DarkMoon , 
ела. Ако искаш- поплачи си. Олеквало. Утре ще видиш, че нещата не са толкова наситеносини.
Виж целия пост
ела. Ако искаш- поплачи си. Олеквало. Утре ще видиш, че нещата не са толкова наситеносини. Това е твоят живот. Тук, сега и завинаги.
- Публикувана: 14 авг. 2007, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2007, 00:35 ч.
# 496
20 дек. 2007, 18:07 ч.
По принцип животът ми върви точно натам накъдето мечтая...А днес,просто обичам!Обичам бебчо,защото по сладко нещо от него няма,и вече си казва да пишка...Обичам средният си син,защото въпреки нацупената си физиономия,е най-нежното и наранимо същество...Обичам големият си син,защото той е равновесието между всички ни...Сплотени сме,играем заедно,аз знам че ги имам,те знаят че ме имат...Готвя зеле,мирише на вкусно,моят мъж ще си дойде всеки момент,днес е взел пари,което ми носи спокойствие,и коледно настроение,предусещайки големият пазар,ще пием по вино,купила съм страхотна туршиика,ще гледаме някой готин филм,и после ще се сгуша в него...За някои може да звучи скучно,но аз харесвам този начин на живот...Харесвам уюта,дома,спокойствието,обичам да им се наслаждавам...Обичам да гледам децата как играят заедно,и с мъж ми...Обичам да ги виждам щастливи,това придава смисъл на моето съществуване...А в момента бебчо ме дърпа,така че ви оставям...
Виж целия пост
# 497
20 дек. 2007, 18:11 ч.
LidiS, благодаря ти! 
Но лошото е, че не ми се плаче! Ядосана съм по-скоро 
Виж целия пост
DarkMoon , ела. Ако искаш- поплачи си. Олеквало. Утре ще видиш, че нещата не са толкова наситеносини.
ела. Ако искаш- поплачи си. Олеквало. Утре ще видиш, че нещата не са толкова наситеносини. Но лошото е, че не ми се плаче! Ядосана съм по-скоро
# 498
20 дек. 2007, 18:16 ч.
Ядът е лош съветник- преди два часа сама се убедих. Затова лапай една лъжица "майната му" и с рогИта напред!
Виж целия пост
# 499
20 дек. 2007, 18:20 ч.
Виж целия пост
Ядът е лош съветник- преди два часа сама се убедих. Затова лапай една лъжица "майната му" и с рогИта напред!
# 500
20 дек. 2007, 20:54 ч.
И аз,но не от липса на сън...
Виж целия пост
От дни наред - една голяма, пресушаваща, осезаема ежеминутно липса на сън... уморена съм 
# 501
20 дек. 2007, 22:06 ч.
Вече ми се плаче. 
Явно ми е натегната до край пружинката... може да почна да пиша с грешки след малко, защото ми се замъгли погледа. Много ми е криво и тъжно, и трябва да си поплача наистина, за да ми олекне.
Виж целия пост
Явно ми е натегната до край пружинката... може да почна да пиша с грешки след малко, защото ми се замъгли погледа. Много ми е криво и тъжно, и трябва да си поплача наистина, за да ми олекне. 
# 502
21 дек. 2007, 02:30 ч.
Животът ми напоследък е заливан ежедневно от един ужасен, евтин, долнопробен и гротесков КИЧ! Това не е Коледа! Цветните хартийки и пластмаса, които виждам всекиднвено по улиците и заведенията, в магазините и институциите, по телевизията, в домовете на приятелите ми и дори из аватарите във форумите, са не повече или по-малко от един грозен кич, който ме кара да се чувствам като в мръсен бар, в някой затънтен квартал на Никъдето!
Виж целия пост
# 503
21 дек. 2007, 10:56 ч.
Просто погледни нещата от другата им страна.Наистина не всички украси,са най-прекрасните и качествени...........,но ако в сърцето ти е Коледно и тях ще харесаш.Ако пък не и най-стилните и скъпи украси няма да могат да те зарадват.А за аватарите-на мен пък ми харесват ,и не бих засегнала така явно момичетата от горните постове,дори и да не ми харесват.Пусни Коледата в сърцето си..
Виж целия пост
Животът ми напоследък е заливан ежедневно от един ужасен, евтин, долнопробен и гротесков КИЧ! Това не е Коледа! Цветните хартийки и пластмаса, които виждам всекиднвено по улиците и заведенията, в магазините и институциите, по телевизията, в домовете на приятелите ми и дори из аватарите във форумите, са не повече или по-малко от един грозен кич, който ме кара да се чувствам като в мръсен бар, в някой затънтен квартал на Никъдето!
Просто погледни нещата от другата им страна.Наистина не всички украси,са най-прекрасните и качествени...........,но ако в сърцето ти е Коледно и тях ще харесаш.Ако пък не и най-стилните и скъпи украси няма да могат да те зарадват.А за аватарите-на мен пък ми харесват ,и не бих засегнала така явно момичетата от горните постове,дори и да не ми харесват.Пусни Коледата в сърцето си..
# 504
21 дек. 2007, 11:06 ч.
Не си сама мила!!!
Виж целия пост
Вече ми се плаче. Явно ми е натегната до край пружинката... може да почна да пиша с грешки след малко, защото ми се замъгли погледа. Много ми е криво и тъжно, и трябва да си поплача наистина, за да ми олекне.
Явно ми е натегната до край пружинката... може да почна да пиша с грешки след малко, защото ми се замъгли погледа. Много ми е криво и тъжно, и трябва да си поплача наистина, за да ми олекне.Не си сама мила!!!
# 505
21 дек. 2007, 12:04 ч.
Поредната хубава тема, която съм изпуснала...
Животът ми е забързан, задъхан, догонващ, опитващ се да предвиди всичко и да предотврати проблеми на всички фронтове... Как се озовах в тази въртележка? Тя ме научи и продължава да ме учи на много неща, но защо не ми оставя дъх, сили, търпение... да се усмихвам по-често на мъжа, който има нужда от мен, да бъда по-мила, по-разбираща... Ето тази сутрин пак му се скарах, не че нямаше защо, но... Опитах се поне да го изпратя мило, с целувка, да не му е горчив денят. Не знам дали успях. Гадно ми е.
Трябва да изляза да купувам подаръци. Хем обичам, хем ми е гадно, че оставих тази акция за последния момент. Но кога ли трябваше да успея през последните седмици...
Навън е леко сюрреалистично, няма сняг, но дърветата са покрити с дебел пласт скреж, въздухът е като замръзнал... Иска ми се момчето ми да е при мен вкъщи, да се сгушим на топло и да изтрия всички мъчителни мисли от ума му... По дяволите, колко съм глупава!
Виж целия пост
Животът ми е забързан, задъхан, догонващ, опитващ се да предвиди всичко и да предотврати проблеми на всички фронтове... Как се озовах в тази въртележка? Тя ме научи и продължава да ме учи на много неща, но защо не ми оставя дъх, сили, търпение... да се усмихвам по-често на мъжа, който има нужда от мен, да бъда по-мила, по-разбираща... Ето тази сутрин пак му се скарах, не че нямаше защо, но... Опитах се поне да го изпратя мило, с целувка, да не му е горчив денят. Не знам дали успях. Гадно ми е.
Трябва да изляза да купувам подаръци. Хем обичам, хем ми е гадно, че оставих тази акция за последния момент. Но кога ли трябваше да успея през последните седмици...
Навън е леко сюрреалистично, няма сняг, но дърветата са покрити с дебел пласт скреж, въздухът е като замръзнал... Иска ми се момчето ми да е при мен вкъщи, да се сгушим на топло и да изтрия всички мъчителни мисли от ума му... По дяволите, колко съм глупава!
# 506
24 дек. 2007, 00:35 ч.
Получих разочарование от човек,за когото не исках да получавам... поредният 
това ме сгромолясва и съсипва!!!
Виж целия пост
поредният това ме сгромолясва и съсипва!!! Препоръчани теми