Важна част в приятелството, daizy, е взаимното уважение. Ако го има, не би се стигнало до унижения. За йерархията имам по- особено мнение, смятам я за излишна. Аз съм от семейство, в което родителските авторитети не подлежат на оспорване и коментар, което считам, че е попречило на приятелските отношения. Упорито се опитвам да избягам от този семеен модел, но не винаги успявам. Старая се никога да не забравям, че децата ми са личности със свое виждане за нещата. За мен това е ходене по тънък лед.
Виж целия пост
Как напипвате верния тон?
- Публикувана: 27 авг. 2007, 02:52 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2007, 08:41 ч.
# 16
27 авг. 2007, 13:42 ч.
Не са виновни приятелските отношения.Навярно и тя в дадени моменти се е държала с теб ехидно, подигравателно и унизително , до ден днешен критикува решенията ти и начина ти на живот, меси се там, където не и е работа За тази ЗАГУБА на верния тон говоря аз мааааалко по горе.За това казах,че е трудно и че "Подхода и отношенията са динамични връзки и не можеш да ги изградиш веднъж и завинаги.В това е красотата на отношенията между хората - винаги да търсиш и намираш верния тон,да признаеш ,когато си сгрешил и да продължиш" 
За уважението не коментирам - няма приятелски отношения и верен тон при липсата му.
Виж целия пост
Дотук добре, въпроса е, че аз нямам респект към майка ми, с тези приятелски отношения, загубих чувството за йерархия много отдавна, имало е моменти в които съм я нагрубявала жестоко точно защото я имам за равна, държала съм се ехидно, подигравателно и унизително с нея, до ден днешен критикувам решенията й и начина й на живот, меся се там, където не ми е работа. Не се гордея с това разбира се, съзнавам, че и моят характер е по-особен, но дълбоко в себе си, смятам, че приятелските отношения са причината за това.
За уважението не коментирам - няма приятелски отношения и верен тон при липсата му.
# 17
27 авг. 2007, 13:45 ч.
Момчето е на възраст, когато разговорите търпят отлагане, ако не са много важни и детето не е в истерия. Майката е имала гости, имало е присъствие на външен човек, щом знаеш съдържанието на разговора им. Не се е скарала на детето, както биха направили доста родители. Предполагам е решила просто да отложи разговора. Ако беше обърнала внимание на момчето за 15-20 мин, би оставила гостите сами, от което и момчето не би се почувствало добре, защото знае, че те знаят, че тя е с него по повод на зъба.
Не казвам, че на детето не трябва да бъде обърнато внимание, а си мисля, че за 12 години майката и близнаците са изпадали в доста ситуации, когато е трябвало да балансират и да се съобразяват с много обстоятелства и имат увереност как да постъпват. Аз бих постъпила горе-долу като нея.
Вчера бяхме навън с приятели и сина ми звънна по телефона с голям според него проблем, за който очакваше да има кавга. Успокоих го, казах му какво да направи и приключих разговора. Рядко излизаме без децата, рядко се виждаме с тези приятели, те нямат деца и щеше да бъде неподходящо в тяхно присъствие да прекарам половината време на телефона.
Виж целия пост
Не казвам, че на детето не трябва да бъде обърнато внимание, а си мисля, че за 12 години майката и близнаците са изпадали в доста ситуации, когато е трябвало да балансират и да се съобразяват с много обстоятелства и имат увереност как да постъпват. Аз бих постъпила горе-долу като нея.
Вчера бяхме навън с приятели и сина ми звънна по телефона с голям според него проблем, за който очакваше да има кавга. Успокоих го, казах му какво да направи и приключих разговора. Рядко излизаме без децата, рядко се виждаме с тези приятели, те нямат деца и щеше да бъде неподходящо в тяхно присъствие да прекарам половината време на телефона.
# 18
27 авг. 2007, 14:02 ч.
..аз също не искам да съм приятелка на децата ни; надявам се да намерят такива извън дома..ние сме им родители,за мен това да различни роли и човек има нужда и от 2те,но не в лицето на един човек..
..близки-да; достъпни-да; до тях в добро и лошо-да..това за мен включва "верния тон"; но отказвам да чета за изпити до 5ам с кани кафе,да прекарвам часове в любовни драми и да оглушавам в дискотека-за целта се надявам да си имат кръг от приятели..
Виж целия пост
..близки-да; достъпни-да; до тях в добро и лошо-да..това за мен включва "верния тон"; но отказвам да чета за изпити до 5ам с кани кафе,да прекарвам часове в любовни драми и да оглушавам в дискотека-за целта се надявам да си имат кръг от приятели..
# 19
27 авг. 2007, 18:16 ч.
Трудно, и не винаги успешно. Но се старая
Лошата новина е, че не сме се родили научени - нито ние да сме родители, нито децата да са деца.
Добрата новина е, че с времето се учим и научаваме все повече неща за себе си и за децата си.
Май точно ще се понаучим, и децата ще пораснат.
Виж целия пост
Лошата новина е, че не сме се родили научени - нито ние да сме родители, нито децата да са деца.
Добрата новина е, че с времето се учим и научаваме все повече неща за себе си и за децата си.
Май точно ще се понаучим, и децата ще пораснат.
# 20
27 авг. 2007, 19:57 ч.
Ще дойдат внуците и снахите и дъщерите ще викат "Мани я бабата с остарелите възгледи" 
Виж целия пост
Май точно ще се понаучим, и децата ще пораснат.
# 21
27 авг. 2007, 20:04 ч.
Точно така.
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
Виж целия пост
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
# 22
27 авг. 2007, 20:56 ч.
Май точно ще се понаучим, и децата ще пораснат.
има вариант тогава да си направим нови, но съм сигурна 4е и те ще ни изненадат и пак няма да сме подготвени
баланс е нужен на верния тон, както и на всяко друго нещо. приятел и авторитет трудно се съвместяват, но не е невъзможно. моите родители са точно такива за мен. как са го постигнали не знам, но съм сигурна 4е са се водили най-ве4е от интуицията си във всяка конкретна ситуация.
Виж целия пост
Май точно ще се понаучим, и децата ще пораснат.
има вариант тогава да си направим нови, но съм сигурна 4е и те ще ни изненадат и пак няма да сме подготвени
баланс е нужен на верния тон, както и на всяко друго нещо. приятел и авторитет трудно се съвместяват, но не е невъзможно. моите родители са точно такива за мен. как са го постигнали не знам, но съм сигурна 4е са се водили най-ве4е от интуицията си във всяка конкретна ситуация.
# 23
27 авг. 2007, 21:08 ч.
То хубаво за децата, ама ще съм остаряла.
На всичко отгоре, смятам и кариера да правя (някой ден).
Виж целия пост
На всичко отгоре, смятам и кариера да правя (някой ден).
# 24
27 авг. 2007, 21:49 ч.
Моето момиче е на четири и сега е много лесно да сме приятелки, да си говорим, да се обичаме и да си споделяме. Не знам как ще седят нещата, когато порасне и започне да изпробва различни житейски техники, примерно да се обръсне на гребен, да излиза с женен мъж и прочие. Всъщност това са преодолими кахъри, дано не е по-изобретателна.
Опитвам се да вървим една до друга, без да се настъпваме, но и без да пускаме ръце.
Надявам се да постигам адекватен ъпгрейд.
Моля се, с помощта на обичта ни да не прекъснем нишката.
Виж целия пост
Опитвам се да вървим една до друга, без да се настъпваме, но и без да пускаме ръце.
Надявам се да постигам адекватен ъпгрейд.
Моля се, с помощта на обичта ни да не прекъснем нишката.
# 25
27 авг. 2007, 21:59 ч.
Да ти кажа... нереално
Виж целия пост
Точно така.
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
Да ти кажа... нереално
# 26
28 авг. 2007, 00:06 ч.
Нереално е. Има доста висок праг на нетърпимост на младите към възрастните, в това число се включват и баби, свекърви, майки... понякога за съжаление, но понякога напълно основателно.
Харесвам и се въхищавам на хората с вътрешна увереност, спокойствие и благост. Малко са. Познавам може би 2-3 такива. Ценя ги. Искам и аз да съм такава. При тях провали няма, но насила не става, идва им отвътре.
Виж целия пост
Харесвам и се въхищавам на хората с вътрешна увереност, спокойствие и благост. Малко са. Познавам може би 2-3 такива. Ценя ги. Искам и аз да съм такава. При тях провали няма, но насила не става, идва им отвътре.
# 27
28 авг. 2007, 01:56 ч.
Както се пее в една бг песен:
"...Не можеш ти да купиш с пари
приятелството, то се подарява..."
Не можеш да направиш детето твой приятел, можеш ти да станеш негов приятел. То, ако иска, ще ти стане приятел също.
Слушах скоро разказ как детето на една жена никак не споделяло, майка му все го питала какво е правило в училище, това-онова, но детето - не, мълчи. Тогава попитах разказвача "А майката споделя ли с детето, разказва ли какво е правила на работа, това-онова?" Разказвачът оцъкли очи...
Общо взето "Дай, за да получиш" или както там беше поговорката.
Виж целия пост
Питам ви - как смятате да направите от децата си И ваши приятели?
Както се пее в една бг песен:
"...Не можеш ти да купиш с пари
приятелството, то се подарява..."
Не можеш да направиш детето твой приятел, можеш ти да станеш негов приятел. То, ако иска, ще ти стане приятел също.
Слушах скоро разказ как детето на една жена никак не споделяло, майка му все го питала какво е правило в училище, това-онова, но детето - не, мълчи. Тогава попитах разказвача "А майката споделя ли с детето, разказва ли какво е правила на работа, това-онова?" Разказвачът оцъкли очи...
Общо взето "Дай, за да получиш" или както там беше поговорката.
# 28
28 авг. 2007, 08:17 ч.
Супер като переспектива за бъдещето,но погледни темите във форума за баби ,тъщи и свекърви.Сигурно и някои от тях искат да се пробват като "бойни баби". Опита идва с годините и когато имаш внуци ПАК търсиш верния тон , ноооооооооо този път преодоляваш и барикадите поставени от собствените ти деца.Нищо,че си им бил приятел или родител,че си намерил верния тон за отношенията си с тях.Да не говоря,че изобщо не се чувстваш "баба" без значение,че започваш да изглеждаш така. 
Виж целия пост
Точно така.
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
А може да се пробваме и да станем "бойни баби".
За радост на внуците и ужас на техните родители
Как ти звучи?
Супер като переспектива за бъдещето,но погледни темите във форума за баби ,тъщи и свекърви.Сигурно и някои от тях искат да се пробват като "бойни баби". Опита идва с годините и когато имаш внуци ПАК търсиш верния тон , ноооооооооо този път преодоляваш и барикадите поставени от собствените ти деца.Нищо,че си им бил приятел или родител,че си намерил верния тон за отношенията си с тях.Да не говоря,че изобщо не се чувстваш "баба" без значение,че започваш да изглеждаш така.
# 29
28 авг. 2007, 08:41 ч.
Трудно е да намериш вярната посока; всеки ден научавам нещо ново чрез детето си. Старая се да сме приятели, да си говорим непрекъснато, опитвам се да го накарам да вярва в собствените си сили. Мразя се, когато си изтърва нервите и повишавам тон. Искам да разбере, че винаги ще бъда до него, защото и той си има своите детски страхове. Винаги приемам на сериозно това, което ми казва.
Виж целия пост
Препоръчани теми