За наказанията в яслите...

За мен пък едно от най- ГАДНИТЕ неща е дърпането на уши, не знаете как го мразя! Но сина ми е бивал на възраст, на която може да се оплаче и съответно винаги съм реагирала. Това си е вид физическо наказание, за мен е изключително срамно, а да не говорим, че е и опасно. Други го приемат пък за нормално. В ДГ и в училище при малките е основно средство за възпитание или поне едно от основните такива.
Purmamarca , аз например говоря от личен опит и предварително казвам, че съм сигурна или поне се надявам, че това не е на всякъде. При моят син за две- три седмици не се появи медицинска сестра в ясленската група, нито учител. Беше през юни и децата нито един ден не бяха изведени навън. За мое щастие сина ми говореше и знам всичко от първа ръка. А и жените не са го отричали, питала съм ги. За нас беше истински кошмар почасово поставяне на гърне на дете, което от повече от половин година си ходеше само до тоалетната и се обслужваше. Също така не мога да не го нарека гадно- скандалите, които редовно се организират в редица ясли и ДГ за прословутото "неспане" на обяд. Не всеки може да спи и не всеки има нужда да спи на обяд. Разбирам персонала- това е време да си починат от хлапетата, но да накажеш или дори да се навикаш на дете, само че не си било затворило очите /не говоря за ставане и обикаляне въобще/ на обяд- това е не само прекалено, а и нещо повече. Какво друго да направя, освен да си взема детето и да си го прибера в къщи докато се съгласят да го вземат в градината? Така и направих и изобщо не съжалявам.
Такива жени за мен, напр., са си определено "лелеки" и по- късно в ДГ и в училище "даскалици" /последните, слава Богу, не се "паднаха" в нашата група/.
И пак- никога не съм била против наказанията, самата аз ги прилагам за големия. За малкия ще е също така, когато порастне и започне да разбира.

Невероятно точно казано 
В крайна сметка "лелките" се грижат за много деца и поради това имат приоритети. Като приоритет номер едно е всички деца в края на работния ден да се върнат живи и здрави по домовете си.
Дисциплината и наказанията може да не са най-доброто средство за възпитание на всяко едно дете, но са необходимост за постигане на общата безопасност.

подкрепям последните 2 мнения
ако някой иска специално отношение -  с бавачката
ама може и да й плаща двойно, щото получената услуга срещу стандартното възнаграждение е със средно качество - съмнявам се да има бавачка, която да спазва заръките на маминка на 100%
а като се замислим, че и бабите не го правят
яслата е някакъв заместител на нещо, ако не ни харесва, е добре да не я ползваме

ама хем да зависим от нея, хем да я плюем, някак не обичам аз така...

Ако искаш да отидем двете - аз и ти  - и за един ден да сменим двете лелки, дето ни гледат децата.
Ако оцелеем - мож да пробваме цяла седмица.
Ако и тогава оцелеем, бас държа че светогледът ни ще е различен.
 

Purmamarca, и всички подкрепили мнението ти, моля, не разбирайте погрешно и не изкривявайте думите ни!
Тук не става дума за това как ние(родителите) възпитаваме децата си, а за подхода на сестрите в яслата. Никой не иска индивидуално внимание за детето му, а да бъдат прилагани мерки съобразени с възрастта на децата. Това наказание не е подходящо, защото не води до задоволителен резултат. Има други начини за справяне в ситуация с 20 двегодишни деца.
И разбира се, че всяко дете е важно, то е личност.
Не може да се защитава метод, който не е в никой учебник по педагогика и който не е дал резултат и в практиката(да не кажете че само за теория говоря).
Затова са тези лели там - за да се справят, а не да търсят лесното.
Все едно аз да накажа ученика Х от девети клас  в ъгъла, заради това, че няма домашна. Ами не е подходящо просто за възрастта му. Има други наказания и санкции, за всяка възраст обаче са различни.

 

Благодаря, че го написа!

Надявам се повече учители да са като теб, да осъзнават и да се съобразяват с подчертаното.  
Както и родителите да го осъзнават за собствените си деца, разбира се...

   Абсолютно съм съгласна с тези два постинга!  Много щеше да е хубаво повечето хора, възпитаващи децата ни по различните заведения, да мислят по този начин!

Аз обаче не видях никой тук да предлага решение, включително Лиляна.
Дадоха се много примери от рода на:
1. Аз не наказвам на детето си да стои в ъгъла, задето е направило еди каква си постъпка, а вместо това го прибирам вкъщи, ако не се държи както трябва.
2. Не одобрявам на детето да му се прилага наказание сядане на столче за 5 мин, но казвам на дъщеря ми да иде в нейната стая да се успокои, ако не слуша.

Не се даде никакво, ама никакво предложение какво да направят "лелките", докато две деца се бият, други три се скубят, друго се катери по шкафа, някои пък се скарват за играчка, поредното се разревава, защото другарчето му го нарича с обидна дума. Всичко това не става последователно, изчаквайки госпожата да се справи с предния проблем, преди да е възникнал следващия.

Иначе тя знае, че децата са личности и е напълно наясно с това. Дайте обаче конкретна идея за реакция, съобразена с вашите виждания за възпитанието. Ама не за домашното такова, когато имаме една майка и едно дете. За там всеки сам си носи отговорност.

Карина, не случайно за да станеш педагог се изисква висше образование. През тези пет години на обучение трябва да се запознаеш с методиката на работата, която ще работиш, с проблемите и, с теорията затова.
Какво решение очакваш от мен? Ако аз знам решението, щях да съм лелка в яслите. Аз не съм лелка в ясла, аз съм учител и зная как да се справя с ученици на възраст над 11г. По същия начин очаквам и адекватно поведение на сестрите в яслите, а не макаренковски методи.
Да, аз знам, че моите деца са личности. Твоите не са ли?

Лиляна, работата е там, че съм педагог и съм завършила висше образование за това.
На мен ми се е случвало да съм в стая с 25 развилнели се деца, които просто си "играят", прилагайки си хватки от кеча (тогава беше супер модерно), както и в същия момент да се случват 100 други неща, изискващи вниманието на възрастния.
И понеже мен не са ме учили как в такава ситуация да обърна индивидуално внимание на всяко дете и да си говоря просторни разговори с него, докато някое друго зад гърба ми си разбие главата в ръба на чина, говоря И от опит!
Пак казвам, че в случая не става дума дали прилагането на наказание е най-добрия начин да се обясни на едно две годишно дете какво не е направило както трябва. Но дисциплината е най-добрият начин, цялата група деца да бъдат в относителна безопасност, докато са на едно място, а в детската градина точно това е приоритет номер едно.

Поисках някой да каже как си представя решението на ситуацията, защото се видя, че никой дори не се е замислял за подробностите от тази ситуация. Също така се изказаха много абсурдни мнения, чийто смисъл най-общо беше "Те трябва да са професионалисти и да си вършат работата като такива и да могат да се справят с каквито и да е ситуации и то постъпвайки както АЗ смятам за правилно."
Надявам се разбираш защо това е абсурдно.

Също така не мисля, че в задълженията на детската градина е тя да изпълнява ролята на майка за децата. Ако си си дал дедето на детска градина, значи ти си избрал поради една или друга причина да не се грижиш сам за него и си избрал на кого да повериш грижите. Детските градини не са задължителни и никой не държи там децата насила. Хубаво би било майките да се сещат за това от време на време.

Защо всички говорите за педагогика и педагогически подходи    Нито сестрите,нито лелките са с такова образование. Тук-там в ДГ има "лелки",които са ходили на курсове и се водят не "прислужник чистач" (по вашему лели) ,а "помощник-възпитател".

Както и да се водят жените, работещи в яслите по щат е все едно- не виждам вариянт за справяне на "шест" с 15-20 полу-бебета на възраст между 1-3 години. Гледачката на моето бебе е работила точно това- лелка в ясла и ДГ. Изключително кротка и добра жена е, много търпелива, рядко съм виждала толкова търпеливи хора. Тази сутрин докато си пиехме кафето преди да тръгна за работа разказва за яслите и дава примери за това- как когато се наложи да успокоиш едно дете и го гушнеш, същевременно трябва да хванеш друго за ръката и да гледаш останалите 18 какво правят, да не се сбият, да не паднат, някои от тях още едва ходят.
Нещо друго- майка ми на теория е върховен възпитател, педагог, философ и т.н.  На практика сама едно дете не е отгледала. Това, че някой имал някакво си образование и работел във въпросната сфера и изказва идеалистични схващания за това, как се въдворява ред и и се възпитават хлапета съвсем не означава, че реализира писанките си тук на практика.
Аз също чакам някой да предложи нещо разумно за "промяна" и не съм скептична- просто не виждам начин.


Именно, за това който не е доволен, както се казва- "на палатка", след като дори няма идея как да стане промяна, ка- моли същата да може да се осъществи реално.

В градината на дъщеря ми наказанието е седене "на червеното столче". Понякога тя започва да ми разказва нещо и споменава "...докато седях на червения стол...". Аз я питам "Наказана ли беше?", а тя обикновено ми отговаря "Да... а,  не - само малко да си почина". Което ме кара да си мисля, че когато ги запират малко, рядко им казват "Наказан си", а просто ги отпращат "малко да си починат" (като децата реално дори продължават да участват в обществения живот), което и тук се изтъква като приемливо и практикувано от доста противници на наказанията. Впрочем, те явно си представят тези от нас, които употребяват думата, като някакви надзиратели на роби, но да не изпадам в подробности Бая народ се почувства твърде извисен над останалите. Айде, да не съм и аз една от тях

Аз също съм ЗА наказанията. Дисциплина трябва да има, защото в противен случай настъпва анархия. Моя син още не е тръгнал на ясла, но да се надяваме че на есен ще е ясленче. И съм сигурна че ще го наказват. Защото и се бие, и хапе, и скубе и изтръгва играчките на децата при това доста често и без да е предизвикан. А нито обяснения, нито крясъци, нито наказания, нито дори удряне по ръката или дупето помогат. И не ми казвайте че е въпрос на възпитание. Едва ли някой иска да взъпита детето си да бъде побойник. По-скоро става въпрос за характер и за копиране на постъпки от детската площадка. Но да не се откланям.
Когато бях студентка /по икономика, уточнявам че дори нямам педагогическо образувание/ ме взеха лятото да замествам учителката в една детска градина на сборна група от2г до 7г, не повече от 10-12 деца. Аз, която съм си мислела, че децата си мили и любвеобилни същества ... колко бях изненада. Опитваха се да ме подлудят по всякакъв начин, все бели измисляха, биеха се, не ме слушаха и т.н. и т.н. Искам да ви кажа,че 1 месец ми се стори цяла вечност. Ако един опита да "ти се качи на главата" трябва незабавно да се отриегира, защото ако номера мине - всички започват. Т.е. мисълта ми е, че наред с това да осигуриш безопастността на децата през деня, трябва да запазиш и собствения си авторитет иначе - както казах вече настъпва анархия. От този момент си промених тотално мнението за т.нар. "даскалска" професия.
В къщи всеки да възпитава и /не/наказва детето си както намери за добре. Щом сме ги поверили обаче други хора да ги гледат, мисля че е редно да се съобразяме и с техните правила имайки в предвид условията и обстановката в която са поставени. И ми се иска майките, които са противници на наказанията, нека първо изкарат поне 1 ден на мястото на учителката и тогава да говорят, защото на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Ей с тази реплика ме разсмя  Аз да кажа, че никой не смятам за надзирател или друг вид звяр.    Както вече споменах, разликата между мен и някои други, може би е само тази, че аз просто не използвам думата "наказание" никога . Също налагам ограничения, също прилагам някои видове санкции, но никога не казвам "наказан си". А точно тази реплика от сина ми ме провокира да пусна темата. Прочетох много мнения - за и против наказанието в ъгъла - за това, че удряш, съм склонна да приема подобен вид мярка, като крайна все пак, не като обичайна. И съм съгласна само с това ...Което ме кара да си мисля, че когато ги запират малко, рядко им казват "Наказан си", а просто ги отпращат "малко да си починат" (като децата реално дори продължават да участват в обществения живот), което и тук се изтъква като приемливо и практикувано от доста противници на наказанията. Но за това, че плачеш или не слушаш...да те сложат в ъгъла...не знам.
Като гледам развитието на темата, цитирам Джуди Аз също чакам някой да предложи нещо разумно за "промяна" и не съм скептична- просто не виждам начин. Дори бих казала, че не очаквам решение - все пак съм достатъчно голяма, да ги взимам сама, особено когато се касае за психическото здраве на детето ми. Просто споделих и попитах как се чувствате и как постъпвате, ако не сте съгласни с мерките, взети за "укротяване" на детето ви?! 
И противно на повечето мнения, от собствено впечатление споделям, че яслите не са зверилници. Да, има някои по-буйнички деца, за които може би се изисква повече внимание. Има и такива, които по-често удрят, други, които хапят и т.н. И мисля, че възпитателната роля на персонала трябва да е точно тази - не да пречупят и стреснат буйното дете, а да му предложат занимания, които да го ангажират и да насочват енергията му към градивни и не така агресивни действия.