Още първите дни след като се прибрахме от родилния дом-все едно си е бил у нас винаги 
Виж целия пост
кога "свикнахте" с бебето
- Публикувана: 22 авг. 2007, 23:27 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2007, 22:03 ч.
# 61
24 авг. 2007, 16:03 ч.
Разбирам те напълно как се чувстваш.
Аз ходих на работа до деня преди да родя. Имах доста динамична и свързана с доста социални контакти работа. И когато се прибрах вкъщи изпаднах в истински стрес. Първо, нямаше кой да ми помага - притеснявах се за хиляди неща и търсех отговорите единствено в мойта си глава, второ ежедневието ми се промени коренно - незнаех как да се организирам и какво да правя, имах проблеми с кърменето - това допълнително ме стресираше, по едно време само чаках мъжа ми да се прибере за да почна да плача. Сега, поглеждайки назад малко съжалявам, че вместо да се насладя на тези първи и уникални моменти, ги пропилях в страхове, нерви и сълзи.
А между другото, така правих и през бременността си - през цялото време се страхувах и притеснявах за бебето. В резултат - изпуснах да се насладя на това да си бременна за първи път...
Ще се справиш, всички ще се справим. Не е лесно, аз не съм за съжаление от категорията майки влезли веднага в ролята си, но всички сме различни Мами!
Виж целия пост
Аз ходих на работа до деня преди да родя. Имах доста динамична и свързана с доста социални контакти работа. И когато се прибрах вкъщи изпаднах в истински стрес. Първо, нямаше кой да ми помага - притеснявах се за хиляди неща и търсех отговорите единствено в мойта си глава, второ ежедневието ми се промени коренно - незнаех как да се организирам и какво да правя, имах проблеми с кърменето - това допълнително ме стресираше, по едно време само чаках мъжа ми да се прибере за да почна да плача. Сега, поглеждайки назад малко съжалявам, че вместо да се насладя на тези първи и уникални моменти, ги пропилях в страхове, нерви и сълзи.
А между другото, така правих и през бременността си - през цялото време се страхувах и притеснявах за бебето. В резултат - изпуснах да се насладя на това да си бременна за първи път...
Ще се справиш, всички ще се справим. Не е лесно, аз не съм за съжаление от категорията майки влезли веднага в ролята си, но всички сме различни Мами!
# 62
24 авг. 2007, 16:16 ч.
Към хубавите неща се привиква лесно-когато взех бебо за пръв път ми дойде такава енергия и решителност-всички страхове които имах преди да се роди се изпариха моментално-знаех че той няма да е добре ако се паникьосвам и незнам какво да правя
Виж целия пост
# 63
24 авг. 2007, 16:21 ч.
Когато синът ми стана на 3 месеца, го усетих истински като мое дете. 
Преди това го чувствах като задължение към което изпитвах постоянен сттрах.
Виж целия пост
Преди това го чувствах като задължение към което изпитвах постоянен сттрах.
# 64
24 авг. 2007, 16:22 ч.
Нормално е че се чувстваш така, ще отмине като видиш, че започва да става самостоятелно малко по малко, когато вече няма да е такова дребно и крехко, да те е страх да го пипнеш. При мен това стана, може би, някъде към втория-третия месец.
Виж целия пост
# 65
25 авг. 2007, 13:45 ч.
oт момента, в който ми я дадоха да я взема при мен в стаята (тя бе на10 часа някъде.... вече мислех за себе в множествено число 
(аз и тя завинаги заедно) 
Виж целия пост
(аз и тя завинаги заедно) 
# 66
25 авг. 2007, 14:59 ч.
При мен майчинсикя инстинкт се прояви по-късно. Започнах да изпитвам истинската любов и привързаност, когато за първи път ме погледна и ми се усмихна съзнателно- някъде към края на 1-я месец. До тогава вършех всичко като по задължение
Виж целия пост
# 67
25 авг. 2007, 21:59 ч.
Виж целия пост
Аз,бях готова за него-не ми се е налагало да свиквам с него!
# 68
26 авг. 2007, 00:11 ч.
И аз бях така в началото- не можех да спя, не можех да се зарадвам истински на синът ми, постоянно кърмене,цедене, кърмене, цедене и така един омагьосан кръг! Ще свикнеш, на мен ми трябваше около половин месец и повярвай- няма по-прекрасно от това да гледаш твоето дете как расте и научава нови неща благодарение на теб! 
Виж целия пост
# 69
26 авг. 2007, 00:31 ч.
Ами не мога да кажа кога се случи това "свикване" но се случи. Винаги съм имала чувството, че е била с нас цял живот, но в същото време в началото бях изнервена, наплашена, стресната, но това го отдавах на следродилната депресия. Нещата се наредиха постепенно на мястото си.
Виж целия пост
# 70
26 авг. 2007, 00:38 ч.
След първия месец всичко си дойде по местата, беби почна да спи почти цялата нощ, нямаше колики вече и си се радвахме заимно.
Виж целия пост
# 71
26 авг. 2007, 01:18 ч.
И аз бях така.Много си го обичах,но умората ми беше притъпила сетивата сякаш 
Ще се настроиш на неговите вълни,само се дай време и ако може почивка докато спи. 
Виж целия пост
И аз бях така в началото- не можех да спя, не можех да се зарадвам истински на синът ми, постоянно кърмене,цедене, кърмене, цедене и така един омагьосан кръг! Ще свикнеш, на мен ми трябваше около половин месец и повярвай- няма по-прекрасно от това да гледаш твоето дете как расте и научава нови неща благодарение на теб!
Ще се настроиш на неговите вълни,само се дай време и ако може почивка докато спи.
# 72
26 авг. 2007, 09:45 ч.
Не се притеснявай! Това е от хормоните. Постепенно отминава. Аз в началото постоянно си представях как падамс бебето и умирах от ужас.
Виж целия пост
# 73
26 авг. 2007, 21:42 ч.
С първото бебе бях сякаш като в някакъв сън известно време. Може би около десетина дни.
Но с второто свикнах още от двете чертички на теста
Виж целия пост
Но с второто свикнах още от двете чертички на теста
# 74
26 авг. 2007, 22:03 ч.
Точно това искам да кажа и аз. След като разбрах, че нося бебе в мен, всеки ден четях кое как се развило, кога кое се оформя, всеки четвъртък влизах в нова седмица. Следях развитието му постоянно, така, че бях свикнала с него.
Виж целия пост
Препоръчани теми