Верно ли, че момичетата предпочитали бащите си?

  • 2 564
  • 43
# 15
мери, наистина с татко и е по- весело. Даже навънка все нещо се закачат, а вчера в един магазин докато чакахме на касата се разтанцуваха и им казах, че не са с мен  Simple Smile Той е повече по игрите и не и прави такива забележки като мен. Въпреки, че от както се е родила сме все двете и също доста играем, все си предпочита баща си. Може би и аз съм допринесла за това предпочитание, защото от съвсем малка все я надъхвах да се радва и чака баща си да се прибере. Но не се впрягам толкова. Радвам се като ги гледам, макар и малко да ме почопля това, че аз съм по непредпочитаната.
Виж целия пост
# 16
А, Шанел, това с чувството за изоставеност ми е толкова познато - ако мен ме няма у дома, сякаш времето спира за тях.

Аз бях на почивка няколко дена сама.С две приятелки.Е,те не спряха да ме питат и тримата не ми ли е скучно,това къде е ,онова къде е.И накрая казаха-да дойдем ли вече?Бяха минали три дни.Хем се ядосах,защото толкова не можа мъжа ми да ме остави една седмица на спокойствие.Хем леко се поласках.накрая им казах-хайде,идвайте,но да си знаете,че сте кръгли нули без мен.А в началото преди да замина бяха приказки,как щели да си изкарат супер,къде щели да ходят,да не ги търся,и други глупости.Така че,бащата може да е звезда за своето дете,но майката си е галактика.
Виж целия пост
# 17
При нас е точно обратното, дъщеря ни е залепнала само за мен, понякога когато баща й отсъства с дни само се сеща за него, но не е показала да й липсва. Аз обаче съм по-привързана към баща ми, обичам ги еднакво разбира се, но с майка има някакво напрежение, просто всеки пъти скандала сякаш виси във въздуха и чака някоя от нас да го почне.
Виж целия пост
# 18
За себе си - да, така е. За дъщеря ми - мисля, че това се проявява на по-късен етап, за момента не мога да кажа категорично, но имат някаква специфична връзка, която страшно ми харесва. Честно казано не би ме притеснило, ако търси баща си повече, напротив, щастлива съм да виждам хората, които обичам да имат такава нужда един от друг. Grinning
Виж целия пост
# 19
За дъщерите ми важи с пълна сила това "правило".Понякога чак се дразня smile3516
Виж целия пост
# 20
преди година някъде ,четох в списание "девет месеца"статия по този въпрос
сега ако се сетиш и в кой брой точно.....
че,бащата може да е звезда за своето дете,но майката си е галактика.
това определено ми хареса
Виж целия пост
# 21
Ако трябва да говоря за себе си - да,предпочитам баща си.
Що се отнася до Калина - за сега май ни предпочита еднакво,но наистина към него проявява малко повече интерес.....
Виж целия пост
# 22
за моята дъщеря - да.
За мен самата - не.
I Аз!
Виж целия пост
# 23
Моята дъщеря не предпочита баща си пред мен. Но баща и определено предпочита нея пред брат и. - То с тази разлика в годините е логично от една страна но аз виждам разлика в отношението му към двамата по принцип и това ме тормози. На нея и се позволяват неща за които Гого не е и помислял някога...
Виж целия пост
# 24
За мен -важи с пълна сила, а откакто татко го няма ми липсва толкова многооо  Cry.

За дъщерите ми- Росица, докато беше по -малка не можеше без мен,
не показваше  привързаност към баща си, сега е по- различно  Grinning.
Малката - не знам, търси ни почти еднакво, е мен малко повече  Grinning.
Всичко е до човек, а с времето  и децата се променят.
Виж целия пост
# 25
При дъщеря ми това правило не важи. По привързана е към мен, може би това се дължи на това, че като цяло е прекарвала /преди яслата/ повече време с мен, макар, че като се замисля така е при всички деца. Или пък, че аз по се заигравам с нея, обръщам и повече внимание и много, много се гушкаме. Heart Eyes Не знам, но определено на този етап е така, надявам се скоро нещата да се уравновесят.   Wink Peace
На мен баща ми като малка винаги ми е липсвал и това в определени моменти много ми е тежало, затова и ми се иска между тях да я има тази връзка.
Виж целия пост
# 26
Калина не предпочита баща си. Аз също никога не съм предпочитала моя.
Намирам логични и основателни причини за това.
Виж целия пост
# 27
  Децата предпочитат и търсят по-либералния родител-този ,който по-малко забранява и повече играе или обръща внимание.
Моята дъщеря търси и плаче за баща си, докато той не й се скара за нещо-тогава тича при мен и аз й ставам много мила и драга Аз не ревнувам заради привързаността им,защото те всъщност се виждат само за 2-3 часа вечер.После баща й си ляга , а тя му досажда до последно,той пък повишава тон накрая и така аз пак ставам хубавата-връща се равновесието.
Виж целия пост
# 28
За моята дъщеря това правило не важи  Simple Smile Поне засега  Wink
За мен също не е съвсем вярно.
Виж целия пост
# 29
Определено предпочита баща си мноооого повече от мен. Sad
И всъщност много гадно ми става, защото никога не се уравновесяват поне малко нещата.
Наистина аз й се карам повече, но и си играем много и се закачаме и не мисля, че съм толкова пък ужасна. Обаче все хваща татко си за ръчичка, от мен се дърпа, все него го гушка (мен само, когато го няма него), на него му дава бонбони, а на мен не Laughing, ако иска нещо, трябва той да й го подаде, не аз. След морето се хвърли върху мен, като ме видя, после видя баща си и залепна за него цяла вечер и започна да пищи от мен.
А днес в магазина нещо се размрънка и аз клекнах да й обяснявам колко е добра, а добрите деца не правят еди как си... и тя с писък и рев хукна към баща си и вика "Мама ме щипе по ръчичката!" (само я погалих по рамото...)  Cry Е как да не му стане кофти на човек, да не говорим хората кой знае какво са помислили - тази майка как си тероризира детето. ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия