Консултация с психолог

моми4ета, ние имаме капка напредък, но още е много срамежлива в контактите, ако е навън и е смутена,и иска,но не смее, окуражаваме я! дано да прииска и на детска градина да ходи!днес за пръв път остана сама с друг 4овек, външен за семейството ни, сама пожела пред дилемата да стои с мене в залата! разходили се и намерили дядо й и мом4ето я оставил при него! преди няколко дни доведе едно моми4е съсед4е, ама то ,горкото невиждало толкова игра4ки даже в магазина, само гледа и взема, извадиха вси4ко в хола, линда щастлива! обяснява, командва, дава, взема, добре мина!каквито и размисли да съм предизвикала у вас, дайте менение, ако ще съвет, критика или оценка как върви и какво още мога да направя за да излезе от изолацията!благодаря!

Здравей Марси-радвам се,че детето е щастливо от контакти с децата,надявам се и ти си по-спокойна и оптимистична.Стискам палци за вас двете.
iv-vel,въпросът е към Шехина,но и аз да вметна нещо -явно сте доста разтревожена,наистина положението е деликатно.Вие най-добре познавате детето си-как сте се справяли преди,когато е било необходимо да направи нещо,което е полезно за нея,но не е свързано с приятни асоциации.Можете да започнет от среща с психолога в училище.Пожелавам всичко добро!

Здравейте и аз имам въпрос във връзка със синът ми, притеснявах се от това, че не иска да говори, не общува с много хора и деца вижда рядко, но притеснението му трае 5 мин. после се държи свободно, като вкъщи. Направи ми впечатление, че в определени моменти започва да се прозява на често и жестове, да се пипа по косата, по ушите. Може на някой да му се стори смешно, но според мен има връзка с притеснение или несъгласие от негова страна и когато не се получава, както той иска. Възможно ли е ?

Здравейте siren -възможно-вие самата сте направили връзка между определени обстоятелства и жестовете на прозявка и пипане по косата.Можете да записвате тези неща и да видите вътрешната логика на нещата.Обикновенно,когато сме притеснени пипаме лицето си,когато флиртуваме-отмятаме коса и т.н.Вие като майка имате способност да долавяте невербалното поведение на детето и да го свързвате с определени ситуации.

И аз да се консултирам дали поведението на големият ми син - на 5г. и 3мес., е притеснително, и дали трябва да го заведа на консултация с психолог, или не е за притеснение.

Още от съвсем малък е срамежлив и стеснителен. Не говореше с никой извън семейството, като най-много говореше пред мен. Педиатъра му чу гласчето чак след като беше направил 1г.6мес., а той проговори рано. С много усилия той започна да контактува с определен кръг от хора, за около два-три месеца вече контактуваше свободно ... с времето детето се отпусна, ходеше без проблем на ясла и градина, трудно се приобщаваше, бавно, но успешно започваше контактите с всички деца и учителки. Сега вече трета година с едни и същи деца, няма проблем с контактите с тях и техните родители. При създаването на нови контакти все още е срамежлив, и ако реши може да се отпусне, но ако не-нищо не може да го накара да проговори.  Това не ме притеснява толкова, колкото рязката смяна в поведението му - до преди година беше добро и послушно дете, което естествено имаше и добри и лоши дни, но напоследък, особено сега - 2седмици сме в болнични и се гледаме, започна да се държи мнооого лигаво, не типично за него. Аз му говоря, а той все едно не ме чува изобщо.Прави каквото си иска. Дивее - това също беше не типично за него. Факт е че не мога да му обръщам многовнимание, особено от както се появи брат му, и започнах нова по натоварена работа, но се старая, следобед когато той не спи,а брат му да, да прекарваме пълноценно тези няколко часа. Факт е и че си гризе ноктите - казва че зъбите му били нокторезачката - утре ще ходим да му вземем лична нокторезачка, сам да си я избере. Но по горе изброените неща не ме притесняват, а по скоро са за описание на детето.
Притесни ме следното - преди месец, някъде, една позната, която следва психология, поиска една рисунка от дечко, за да я занесе на преподавателката си -  трябвало да обсъждат рисунките на деца. Та тази професорка казала, за рисунката на моето дете, че е много плахо, много му се карат, и е много затворено, че трябвало да престанат да му се карат. Вярно че му се карам, но не смятам че прекалявам. Гледам предимно да му обяснявам, да водя диалог защо го прави и т.н., старая се да му отклонявам вниманието.
Интересува ме има ли нужда да посещаваме психолог или нещата който описвам не са за притеснение, както смята част от родата. Ако може и съвет! Благодаря  

contesa-здравейте,малко объркана се чувствам от написаното-майчината интуиция ви подсказва,че детето ви преживява нещо,вие усещате добре промяната в поведението и преживяванията.Родата ви е казала това,което искате да чуете-това е нормално.Всяка такава рязка промяна и нетипично поведение са сигнал за нещо-от написаното ми е трудно да кажа сигнал за какво.Гризането на нокти е признак на повишена тревожност.Лигавото поведение може да е израз на неспособността да се справи с някакви нови преживявания.От написаното виждам,че имате способност да усещате детето и то само ще ви даде отговор на въпросите,които ви тревожат.Специалистът би могъл да ви съдейства в това-ако сметнете за необходимо да посетите такъв.Пожелавам всичко най-добро!

Здравейте!
Имам въпрос за синът ми - на 2г и 8месеца. През септември 2007 тръгна на ясла. Прие фактът, че ще ходи и няма на къде да се опъва сравнително бързо, но самото му адаптиране вътре в яслата мисля, че стана по-бавно. В къщи е много буен, но в яслата е от кротките деца. И до днес не говори много с учителките, даже понякога изобщо дума не обелва. А проговори на година и половина някъде, доста правилно и сега говори много добре. Вкъщи не млъква. През декември му се роди сестричка. Първите 2-3 месеца бяха трудни за него, ревнуваше много, започна да реве два пъти повече, за да привлича вниманието, посягаше на бебето да го бута и т.н. След известно време явно се успокои и престана да я напада, взе да му става интересна, дърпа я да става да играят, носи й играчки, гали я и я целува, казва, че е сладка. В яслата се поотпусна малко, макар че все още е от кротките.
Ето какво ме тревожи: от няколко дни казва "ти си лош", повтаря го на мен, на бабите си, хваща играчки и ги удря или мята, а когато в играта му нещо не му харесва се сърди, дърпа ни, мрънка и реве. Никой от семейството не казва "ти си лош", изобщо не използваме тая дума. Предполагам, че го е чул от друго дете. Караме му се когато направи нещо нередно, а знае че не трябва. Когато се държи така се опитваме със спокоен тон да му обясним, че ни боли като удря или че не сме направили беля, че да сме лоши и др. подобни, но винаги с добро (да призная обаче вече ми е много трудно да сдържам гнева си от тези негови постъпки).  Няколко пъти се случва да реагира така агресивно към друго дете в градинката - тупне го по главата само защото е приближило към играчките му. Вървим си по улицата, а той вика на непознати хора "ти не!". Вкъщи постоянно повтаря, че детенцето няма да взима неговите играчки/сок/обувки или с каквото там се занимава в момента. До скоро изобщо не беше такъв. Старая се да му обръщам внимание, даже бебето е на втори план почти винаги когато сме сами вкъщи. Притеснявам, че това поведение е реакция, резултат от няква тревога, която изпитва.
Незнам как да реагирам на "ти си лош" и на изблиците му на гняв - да не му обръщам внимание, да му говора тихо и спокойно, че не прав, да му кажа със строг тон, че не е прав или......нещо друго? Има ли за какво да се притеснявам?

Здравейте wasp -моето усещане е,че думите "ти си лош"детето ви ги отправя към себе си.Това е своеобразно наказание-той наказва себе си,много силен израз на чувстовто за вина.Вина-от това,че му се иска да не се е раждало това малко човече,което го измести,вината,която се смесва със завист и тъга по миналото,когато е бил единствен и неповторим за своите родители.Това са сложни процеси и възрастните трудно можем да разберем какви грандиозни неща се случват в преживяванията на нашето дете.Вие като майка знаете най-верният подход към детето си-това,което не е бива да се позволява е да удря-сестричката или други деца-може да говорите с него за преживяванията му-да ги рисувате,нека няма "вето"над отрицателните емоции-само над действията.Пожелавам всичко най-добро! 

Вероника, виждам че си от Варна, ние също, затова искам да те помоля да ни насочиш към професионална помощ за дъщеря ни и ако може координати. Проблема с 13 годишната ни дъщеря е лоша компания, която ние нито с добро, нито с лошо успяваме да оттеглим от дъщеря ни.Тя няма желание и мотивация да го направи, не й пука от наказания или разговори и си прави каквото иска.Започва вече да се държи дори нагло. Това естествено повлия на оценките й, а има и отсъствия от училище. Трябват ни срещи с човек, който да промени мирогледа й.

Здравей Пуканка-за подобен проблем са подходящи колегите-училищни психолози.Вече има и център за консултации извън училище-аз също приемах там едни два пъти,но покрай детето не успявам да сваря и за това.Препоръчвам ти Боряна Чалъкова и Цвета Маринова.Ще пратя на лични координати. 

Мислех, че съм пуснала втора тема за консултация с психолог, но явно не. Ще заключа тази и ще ви дам линк към новата - успешно консултиране в нея.  Ето го http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.msg7702315#msg7702315