Почнеш ли препирня с шефовете си, вече не можеш да имаш реално добри отношения на работното си място. Винаги ще намерят начин да ти го върнат тъпкано. Пък ако ще и 100 пъти да идеш в Инспекцията по труда. Не ти ли спори някъде работата, натоварват ли те до степен да се поболееш - трябва да се махнеш оттам.
Виж целия пост
и аз съм бясна
- Публикувана: 8 авг. 2007, 18:13 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 08:07 ч.
# 16
9 авг. 2007, 15:09 ч.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
Виж целия пост
представете си какво е да работиш един месец без нито един ден почивка от сутрин до вечер.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
# 17
9 авг. 2007, 15:17 ч.
Съгласна съм, че най-доброто решение е друга работа. Но не съм съгласна с това, че шефовете винаги имат право - и те са хора и също грешат. Някои, които са по-човечни, го признават и променят нещата, ако искат да имат свестен персонал. Други, на които не им пука, че персонала им ще се сменя почти всеки ден,че вечно ще има напуснали и вечно ще има нови хора - те според мен не знаят какво губят с това текучество и рано или късно ще фалират.
Не бих позволила на шефовете си да ме манипулират така.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
Но това е бил твой личен избор, нали? Защо мислиш, че всички трябва да правят като теб и че това е нормално? За мен в случая е вярна поговорката, че:"Кой каквото прави за себе си го прави". Ти си се примирила с това положение, но други хора не могат, а и не трябва.
А и човека не се е съгласявал да почне работа при тия условия, а те са му били наложени после, без неговото съгласие.
Виж целия пост
Почнеш ли препирня с шефовете си, вече не можеш да имаш реално добри отношения на работното си място. Винаги ще намерят начин да ти го върнат тъпкано. Пък ако ще и 100 пъти да идеш в Инспекцията по труда. Не ти ли спори някъде работата, натоварват ли те до степен да се поболееш - трябва да се махнеш оттам.
Съгласна съм, че най-доброто решение е друга работа. Но не съм съгласна с това, че шефовете винаги имат право - и те са хора и също грешат. Някои, които са по-човечни, го признават и променят нещата, ако искат да имат свестен персонал. Други, на които не им пука, че персонала им ще се сменя почти всеки ден,че вечно ще има напуснали и вечно ще има нови хора - те според мен не знаят какво губят с това текучество и рано или късно ще фалират.
Не бих позволила на шефовете си да ме манипулират така.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
Но това е бил твой личен избор, нали? Защо мислиш, че всички трябва да правят като теб и че това е нормално? За мен в случая е вярна поговорката, че:"Кой каквото прави за себе си го прави". Ти си се примирила с това положение, но други хора не могат, а и не трябва.
А и човека не се е съгласявал да почне работа при тия условия, а те са му били наложени после, без неговото съгласие.
# 18
9 авг. 2007, 15:27 ч.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
е ми щом така те е устройвало. Аз също имах един период, дето щях да откача от работа и колкото и да не ми се искаше напуснах. Заради някаква си смотана работа не си струва човек да си съсипе здравето за цял живот.
В случая на фурор е по-сложно заради детето. Надявам се мъжът ти скоро да си намери друга работа, за съжаление друго не мога да дам като съвет. Стискам ви палци всичко да се оправи в най-скоро време!
Виж целия пост
представете си какво е да работиш един месец без нито един ден почивка от сутрин до вечер.
Работила съм цял месец без почивен ден, на място, където спираше тока посред зима, спираше водата... Работила съм 4 години от 9 сутрин до 9, 10, 11 вечерта... до 4 сутринта... с почивка само събота
е ми щом така те е устройвало. Аз също имах един период, дето щях да откача от работа и колкото и да не ми се искаше напуснах. Заради някаква си смотана работа не си струва човек да си съсипе здравето за цял живот.
В случая на фурор е по-сложно заради детето. Надявам се мъжът ти скоро да си намери друга работа, за съжаление друго не мога да дам като съвет. Стискам ви палци всичко да се оправи в най-скоро време!
# 19
9 авг. 2007, 17:16 ч.
Съпругът ми напусна подобна верига(за мобилни апарти и пр.0)по същите причини и се премести на нова(уж много по-добра) работа.В резултат,на втория месец се оказа,че нещата са дори по-зле...сега пътува много повече,остава до мног по-късно и винаги нещо "изниква".Убедих се,че не лъже и че наистина "изниква'(познавам му колегите)...и аз съм бясна,а за отсъствията-писах в много теми по този въпрос:не мога да свикна,не ми харесва и изобщо много зле ми се отразява това.А уж беше за добро...да ти се не види и заплатата и статута,и всиките други (уж) предимства!!! 
А за обажданията по никое време да говоря ли?Един път шефът му беше в Щатите и го викна в скайпа да обсъждат някакви много спешни неща,в събота,в 1 часа през нощта!!!Безочие!!!И ред други такива.Дълго мога да изброявам,а първоначалните уговорки и приказки се оказаха вятър и мъгла(дето вика баба ми)!!!
След поредица дуднения от моя страна,сега е в процес на търсене на нова работа(аман от шефове-изедници в тая държава ,значи... и то на уж много добри фирми...).Не че чак толкова ми е затичал по свирката моя мъж,ама и на него му писна да се "запознава "за пореден път с малкият ми син на всеки две-три седмици,като успее да намери повече време за нас
Виж целия пост
А за обажданията по никое време да говоря ли?Един път шефът му беше в Щатите и го викна в скайпа да обсъждат някакви много спешни неща,в събота,в 1 часа през нощта!!!Безочие!!!И ред други такива.Дълго мога да изброявам,а първоначалните уговорки и приказки се оказаха вятър и мъгла(дето вика баба ми)!!!
След поредица дуднения от моя страна,сега е в процес на търсене на нова работа(аман от шефове-изедници в тая държава ,значи... и то на уж много добри фирми...).Не че чак толкова ми е затичал по свирката моя мъж,ама и на него му писна да се "запознава "за пореден път с малкият ми син на всеки две-три седмици,като успее да намери повече време за нас
# 20
10 авг. 2007, 08:07 ч.
Искам да споделя, че не само в Бг е таka. Мъжа ми започна нова работа-официално работно време е от 8:00-18часа. Но всъщност не е така. Работи до доста по-късно, някои дни от по-рано, дори да се прибере често се налага да работи по час-два у дома. Фирмата му има много клиенти от Европа и целия свят. Тази нощ в 12 и 12:30 има телефонни конференции с Европа. Като утре отново в 8 трябва да е на работа. Знам как се чувстваш, защото и аз сама гледам бебето. То заспива 30 минути след като мъжа ми се прибере и спи още сутрин когато той излиза. Също по договор има платена почивка, но неписано разбирателство е , че никой тук не взима първaта година никакви почивни дни.
Често фирми те изцеждат в началото да видят как се справят новите работници, дали си заслужава да ги оставят на работа... Надявам се да е така с него. Опитай се да се успокоиш малко, може би мъжа ти да пита откога ще започнат да спазват условията, които са му обещали в интервюто.
Поздрави на Плевен(аз по принцип съм оттам)
Виж целия пост
Често фирми те изцеждат в началото да видят как се справят новите работници, дали си заслужава да ги оставят на работа... Надявам се да е така с него. Опитай се да се успокоиш малко, може би мъжа ти да пита откога ще започнат да спазват условията, които са му обещали в интервюто.
Поздрави на Плевен(аз по принцип съм оттам)
Препоръчани теми