... Преди повече от 4 години вуйчо ми имаше здлавословен проблем. Болници, изследвания, скенер... И тежката диагноза- рак на панкреаса. Даваха му не повече от 6 месеца. Няма да ви описвам състоянието на семейството... При разговорите с лекуващия лекар дъщеря му беше "обвинена", че крие диагнозата от баща си, че било крайно време да преодолеем този си манталитет да крием от болните истината, пък била тя и най-страшната. Въпреки това семейството му взе решение да не му казва. Година по-късно вуйчо ми изхвърли огромен камък от бъбреците- голям точно колкото "открития тумор". В момента е жив и здрав и се радва на децата и внуците си.
Та...ами ако тогава бяха му казали? Как и докога щеше да живее с тази мисъл и постоянен стрес?
...
Та...ами ако тогава бяха му казали? Как и докога щеше да живее с тази мисъл и постоянен стрес?
...
Чичо ми имаше същата диагноза. Семейният съвет я скри от него. Отиде си след няколко операции, като, според мен, за себе си знаеше какво му е. Не мога да си представя какъв ужас е да живееш в неизвестност. За щастие, тук лекарите говорят само с пациента, а не с родата, и ми е спестена тази вероятност. Разбира се, че искам да знам - длъжна съм да опитам всички пътища за лечение, заради детето си. И да съм в мир със себе си. Не знам дали бих могла, но бих опитала.
Но ако нямаш представа , какво да търсиш, а и докторите не знаят.. 
Има неизличими мозъци,но това е друга тема....
От години никой в нашето семейство не е боледувал.Не се шегувам... 
