Моят мъж така или иначе няма да има шанс да присъства на раждането, но иначе и неговата принципна позиция е, че няма какво да прави там и понякога и аз много му се ядосвам за това, че е по-консервативен и скучно-обикновен от мен. Обаче пък неведнъж съм оценявала колко е ценно да имаш точно такъв стабиляга до себе си когато нещата се окажат критични и когато много други по-креативни и оригинални типове определено ще се сдухат, погнусят или просто няма да са там, за да те подкрепят.
Отгоре на всичко за три години брак толкова приятни изненади ми е сервирал, как постепенно и без никакъв натиск, а само с общуване помежду ни по някви теми, в крайна сметка се оказва на една и съща позиция с мен, макар и понякога неочаквано радикална за неговите стандарти. Че даже и почва приятелите и колегите си да убеждава в разни неща, с които аз съм го "заразила" За мен е супер признание че такъв "тежък" и сериозен човек като него стига дотам да приема разни мои идеи, към които понякога подхождам с повечко ентусиазъм.
Както и да е, в нашия случай се кефя донякъде, че няма да е тук, за да не би да се окаже подложен на твърде голям натиск да присъства на раждането, без истински да го иска. Макар че съм убедена че би ми бил супер полезен. Но пък и тайно се радвам че няма да има дори най-малка възможност да ме разочарова, държейки се неадекватно в такива трудно контролируеми моменти. И съвсем честно казано, не съм сто процента сигурна дали като станат сериозни нещата, няма да искам да съм сама. На теб сигурна ли си, че няма да ти е по-добре така?
Те горките ни мъже са тотално неподготвени за такива роли - представи си само от какви модели са се учили на мъжко поведение, хич не им е лесно. Пак са милиони пъти по-напред от техните бащи, трябва да им го признаем все пак.
Аз съм сигурна, че ти предстои супер раждане на теб специално.