Оги за белите забрави! Най-послушно ЮЛЧЕ ти бъди!!!

1. Юлски мами сън не спят                                      3. Мама форума чете -
книги търсят и четат -                                                       що да стори с туй дете?
Как ли малкото дете                                                          Уж по книга възпитава,
да възпитат те без "Не"                                                    а какво се получава?
Как света да му покажат                                                  Примерите са безброй
без веднъж да го накажат                                               Всяка дава пример свой -
Как да растне умно то,                                                     сякаш златната среда
а и мило, и добро,                                                             има хиляди лица...
и контактно, и социално...
искат те дете идеално!                                                 4. И това е тъй, защото
                                                                                           всеки има свое мото,
2. Юлчето, привидно мило                                                свои методи и песни,
друг план май си е скроило -                                            свои стихчета чудесни.
беззащитно и послушно                                                   Но в едно си и приличаме
чака мама да го гушне,                                                    дечковците си обичаме
Кротко в своя кът играе                                                   Всяка крие в сърцето си                                                                                                           
и за пакости нехае.                                                          пътя верен към детето си.
Но на мама зад гърба                                                        Води ни една Звезда
мигом стават чудеса:                                                        и това е Любовта!
видеото било гладно,
дистанционното пък - жадно!
Памперса си разкопчава
и художник мигом става.
И цветята то "присажда",
а и книгите изважда.
Не за друго - да се учи -
то кориците им смуче!
В шкафовете се навира -
занаят да си избира.
Там е пълно с изненади
почва Юлчето да вади:
копчетата - "аут ъф фешън"
с тенджерите - "джем сешън"
снимките ви "оживяват"
и в колажи се сглобяват!
Палавите му ръчички
претворяват бързо всичко!

Да обясня заглавието, че Лъвичката Галя няма как да пише на сто места.
Батко Оги е в Пирогов, защото пил Медикс. Препарат за мебели ПО думите на Галето скача и чупи из Пирогов, ама то стига уплахата и това, че го чакали да развие химическа (или както там се казва) бронхопневмония. Обаче нашият юнак май ще я избегне, което е страхотна новина. Дано Галето зачете и се включи да обясни подробности и да каже кога или дали вече са ги изписали

Оги вече си е в къщи.    Дано да не посяга вече към тези препарати, и да стане мааааалко по-послушен . Целувки на двете братчета

Браво на малкия юнак, че толкова бързо се е оправил и вече си е у дома Дано на никоя майка не й се налага да й мине през главата това, което Галя е преживяла Много поздрави и от нас с Вики.

Оги, оправяй се бързо и повече не посягай към препаратите  .

Ние вчера се завърнахме от моренцето. Изкарахме си добре, благодарение на 6 големи деца, които бяха с нас, защото иначе щях да изкарам сега 1 седмица в лудницата. Вечер просто не можех да седна в заведение. Както си седиме и се излита извън заведението на улицата не мога да го стигна. На плажа беше супер - много му хареса морето и само ми вика "там, плуа" (т.е. там да плува). Започна много да говори и да повтаря всички думички които чува (което е голяма новост и постижение за нас). Във водата с пояс или на дюшег , а на плажа му бях взела басейн и се шляпаше по цял ден в него. Ходихме на плаж от 11 до към 15-16ч. (просто по-рано не можехме да се организираме, но и не беше непоносима жега - нормално топло, така че ....) и след това се прибирахме заспива до 7-8ч. вечерта и излизаме, и до 12-1ч. изкарваше вечерта.
Нали от 2 месеца близо не беше спирал да кашля и да му тече носа, и като тръгнахме през нощта се събуди и почти не заспа (само за около 30-40 мин е дремнал в колата и това беше - не спря да кашля. Ама една суха и дразнеща кашлица постоянно. По едно време като се започна едно повръщане и едно омазване, а не можехме да спрем точно там, няма да ви казвам какво чудо беше. Стигнахме някак си, и отидохме на плаж, тъй като не искаше да заспи, и прибирайки се от плжа заспа по пътя, докато баща му го носеше на конче - прав. Направо го сложих да легне както си беше с пясъка (не беше спал почти цяла нощ и цял ден. И като заспа в 17ч. в 20ч. едвам го събудих, като през цялото време пак не спря да кашля. Вечерта си легна и отново кашлица раздираща - ужас. Нямаше 1 мин. в която да не кашля и в 5ч. сутринта от кашляне и натягане повърна - направо ми се изправи косата и решихме ако продължава така на другия ден да си тръгваме. Но тогава като се успокои и заспа в 6ч. сутринта до 11ч. не е мръднал, нито пък се закашля. А 2-3 дни пради да тръгнем започнах да му давам сироп АЦЦ отхрачващ, а сега кашлицата беше суха и се обадихме на доктора ни и ни каза да вземе Синекод, и му дадох на 2 пъти по 5мл. (вместо по 3мл), и от това ли, от смяната на климата и морето ли - от веднъж спря да кашля, спряха сополи - абе като с вълшебна пръчка. Имайки предвид че близо 2 месеца кашля и какво ли не му давах, и сега изведнъж спря. И онази вечер пак се прокашля преди да си тръгнем, и сега отново от вчера му тече носа по малко и се прокашля - та май трябва да се връщаме на морето, за да се чувства добре.
Та така с нашето море - малко приключение - от всичко по малко.
Направихме си ретро снимка с Емчо, и беше много забавно и снимките са жестоки. Преди няколко години си правихме но само двамата, и сега и с него.
Ето малко морски снимки, ако ви се гледат.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=161750&view=1

Краси, имаш много яка прическа И бая си отслабнала! А Емчо е толкова голям ако застане Сияната до него ще е като едногодишно дете

Не мога да разгледам снимките, иска ми парола.
Този Оги, този бандитко
Емчо сигурно се е оправил от влажния климат според мен, в комбинация и със сиропите, но най-ве4е от климата. Габи преди да дойдем имаше контактен дерматит около устните, стояха като няколко лишея червени и я мазах с мехлемче всеки ден за да се омазнява там мястото и петната не се виждаха.Като дойдохме на морето от този дерматит помен няма, мина от раз за един ден, кремчетата само си ги разнесох, в Сф сигурно пак ще ми трябват заради мръсния въздух и сухия климат 

И аз не мога да ги видя снимките на Краси Сиска, дай линк да видим и Габи? Снимката на аватара ти е чудна.

Ами аз не съм качвала скоро снимки, сега само снимам и трупам на фотоапарата и като се върна в Сф ще ги кача всички.

Сега четох в юнската тема 2007. Добре че на Ого-Фого му се е разминало сериозното боледуване. Стискам палци да няма повече такива инциденти
Краси и аз не виждам снимките:) Криско понеже е същия като Емчо - не се спира на едно място, за това и няма да бъде воден на море тази година. С него на заведение е абсурд. Пък и искам да си почина малко. И аз съм човек. Ще диша йодни пари и ще събира вредно слънце другото лято 

Краси, дай, моля, парола и на нас! Искаме да гледаме снимки-и-и!

Ето ги пак. Аз ги качих и пуснах линка и след това го направих личен албума, без да се съобразя. Сори.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=161750

Асинка мерси за комплиментите. Отслабнах малко покрай болницата 4-5 килца, но съвсем не е достатъчно и имам още мноооооооого за сваляне, но не става.

Ние имахме мисия за този месец, докато сме ваканция да махнем бибероната, да се научи да пие вода от обикновенна чаша без да се олива, и да махнем памперса. За сега с първите 2 неща се справихме успешно. От 2 дни заспива без биберона и вечер и следобяд без въобще да я търси, или да се сеща за нея, и днес ги скрих всичките, които се намираха из шкафовете, за да не ги види някой ден и да се присети. Преди морето си хвърли поредното шише от терасата в къщи и го счупи, взехме ново за там, и там си го хвърли от терасата на хотела и там си и остана. И мислех че ще ни е трудно като се събуди нощно време как ще му давам вода, но няма проблеми за сега, пак си пие от чаша.
Но с памперса имам чувството че няма да успеем до края на ваканцията да се отучиме. Просто си върши работата без да казва нищо. Като го сложа на гърнето пишка понякога, но ако уцелиме момента, иначе - НЕ. Даже преди да тръгнеме на море на 2 пъти като го слагах да пишка след следобедния сън ака в гърнето, и то беше в два поредни дни, и така се зарадвах, че може да стане навик, но още на следващия ден пак си се изака в памперса. А изпусна ли сега този момент после съвсем няма да можем да се научим като той почне ясла, а аз работа - няма кога, а и ще стане студено и незнам. Много сложна тая работа.

Привет на всички  !
Асе, благодаря за пожелателното заглавие, ама по-помощно за мен би звучало така " Оги палав беше вече, от утре е кротичко човече" 

Такааа, честно ви казвам, умирам от срам и притеснение да пиша вече тук. Вие се хвалите с постиженията на мъниците, а аз ако започна - ще ви изреждам само бели и пакости и всичкото това - на високи обороти. В момента като го пиша това и си представям как търчи щаруса Роуд Рънър - на Картуун. 

И така, тека все пак да разкажа за случката, която широко е застъпена в заглавието на темата и много вероятно ще привлече състраданието и вниманието на цялата 2005 

Понеделник е, както винаги майка ми е взела сутринта да гледа Оги, а аз си маам по бельо из къщи и се разтушвам с форума и давам сведения на родата как е преминала току-що направената операция на дядо ми.
Телефонът за пореден път иззвънява, майка ми с разтреперен тон ми казва следното:" Гале, Оги току що пи от МЕДИКС-мебелопочистител, реве, кашля...да го водиш на лекар, моля те" Тези думи се изстрелват много изплашено-нервно в ефира. Първото нещо, което м мина през главата бе да й кажа на майка ми да бръкне с пръст на Оги в гърлото да повърне, обаче тя опитала и Огнян още повече се разревал. Предупредих я, че освен Оги, също така важна е и бутилката с препарат.
Слава БОгу, Любославчо си спинка сладко трябваше да яде след около 90 минути и аз скочих в първите дънки, приготвих се и веднага тръгнах с Оги към ПИРОГОВ, а майка ми остана с детето.
По пътя, с всяка изминала минута, все повече претрепервах, защото Оги кашляше, кашляше, а в моментите, когато си вземаше въздух - ревеше. Карах така, че от Бъкстон до Красно село, ако ми сметнеха всички нарушения - трябваше да са ми взели книжката... Естествено, осъзнато от моя страна, все пак трябваше и живи да стигнем...
Кацнахме пред Детския спешен център, от там по направление - в Хирургията и в Токсикологията. В първия кабинет докторът -хирурги хвърли един поглед "буквално" на детето и препарата и ми каза, че нямало поражения в гърлото, да отиваме в Токсикологията. Влизаме без да чакаме и там. Докторката прегледа внимателно състава на мебелопочистителя и ми заби словестния боздуган " ДЕТЕТО ВИ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРИЕМАНЕ В БОЛНИЦА"  . Аз се  (облещих) и започнах - "Ама, хъката-мъката, нещо, не може ли в къщи...имаме малко бебе, аз няма как да постъпя с детето..." Обаче Желязната токсиколожка бе непреклонна - "Детето наистина се нуждае да влезе в болница, но ако подпишете, че не желаете - си поемате цялата отговорност".
Ето тук вече не можах да дам заден и с трепереща ръка взех тмобилния телефон звъннах на майка ми с императивен тон ужа да я питам влиза ли с детето в болница и на ЛЮбо - да приготвят багажчето му.
Междувременно с една спринцовка му ливнаха в гърлото въглен, а той само след 2-3 секунди повърна хубаво. Целият ни престой до този момент в Пирогов, а и след това, бе съпроводен от неспираща кашлица и рев на Оги. Ревът му ставаше от жален до истеричен, когато видеше бяла престилка. А те, пусто и санитарите там са с бели престилки... Токсиколожката ни прати на рентген на стомахчето и кръвна картина. Облъчиха ми детето за 5ти път от началото на годината...на всичкото отгоре мъникът баш в най-важния момент реши, че е твърде ужасно всичко и тръгна да се изправя. Докторът , естествено, изрази съмнение, че снимката е некачествена и неточна, но изсумтя, че било кощунство да се облъчва още това дете...
После и боцкането на пръстчето мина доста драматично, а Оги с лавинообразна сила все повече плачеше, хлипаше и се бе вкопчил в мен, сякаш усещайки скорошната ни раздяла.
Готови за приемане вече, дойдоха и ЛЮбо и Любослав и майка ми и се запътихме към детската токсикологична клиника, в двора н Пирогов, от параклисчето в ляво.
Там ни посрещна симпатичен доктор, сестра  и санитарка, клиниката слава Богу не е голяма и надявам се никога да не се напълни!
Майка ми си облече пироговска пижама, Оги - домашната, запознаха ни с изискванията, процедурите и всички подробности, а ЛЮбославчо вече плачеше гладен, та аз си тръгнах с бебето, а Любо остана още малко. Навън продължаваше да вали, а сякаш със същата сила невидими сълзи се стичаха и в сърцето ми. Палавникът ми малък остана в болницата.Успокоявах се, че срокът на наблюдение бил 48 часа минимум и в сряда вече ще са си у дома. От тук насетне започнахме да ходим и в легалното време за свиждане от 12:30 до 13:30, но и привечер, когато има само мед.сестра и санитарка в отделението. Оги имаше Т 37.1-37.5 , а във вторник, отивайки на редовото свиждане, докторът ми даде  не дотам оптимистичното сведение: " Огнян поддържа Т, отделно установих влошаване на дишането, рентгеновата снимка показва сянка в стомахчето, което може да е и от ставането , но може и да е поражение от препарата. Вече му е назначен антибиотик ( 6ти от началото на годината) и сега се молим да не направи химична пневмония. Незная дали ме разбирате, но АБ-то няма да помогне за спиране на пневмонията, защото тя не е от вируси или бектерии, а от оспирирана отрова, която поразява белите дробове, но няма с какво да й се противодейства. АБ-то го даваме само като "чадър", да не възникне вторична инфекция. ЗА изписване ....ами гледаме нещата ден за ден, но ако всичко е наред - в четвъртък ще си ходите, ако не е ...поне 2-3 седмици ще бъдете тук" 
Лошо ми стана ...само за миг си представих влошеното дишане + гадната Т на какво вероятно е равно. А Огнян не можеше да си намери място от щастие, че сме всички заедно отново - тичаше из коридора, риташе една метална решетка, отваря и затваря всяка врата, гледаше с любопитство и очакване от един прозорец как поредното трамвайче ще мине, демонстрираше ни как се качва по всички седалки в коридора ...абе детето  бе щастливо. И естествено, следваше неистов рев, когато си тръгвахме, макар и да го правехме с хитрост. Държахме почти постоянна връзка с майка ми интересувах се непрестанно какво става с Т и кашлянето, молейки се да не идва никаква пневмония... Представях си как Оги се мъчи, болейки го, лежейки, измъчван допълнително от куп сестри, доктори и т.н. и се молех на Господ да му помогне.
Обаче дойде светлата сряда, когато майка ми щастлива се обади да сподели, че утре ги изписват.
Опустялата ни къща, която за два дни беше огласяна само от бебешкия рев и гукане, отново щеше да кънти от неспирното бръщолевене на Баткото, коридорите отново щяха да са тесни от неспирното тичане и всичко щеше да си дойде на мястото.
А и навън спря да вали, слънчице започна да грее, пироговската градинка също стана тясна за малкото ми пожарче, но така или иначе му се виждаше вече края. Имах чувството, че от половин човек, отново станах цял.
Та така, вчера ги изписахме и майка ми и мъникът ми и сега сме по новому щастливи заедно в къщи.

Оги е доста стресиран от болничния престой, страшно много реве, когато аз или баща му го оставяме на баба му, постоянно ни вика МАМО, ТАТИ, когато сме с него... но ще се отърсим и от стреса 

ТА така.
Станалото- станало, на всеки секундата невнимание може да му се случи, но един съвет - ако изпаднете в ситуация като нашата, първата работа е да предизвикате повръщане мигновено, по най-бързия начин. Бъркате с пръсти дълбоко в гърлото и то без жал. Каквото и да е погълнато - най-важното е бързо да бъде изкарано. Другото - хубаво е и активен въглен да има под ръка и да се даде на детето.

ТА това е цялата драма, която отново е с щастлив край 
Благодаря ти, Господи 

Гале, така харесва ли ти? Щото държа да има "Юлче" в цялата работа
Ние пък сме без дете за една седмица (в неделя я чакаме) и тя се разболяла при баба си. НО, майка ми е пич - никакви лекарства докато не вдигне Т над 39. Сияната държала най-много 38.7 при това доста жизнена, пиеща вода и нагъваща диня и сливи. Та снощи е била повечко време топличка, но към 11 вечерта е охладняла и днес вече нямала нищо целия ден.
Остава само да я заведем на морето да й почернее дупето и съвсем като цигане ще я докараме на кърма, без лекарства и боса