШ у форма кво да правиШ
кой е тоя Кафка
Виж целия пост
Ей, момичета, не исках моето малко проучване да се раздвои на подтеми "Световната конспирация и феминизма" и "Книги за отглеждане на деца - о,колко грешни са те" 
Много интересни мнения прочетох.
Съжалявам за всички, които са се върнали на работа заради финансовите обстоятелства. Наистина сигурно тежи да пропускаш онези, първите, както се казва "най-ценните" моменти, не защото така си решила, а защото така е трябвало. При мен финансова сигурност бол
Макар, че наистина тук не е място за мерене на ... заплати.
Много мами са силно социално ориентирани - прекрасно наистина, но аз съм в графа силно затворени интроверти, заедно с мъжа ми, като си се отдаваме най-вече на разни интелектуални занимания, отколкото на кафета, кръчми или нещо такова. Според някои сме темерути
И не са далеч от истината, но тази темерутщина си е нашето малко семейно убежище, в което можем и двамата да обсъждаме например Кафка, без да се чувстваме като сноби. Детето ни ще израсте сред хиляди книги, вярвам че ще е за добро, само се притеснявам да не му тежи прекомерната ни интровертност, ако вземе да се пръкне пък някое супер отворено и активно дете ( какви са шансовете за това впрочем? )
Аз лично прекарах първите си няколко години далеч от майка ми - тя бе студентка в друг град заедно с баща ми, та ме отглеждаха баба и дядо. Това лично на мен не ми се отрази никак добре. Трудно комуникирам с майка ми, ще ми да знам защо, но мъничко вътрешно си се съмнявам, че е и заради тази раздяла. След това пък отидохме на другия полюс - майка ми я съкратиха и си стоя в къщи 10-на години. Побърка ме откровено, но тогава аз бях и по-голяма, а тя - много по-отчаяна, и някак си без да иска си изкарваше отчаянието и върху мен. Отношенията ни се подобриха чак когато започна собствен бизнес преди години, но не чак толкова, колкото вероятно би могло да се счете за нормално и поносимо.
Кариера в момента особена нямам, стигнах тавана така да се каже, имам твърде висока заплата Имам си и едно тесте дипломи, сертификати, говоря свободно 4 езика, определям до голяма степен сама работните си условия като работно време, отпуски, бонуси, уважавана съм, търсена и ценена в работата, но... Някак си това няма толкова голямо значение за мен, колкото би трябвало.
Не съм подчинена на мъжа ми, имаме напълно равноправни отношения, и онзи тип любов, която не смята моите пари-твоите пари, и какво ще правим, ако се разведем. Винаги съм се чудила как ще си избера някога мъж, какви критерии за оценка да му приложа, дали непрекъснато ще се съмнявам и ще го ревнувам...Ами нищо такова. Просто се намерихме. И съмненията, и плановете тип "ами ако", изчезнаха
Та в моя случай - финансово осигурен интроверт ( мда, и малко темерут), с голямо количество знания в професия, която не се мени непрекъснато, и която мога да усъвършенствам и от вкъщи, с не толкова силни амбиции като по-млада - трябва ли да изпитвам вина, че не изпитвам никакво, ама никакво желание да се връщам на работа след като родя?
Защото малко започнах да се замислям по този въпрос, с вината - от 155 поста само две-три горди останали вкъщи мами имаше, като едната я изядохте с парцалите повечето
Много интересни мнения прочетох.
Съжалявам за всички, които са се върнали на работа заради финансовите обстоятелства. Наистина сигурно тежи да пропускаш онези, първите, както се казва "най-ценните" моменти, не защото така си решила, а защото така е трябвало. При мен финансова сигурност бол
Макар, че наистина тук не е място за мерене на ... заплати. Много мами са силно социално ориентирани - прекрасно наистина, но аз съм в графа силно затворени интроверти, заедно с мъжа ми, като си се отдаваме най-вече на разни интелектуални занимания, отколкото на кафета, кръчми или нещо такова. Според някои сме темерути
И не са далеч от истината, но тази темерутщина си е нашето малко семейно убежище, в което можем и двамата да обсъждаме например Кафка, без да се чувстваме като сноби. Детето ни ще израсте сред хиляди книги, вярвам че ще е за добро, само се притеснявам да не му тежи прекомерната ни интровертност, ако вземе да се пръкне пък някое супер отворено и активно дете ( какви са шансовете за това впрочем? )Аз лично прекарах първите си няколко години далеч от майка ми - тя бе студентка в друг град заедно с баща ми, та ме отглеждаха баба и дядо. Това лично на мен не ми се отрази никак добре. Трудно комуникирам с майка ми, ще ми да знам защо, но мъничко вътрешно си се съмнявам, че е и заради тази раздяла. След това пък отидохме на другия полюс - майка ми я съкратиха и си стоя в къщи 10-на години. Побърка ме откровено, но тогава аз бях и по-голяма, а тя - много по-отчаяна, и някак си без да иска си изкарваше отчаянието и върху мен. Отношенията ни се подобриха чак когато започна собствен бизнес преди години, но не чак толкова, колкото вероятно би могло да се счете за нормално и поносимо.
Кариера в момента особена нямам, стигнах тавана така да се каже, имам твърде висока заплата Имам си и едно тесте дипломи, сертификати, говоря свободно 4 езика, определям до голяма степен сама работните си условия като работно време, отпуски, бонуси, уважавана съм, търсена и ценена в работата, но... Някак си това няма толкова голямо значение за мен, колкото би трябвало.
Не съм подчинена на мъжа ми, имаме напълно равноправни отношения, и онзи тип любов, която не смята моите пари-твоите пари, и какво ще правим, ако се разведем. Винаги съм се чудила как ще си избера някога мъж, какви критерии за оценка да му приложа, дали непрекъснато ще се съмнявам и ще го ревнувам...Ами нищо такова. Просто се намерихме. И съмненията, и плановете тип "ами ако", изчезнаха
Та в моя случай - финансово осигурен интроверт ( мда, и малко темерут), с голямо количество знания в професия, която не се мени непрекъснато, и която мога да усъвършенствам и от вкъщи, с не толкова силни амбиции като по-млада - трябва ли да изпитвам вина, че не изпитвам никакво, ама никакво желание да се връщам на работа след като родя?
Защото малко започнах да се замислям по този въпрос, с вината - от 155 поста само две-три горди останали вкъщи мами имаше, като едната я изядохте с парцалите повечето
ти да не си мадам Саркози под прикритие??
еми като си толкова ентелегентна, Що питаШ у форма кво да правиШ
кой е тоя Кафка
# 167
7 авг. 2007, 14:59 ч.
Откога да се интересуваш по някоя тема за мнението на другите е признак за липса на интелигентност? Може би в Милано е така.
Само не разбирам защо толкова негативизъм... Макар че темерути кой харесва все пак
Благодаря на всички мами, които изказаха мнението си, наистина го оценявам.
Виж целия пост
Само не разбирам защо толкова негативизъм... Макар че темерути кой харесва все пак
Благодаря на всички мами, които изказаха мнението си, наистина го оценявам.
# 168
7 авг. 2007, 15:21 ч.
упс, моя е грешката, аз май не съм се изразила правилно, исках да кажа, че ако НЕ го наблюдаваш, МОЖЕШЕ лесно сам да си се измъкне въпреки коланите. Много ясно, че няма да го оставим да си се разхожда из колата, докато шофираме. Затова бяхме и двамата родители в колата и аз разбира се възспирах опитите му за измъкване и го занимавах. Все пак е страшно енергичен и динамичен малък мъж и вече е голям, и като цяло е доста силен и хем има хъс и желание да се движи, хем няма акъл да се пази. Но както виждаш сме намерили решение, писала съм, че сме купили нов по-стабилен стол.
Може би някои мами с буйни дечица по биха ме разбрали. Слава богу въпреки всичко с такова буйно дете за 1г.9м. не сме имали сериозни инциденти, освен че веднъж си удари малко по-лошо веждата в къщи, и то по времето когато едвам си стоях на краката от гадене, бидейки бременна в първите месеци с второто...
Някак ми се струва това по-отговорно отношение към детето, от твоето
цитат - Qioia : "Какво ми пре4и да си карам кефа и ако искам и да се напия, дори и да не съм тинейджърка? " и "не виждам ниЩо лоШо, майката съЩо може да се запие с приателки, какъв е проблема?"
Виж целия пост
Анджи, Ще те цитирам от темата в форума за татковците:
" О, това за шофирането съм абсолютно съгласна, аз шофирах до към края на 6ти месец бременна, беше трудно щото съм съвсем млад шофьор. Трафикът в София беше ужасен, а сега 5 пъти повече. А и в момента е меко казано опасно, защото нямаме централно заключване отвътре, а синът ми от стария си стол се измъкваше, но от 1 месец сме му взели нов стол за кола, уж по-стабилен, и може и да се получи излизане само с единия родител с колата"
това за мен пример за невежество и "лоШа" майка
критериите за доброто на децата явно са ни доста разли4ни
нямам какво да допълня
" О, това за шофирането съм абсолютно съгласна, аз шофирах до към края на 6ти месец бременна, беше трудно щото съм съвсем млад шофьор. Трафикът в София беше ужасен, а сега 5 пъти повече. А и в момента е меко казано опасно, защото нямаме централно заключване отвътре, а синът ми от стария си стол се измъкваше, но от 1 месец сме му взели нов стол за кола, уж по-стабилен, и може и да се получи излизане само с единия родител с колата"
това за мен пример за невежество и "лоШа" майка
критериите за доброто на децата явно са ни доста разли4ни
нямам какво да допълня
упс, моя е грешката, аз май не съм се изразила правилно, исках да кажа, че ако НЕ го наблюдаваш, МОЖЕШЕ лесно сам да си се измъкне въпреки коланите. Много ясно, че няма да го оставим да си се разхожда из колата, докато шофираме. Затова бяхме и двамата родители в колата и аз разбира се възспирах опитите му за измъкване и го занимавах. Все пак е страшно енергичен и динамичен малък мъж и вече е голям, и като цяло е доста силен и хем има хъс и желание да се движи, хем няма акъл да се пази. Но както виждаш сме намерили решение, писала съм, че сме купили нов по-стабилен стол.
Може би някои мами с буйни дечица по биха ме разбрали. Слава богу въпреки всичко с такова буйно дете за 1г.9м. не сме имали сериозни инциденти, освен че веднъж си удари малко по-лошо веждата в къщи, и то по времето когато едвам си стоях на краката от гадене, бидейки бременна в първите месеци с второто...
Някак ми се струва това по-отговорно отношение към детето, от твоето
цитат - Qioia : "Какво ми пре4и да си карам кефа и ако искам и да се напия, дори и да не съм тинейджърка? " и "не виждам ниЩо лоШо, майката съЩо може да се запие с приателки, какъв е проблема?"
# 169
7 авг. 2007, 15:52 ч.
Това за Кафка ми звучи малко снобарско, но дай Боже всекиму такава семейна идилия. Иначе кой, кога и защо преценява сам и трябва да се научим да уважаваме мнението и решенията на другия (другите) щом искаме да уважават нашите. 
Виж целия пост
Иначе кой, кога и защо преценява сам и трябва да се научим да уважаваме мнението и решенията на другия (другите) щом искаме да уважават нашите.
# 170
7 авг. 2007, 15:57 ч.
Анджи, малко странен избор на цитати. Ако си искала да злепоставиш някого с тези цитати - не успя. Аз също не виждам лошо в това майката да си позволи да се запие с приятелки веднъж - два пъти годишно. И майката е човек все пак. Не става дума да пиянства нон-стоп.
Виж целия пост
# 171
7 авг. 2007, 17:36 ч.
тая Мариана Тодорова к колко години е висяла вкъщи да гледа децата си?
и не разбирам защо само майката е тази ,която трябва да стои долепена до детето?бащата не е ли "предмет на любовта" за това дете?
Долепена ли?!Висене ли е гледането на дете-обижадш доста хора с това си изречение.Отговор на въпросите защо само майката през първите 3 години може да ти даде детски психолог.Знам,че никой не е длъжен да се интересува от детска психология,но това написано в статията е факт и наистина се учудвам,че в България майчетата не са запознати с тези специфики на детското развитие.Има достатъчно литература по въпроса,много такива специалисти в училищата и детските градини/може да се обърне човек с въпроси към тях/,все пак психическото благополучие на децата е важен въпрос и зсалужава човек да се порови из публикациите на специалистите..Привързаността възниква първоначално /като правило/ към майката на детето.
като погледнах,че Марияна Тодорова е завършила педагогика и като знам как се учи педагогика в БГ,ми се изпарява представата за специалист.
и аз се учудвам как много "майчета" в Германия също не са запознати с тези специфики на детското развитие.
ти на колко си родила,че успя да стигнеш тавана,да вземеш сертификатите и дипломите и да стигнеш тази супер висока заплата?и колко деца имаш?
Виж целия пост
тая Мариана Тодорова к колко години е висяла вкъщи да гледа децата си?
и не разбирам защо само майката е тази ,която трябва да стои долепена до детето?бащата не е ли "предмет на любовта" за това дете?
Долепена ли?!Висене ли е гледането на дете-обижадш доста хора с това си изречение.Отговор на въпросите защо само майката през първите 3 години може да ти даде детски психолог.Знам,че никой не е длъжен да се интересува от детска психология,но това написано в статията е факт и наистина се учудвам,че в България майчетата не са запознати с тези специфики на детското развитие.Има достатъчно литература по въпроса,много такива специалисти в училищата и детските градини/може да се обърне човек с въпроси към тях/,все пак психическото благополучие на децата е важен въпрос и зсалужава човек да се порови из публикациите на специалистите..Привързаността възниква първоначално /като правило/ към майката на детето.
като погледнах,че Марияна Тодорова е завършила педагогика и като знам как се учи педагогика в БГ,ми се изпарява представата за специалист.
и аз се учудвам как много "майчета" в Германия също не са запознати с тези специфики на детското развитие.
Ей, момичета, не исках моето малко проучване да се раздвои на подтеми "Световната конспирация и феминизма" и "Книги за отглеждане на деца - о,колко грешни са те"
Много интересни мнения прочетох.
Съжалявам за всички, които са се върнали на работа заради финансовите обстоятелства. Наистина сигурно тежи да пропускаш онези, първите, както се казва "най-ценните" моменти, не защото така си решила, а защото така е трябвало. При мен финансова сигурност бол Макар, че наистина тук не е място за мерене на ... заплати.
Много мами са силно социално ориентирани - прекрасно наистина, но аз съм в графа силно затворени интроверти, заедно с мъжа ми, като си се отдаваме най-вече на разни интелектуални занимания, отколкото на кафета, кръчми или нещо такова. Според някои сме темерути И не са далеч от истината, но тази темерутщина си е нашето малко семейно убежище, в което можем и двамата да обсъждаме например Кафка, без да се чувстваме като сноби. Детето ни ще израсте сред хиляди книги, вярвам че ще е за добро, само се притеснявам да не му тежи прекомерната ни интровертност, ако вземе да се пръкне пък някое супер отворено и активно дете ( какви са шансовете за това впрочем? )
Аз лично прекарах първите си няколко години далеч от майка ми - тя бе студентка в друг град заедно с баща ми, та ме отглеждаха баба и дядо. Това лично на мен не ми се отрази никак добре. Трудно комуникирам с майка ми, ще ми да знам защо, но мъничко вътрешно си се съмнявам, че е и заради тази раздяла. След това пък отидохме на другия полюс - майка ми я съкратиха и си стоя в къщи 10-на години. Побърка ме откровено, но тогава аз бях и по-голяма, а тя - много по-отчаяна, и някак си без да иска си изкарваше отчаянието и върху мен. Отношенията ни се подобриха чак когато започна собствен бизнес преди години, но не чак толкова, колкото вероятно би могло да се счете за нормално и поносимо.
Кариера в момента особена нямам, стигнах тавана така да се каже, имам твърде висока заплата Имам си и едно тесте дипломи, сертификати, говоря свободно 4 езика, определям до голяма степен сама работните си условия като работно време, отпуски, бонуси, уважавана съм, търсена и ценена в работата, но... Някак си това няма толкова голямо значение за мен, колкото би трябвало.
Не съм подчинена на мъжа ми, имаме напълно равноправни отношения, и онзи тип любов, която не смята моите пари-твоите пари, и какво ще правим, ако се разведем. Винаги съм се чудила как ще си избера някога мъж, какви критерии за оценка да му приложа, дали непрекъснато ще се съмнявам и ще го ревнувам...Ами нищо такова. Просто се намерихме. И съмненията, и плановете тип "ами ако", изчезнаха
Та в моя случай - финансово осигурен интроверт ( мда, и малко темерут), с голямо количество знания в професия, която не се мени непрекъснато, и която мога да усъвършенствам и от вкъщи, с не толкова силни амбиции като по-млада - трябва ли да изпитвам вина, че не изпитвам никакво, ама никакво желание да се връщам на работа след като родя?
Защото малко започнах да се замислям по този въпрос, с вината - от 155 поста само две-три горди останали вкъщи мами имаше, като едната я изядохте с парцалите повечето
Много интересни мнения прочетох.
Съжалявам за всички, които са се върнали на работа заради финансовите обстоятелства. Наистина сигурно тежи да пропускаш онези, първите, както се казва "най-ценните" моменти, не защото така си решила, а защото така е трябвало. При мен финансова сигурност бол
Макар, че наистина тук не е място за мерене на ... заплати. Много мами са силно социално ориентирани - прекрасно наистина, но аз съм в графа силно затворени интроверти, заедно с мъжа ми, като си се отдаваме най-вече на разни интелектуални занимания, отколкото на кафета, кръчми или нещо такова. Според някои сме темерути
И не са далеч от истината, но тази темерутщина си е нашето малко семейно убежище, в което можем и двамата да обсъждаме например Кафка, без да се чувстваме като сноби. Детето ни ще израсте сред хиляди книги, вярвам че ще е за добро, само се притеснявам да не му тежи прекомерната ни интровертност, ако вземе да се пръкне пък някое супер отворено и активно дете ( какви са шансовете за това впрочем? )Аз лично прекарах първите си няколко години далеч от майка ми - тя бе студентка в друг град заедно с баща ми, та ме отглеждаха баба и дядо. Това лично на мен не ми се отрази никак добре. Трудно комуникирам с майка ми, ще ми да знам защо, но мъничко вътрешно си се съмнявам, че е и заради тази раздяла. След това пък отидохме на другия полюс - майка ми я съкратиха и си стоя в къщи 10-на години. Побърка ме откровено, но тогава аз бях и по-голяма, а тя - много по-отчаяна, и някак си без да иска си изкарваше отчаянието и върху мен. Отношенията ни се подобриха чак когато започна собствен бизнес преди години, но не чак толкова, колкото вероятно би могло да се счете за нормално и поносимо.
Кариера в момента особена нямам, стигнах тавана така да се каже, имам твърде висока заплата Имам си и едно тесте дипломи, сертификати, говоря свободно 4 езика, определям до голяма степен сама работните си условия като работно време, отпуски, бонуси, уважавана съм, търсена и ценена в работата, но... Някак си това няма толкова голямо значение за мен, колкото би трябвало.
Не съм подчинена на мъжа ми, имаме напълно равноправни отношения, и онзи тип любов, която не смята моите пари-твоите пари, и какво ще правим, ако се разведем. Винаги съм се чудила как ще си избера някога мъж, какви критерии за оценка да му приложа, дали непрекъснато ще се съмнявам и ще го ревнувам...Ами нищо такова. Просто се намерихме. И съмненията, и плановете тип "ами ако", изчезнаха
Та в моя случай - финансово осигурен интроверт ( мда, и малко темерут), с голямо количество знания в професия, която не се мени непрекъснато, и която мога да усъвършенствам и от вкъщи, с не толкова силни амбиции като по-млада - трябва ли да изпитвам вина, че не изпитвам никакво, ама никакво желание да се връщам на работа след като родя?
Защото малко започнах да се замислям по този въпрос, с вината - от 155 поста само две-три горди останали вкъщи мами имаше, като едната я изядохте с парцалите повечето
# 172
7 авг. 2007, 18:13 ч.
Е,това го приемам и с двете си ръце а не разни там няма да работя,докато детето ми стане ученик ,защото в детската градина има опасност да стане хаймана или вредител.
Анджи адски ме издразни с цитата си тъпо и не намясто като повечето ти постове.
Лилита тона ти не е агресивен леко и нежно хапеш
имам предвид "По същия начин е и с ранното отделяне на детето от майката - по принцип е най-добре майката да бъде до детето си няколко години, но ако не се чувства добре така и не я свърта, нека с чиста съвест се отдаде на други занимания. И нека малкото време, което прекарва с детето бъде пълноценно и за двамата "
Виж целия пост
Няма да се връщам,нямам желание и нужда.Общувам с голям кръг хора,не ми липсват социални контакти.Имам свобода,която повечето работещи жени нямат-мога да уча,да спя до късно,да се разхождам когато и където искам,да си поддържам къщата,без да се чувствам преуморена,да съм до детето си в най-хубавите му години,когато най-много се нуждае от мен.Намирам много предимства в това,човек да може да си позволи да не работи.Най-неприятното е да искаш да си стоиш у дома,а да нямаш възможност,заради финансови причини,тогава работата тежи.Единственото ми притеснение е,че в по-късен етап,когато отгледам децата си,ще ми се работи,но ще съм извън класациите.Това е единственият недостатък на дългото отсъствие от работа.
а не разни там няма да работя,докато детето ми стане ученик ,защото в детската градина има опасност да стане хаймана или вредител.Анджи адски ме издразни с цитата си тъпо и не намясто като повечето ти постове.
Лилита тона ти не е агресивен леко и нежно хапеш
имам предвид "По същия начин е и с ранното отделяне на детето от майката - по принцип е най-добре майката да бъде до детето си няколко години, но ако не се чувства добре така и не я свърта, нека с чиста съвест се отдаде на други занимания. И нека малкото време, което прекарва с детето бъде пълноценно и за двамата "
# 173
7 авг. 2007, 18:29 ч.
моите условия да си стоя в къЩи:
постоянен доход, например от 2, 3, 4 апартамента, които давам под наем
сътоветно осигурена бейби ситър и 4иста4ка
от там нататък, кеф ти тук, кеф ти там, море, планина, кулктурни мероприатия, кафка, моцарт, асиз, каквото ми дуШа иска
Виж целия пост
постоянен доход, например от 2, 3, 4 апартамента, които давам под наем
сътоветно осигурена бейби ситър и 4иста4ка
от там нататък, кеф ти тук, кеф ти там, море, планина, кулктурни мероприатия, кафка, моцарт, асиз, каквото ми дуШа иска
# 174
7 авг. 2007, 20:17 ч.
Заключвам темата по молба на авторката.
Виж целия пост
Цитат
Dokladvashtiiat e napisal sledniia komentar:
Моля, ако е възможно да бъде затворена моята тема "Защо се върнахте на работа", тъй като темата се изроди в нападки, а не в споделяне на опит, както бе замисъла. Благодаря предварително.
Моля, ако е възможно да бъде затворена моята тема "Защо се върнахте на работа", тъй като темата се изроди в нападки, а не в споделяне на опит, както бе замисъла. Благодаря предварително.
Препоръчани теми